Как "тримата големи" решиха съдбата на следвоенна Европа

Доц. д-р Петър Ненков

По време на Втората световна война, от 4 до 11 февруари 1945 година, в двореца Ливадия, край Ялта, в Крим, се провежда конференция на държавните ръководители на трите основни страни от антихитлеристката коалиция: президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин. Освен тях в работата на конференцията взимат участие министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.
Основната цел е да бъде дискутиран въпросът за възстановяването и преустройството на държавите в пометената от войната Европа. В рамките на няколко години, с последвалото разделяне на континента вследствие от Студената война, Ялта се разглежда като събитие със спорни резултати.
Ялта е втората от три военновременни конференции между „тримата големи“ (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Предхожда я Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г., на която присъстват Хари Труман (на мястото на починалия Рузвелт), Сталин и Чърчил, който по средата на конференцията е заместен от новоизбрания министър-председател на Великобритания Клемент Атли.
Всеки от тримата лидери има своя цел на Ялтенската конференция: Рузвелт иска помощта на СССР във войната на САЩ срещу Япония; Чърчил настоява за свободни избори и демократични правителства в Източна и в Централна Европа; Сталин настоява за съветска сфера на политическо влияние в Източна и Централна Европа, което е основен аспект от стратегията за национална сигурност на СССР.

Разговори се водят по няколко основни теми:

какъв да е ходът на продължаване на военните действия срещу нацистка Германия, уточняване на детайлите по подготовката на конференция, която да създаде международна организация за мир, и решаването на множество следвоенни въпроси чрез прякото участие на СССР, САЩ и Великобритания. Посоката на разговорите произлиза от увереността на тримата държавни ръководители, че войната ще бъде спечелена от тях и противникът им е накрая на силите си.
Основните решения от Ялтенската конференция са:
избрана е дата (25 април 1945 г.) и място (САЩ) за провеждане на конференция по въпроса за създаване на световна организация (ООН). Поканени са както обединените нации по състав от 8 февруари 1945 г., така и „присъединилите се нации“, обявили война на Хитлер, плюс Турция. При откриването на конференцията делегатите на САЩ ще подкрепят допускането като първоначални членове и на две социалистически републики - Украйна и Беларус. Поканите за конференцията ще бъдат от името не само на САЩ, СССР и Великобритания, но и от името на Китай и Временното правителство на Френската република. Всеки член от Съвета за сигурност да има правото на един глас и решенията да се взимат с мнозинство от седем гласа.
Решено е петте страни (САЩ, СССР, Великобритания, Франция, Китай) с постоянни места в Съвета за сигурност до свикването на конференция на Обединените нации да се консултират помежду си по въпросите за териториалната опека.
Решено е след капитулацията си Германия да бъде разделена на четири окупационни зони - съветска, американска, английска и френска. Френската зона ще бъде образувана отчасти от британската и американската зона и САЩ и Великобритания ще определят нейните размери след консултация с френското Временно правителство.
Също така френското Временно правителство ще бъде поканено за член на Централната контролна комисия за Германия, която ще се грижи за координираната администрация на районите.

Що се отнася до репарациите от Германия

след края на войната, споразумението гласи, че тя трябва да „възстанови в натура щетите, причинени от нея на съюзните народи в хода на войната“. На първо място репарации трябва да получат страните, които са изнесли главната тежест на войната, понесли са най-големи загуби и са организирали победата над врага.  
Създава се междусъюзническа комисия по репарациите с членове СССР, САЩ и Великобритания. Има споразумение между СССР и САЩ комисията по репарациите да вземе като база за обсъждане размера им да бъде 20 млрд. долара и 50% от тази сума да е предназначена за СССР.
Въпросът за главните военнопрестъпници е оставен за доуточняване от тримата министри на външните работи.
Съставена и подписана е Декларацията за освободена Европа.
По въпроса за военнопленниците се стига до споразумение, докато няма възможност военнопленници, освободени от една съюзна държава да бъдат върнати в другата, от която са, страната, под чиято опека се намират да се грижи за тяхното осигуряване с храна и подслон.
Що се отнася до Далечния Изток се стига до споразумение, че до три месеца след капитулацията на Германия, СССР ще влезе във войната срещу Япония при определени условия, сред които: запазване на status quo на Монголската народна република; предаване на СССР на Курилските острови и южната част на остров Сахалин и др. СССР също така изразява готовност да сключи с Националното китайско правителство пакт за дружба и съюз между СССР и Китай.

Фейсбук