Каква интелигенция имаме?

Чавдар Стоименов*
   
Много определения са давани за интелигенция, най-общото е,че това е социална група от хора, които практикуват умствен труд. Така дефинирана, интелигенцията обхваща изключително широки слоеве от обществото. Но според мен като интелигенция може да бъде определена една много тясна прослойка от личности, за които науката или изкуството са не просто занаят и начин за преживяване, а призвание, на което те са посветили живота си.
Интелигенцията и културните елити, въпреки своята малобройност, са играли още от древността изключително важна роля в световното развитие. Силата на Елада и на Римската империя се е дължала не само на военната мощ и на държавната им организация, но до голяма степен и на факта, че по онова време именно те са били носители на най-развитата култура. Благодарение на образованието и науката тези империи са успели да асимилират голяма част от подчинените народи и да им наложат определени културни стереотипи. А в историята на нашата България именно образованието и науката са темелът, върху който се роди новата българска държава.
Като следствие от дейността на интелигенцията и интелектуалния елит в Европа се развиват и такива глобални исторически процеси като Ренесансът и Просвещението, а в България - Възраждането. Европейските умове стоят и в основата на буржоазните революции в Европа и САЩ. Изключителна е ролята на мислители като Монтескьо, Жан-Жак Русо, Джон Лок, Томас Пейн, които философски обосновават необходимостта от еволюционни или революционни промени в социалното устройство. Не могат да се подминат и трудовете на Маркс, които съставляват класическа теоретична и практическа основа за общественото развитие на много държави и определят в перспектива бъдещето на цялото човечество. Накратко, историята показва, че световното развитие всъщност се е  определяло от интелигенцията.
Интелигенцията се подчинява на вековното неписано правило, че културата и изкуството, както и науката и образованието, нямат цвят или политическа принадлежност, че те принадлежат на всички и не се поддават на делба. Във всички случаи обаче си мисля, че истинската интелигенция трябва да е подчинена на един категоричен императив: със своите действия да служи в крайна сметка на интересите на народа. В своята природа интелигенцията е защитник на социалната правда, на неоправдания и на угнетения човек. Ролята на интелигенцията не трябва да се свежда до подкрепа за някаква група хора или партия, а до осигуряване на различни алтернативи за успешното развитие на обществото. В България интелигенцията днес за съжаление се оказа разделена, голяма част от нея е заложник на групови интереси, стремежи и домогвания, които опорочават нейната същност. Дори на чужди интереси, чието обслужване се оправдава често с бедността, в която е оставена да преживява. 
Интелигенцията може да бъде определена като  барометър на общественото съзнание. Става въпрос, разбира се, за истинския интелектуален елит, а не за псевдоинтелигенцията, която се поддава на различни влияния и приема да лобира в полза на чужди интереси. В условията на тежката социално-икономическа и морална криза, в която е потънала България, българската интелигенция е призвана да работи за нейното извеждане от абсурдната ситуация. При изработването на необходимите модели тя на първо място трябва да се съобразява с основната си задача - да запазва, поддържа и развива националния дух и културната идентичност. Тя трябва да изиграе ролята на мост между ценностните системи на старото и новото поколения, сблъсъкът между които е основен фактор за всяка криза. Тази своеобразна ценностна конвергенция стои в основата на успешното развитие на всяко общество.
Държавата ни трябва да разчита именно на своята интелигенция за адекватно решение на проблемите, а не на платени клакьори, окупатори на университети, кръстовища и т.н. Това означава да се създадат условия за успешното развитие и изява на интелектуалния потенциал, който реално да изведе България от кризата и безизходицата. Защото българската култура и изкуство далеч превъзхождат евтината евроатлантическа масова култура и най-важната задача на нашата интелигенция ще бъде да изиграе ролята на непреодолима бариера пред нея. С тази антибългарщина трябва да се борим решително. В тази борба на предния фронт трябва да стоят представителите на интелигенцията.

*Авторът е председател на Международната фондация "Георги Димитров" и член на Изпълкома на Международната федерация на антифашистката съпротива (FIR).