Как Вазов отгледа сираче от Батак

След края на баташката кървава пролет, когато въстаналото срещу турците голямо село е опожарено, сринато до основи и 5000 мъже и жени са избити зверски от башибозушките орди на Ахмед ага Барутанлията, много деца, останали кръгли сираци, бродят из страната да търсят хляб и подслон. 

...Било е през 1881 г., есенна привечер. Иван Вазов тогава живее в Пловдив, народен представител е и член на Постоянния комитет на Областното събрание. Както пише, вижда на улицата момче: гладно, измръзнало, босо. Прекъсва работа, заговаря го и разбира, че е от Батак, че нито има близки, нито покрив над главата. Отвежда го в къщата си. Сирачето от Батак и великият поет заживяват в един дом. Дълго и подробно разговарят и момчето разказва за ужасите в Батак:

От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?

Хе там, зад горите, много е далече.

Нямам татко, майка, ази съм сираче,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм от там:

помня го клането и страшното време.

Бехме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съвземе...

Трогнат от разказа и злочестата съдба на това дете, през декември същата година прославеният вече поет пише едно от най-силните си стихотворения - "Възпоменания от Батак" с подзаглавие "Разказ на едно дете". Както много други произведения на патриарха на българската литература и то е родено по действителен случай, а прототипът на лирическия герой е реална личност. Стихотворението е включено в стихосбирката "Поля и гори" от 1884 г., отпечатана от Драган Манчов. 

Момчето, станало свидетел на баташката трагедия, се казва Иван Тодоров Ганев.

По-късно, вече общественик, публицист и политик, Борис, един от братята на Вазов, отбелязва в спомените си:

- В новата къща на Иван Вазов в Пловдив заварихме едно момченце, Иванчо, сираче от Батак, което му прислужваше и ходеше на училище. Брат ми се отнасяше към това момченце като към свой по-малък брат и не правеше разлика между нас. Когато се завърна от Италия, която посети през 1894 г. с Михаил Маджаров, също народен представител в Източна Румелия, "за да види страната на изящните изкуства", той донесе нему и на мене по една хубава перодръжка.

Народният поет вече не е самотен. Грижовната майка поема къщната работа. Посреща приятели на поета, дошли на раздумка, за преглед на новините и обсъждане на задачи по управлението на областта като д-р Янкулов, Св. Миларов, д-р Хаканов, С. С. Бобчев, Наботков, Ив. Ст. Гешов и други. Гостите са винаги почерпвани от пъргавата баба Съба с вишнево сладко. Там е и най-малкият му брат Борис. Но всички обикват момчето, броят го за равен член на семейството. А Борис и осиротялото момче са почти връстници - с една година разлика.

Така патриархът на българската литература продължава да се грижи за Иван Ганев докато завърши образованието си, а след това и Военното училище. Иван Ганев е попаднал в най-благоприятна среда за учение и възпитание и върви тихо и спокойно по очерталия се пред него път. До Вазов, който полага бащински грижи за него, достигат вести, че малкият Иван е прилежен ученик и се учи добре. А момчето постепенно разбира, че живее при поет. По този повод Борис Вазов пише:

- В двора имаше кладенец. Кофата се откъсна и падна на дъното. Беше цяла история, докато я извадим. Брат ми се пошегува с нас и ни накара да напишем по едно стихотворение за кофата. Аз нищо не можах да съчиня, но Иванчо от Батак написа една ода:

"Ой, кофо злочеста, 

защо падна ти тъй дълбоко". 

Брат ми хареса тази ода, понеже Иванчо си беше представил кофата като живо същество ("кофо злочеста").

Може ли българин да остане равнодушен, когато чуе името Батак, когато прочете историята на едно сираче. Захарий Стоянов възкликва: 

"О, злочест Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята!"

Стихотворението на Вазов вдъхновява художника Ангел Карабитов, който рисува картината "От Батак съм, чичо". Много по-късно Стилиян Чилингиров (1881-1962), виден български общественик и писател, автор на читанки и христоматии, приживе приет за патрон на училището в с. Момина баня (някога част от гара Костенец), пише:

"Бях ученик във втори прогимназиален клас, когато ми попадна на ръце един "Бащин език". В него намерих стихотворение, което ми направи силно впечатление и аз почнах да го уча наизуст. То почваше така:

От Батак съм, чичо, знаеш ли Батак?

Хе там, зад горите, много е далече...

Наистина много е далече. Но историята му беше много близка, тя беше разтворена пред очите ми и аз бързах да я науча така хубаво, както хубаво я беше направил човекът, написал песента - Иван Вазов. О, колко жален глас трябва да има тя, ако се пее. Песен от онова време, когато турците колели българите".

Ще избързам да кажа, че през 2008 г. българската рок група "Епизод", известна с патриотичните текстове на песните си, включва в своя албум "Старият воин" песента "Батак", написана по стихотворението на Иван Вазов.

След образованието в Пловдив Иван Т. Ганев е приет във Военното училище и го завършва с успех. Произведен е в офицерски чин. Тази професия не му е чужда. Двама от братята на поета са се отдали на военната служба, офицери са и често посещават  батьовия си дом, водят се разговори, пишат се писма. В Българската армия Иван служи в гарнизоните в Асеновград, Пловдив и Бургас. Достига до чин капитан - красив, спретнат, дисциплиниран и способен български офицер. През 1911 г. след маневри в района на Костенец, заболява и... умира в Пловдив на 39 години!

Кратък е земният му път. Остават снимките, спомените и възкръсналият Батак. Остава стихотворението на великия Вазов, в което той е прототип на главния герой и което шества из страната: в читанки и христоматии, на вечеринки и ученически утра, на събори и възпоменателни тържества.

Историческият музей в Батак е създаден по времето на социализма - 1956 г., по повод 80-годишнината от Априлското въстание. Включен е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Сред многото експонати тук има снимки на деца, останали навремето сирачета. На видно място е портретът на Иван Тодоров Ганев, увековечен в знаменитото стихотворение на Вазов "Възпоменания от Батак".