Европа
Как се оставих да ме хванат да чета
/ брой: 166
Федерацията на европейските издатели започна кампания за пропагандиране на четенето като удоволствие и като двер към неограничени възможности в развитието на личността. Днес, когато информацията ни залива отвсякъде, а видео и аудио форматите улесняват достъпа ни до знание и забавление, четенето като че ли започва да ни струва усилие. Нямаме време, нямаме настроение или нагласа. Извиненията са много.
В същото време статистиката е безжалостна: 41% от българските ученици над 15-годишна възраст са функционално неграмотни, т.е. не разбират и не могат да възпроизведат в цялост прочетен текст. Причините за това са много, но това не сваля бремето на вината от нас, родителите, за средата, която създаваме на младите. Колцина от техните идоли и авторитети могат да бъдат видени с книга в ръка? Не са много. А колко често говорим с децата си за книги и герои? Честно!
Идеята на кампанията на европейските издатели "Остави се да те хванат да четеш" е познати лица да въвеждат с примера си младите в света на любимия си автор, заедно с кратко обяснение на емоциите или осъзнатото връщане към предпочитана книга. Не се колебах да се включа, защото каузата за популяризиране на четенето си струва. Избрах да представя Йордан Йовков, не само защото го смятам за един от най-добрите майстори на словото, писал на български език, но и за един от малцината писатели, които успяват да уловят и магически да пресъздадат пулса на българската душа и българската душевност.
Открих Йовковите образи и словесност, докато учех английски език. Млад и самонадеян, реших да усъвършенствам езиковите си познания, превеждайки разказите му. Трудна работа. Опитайте и ще видите, че това е предизвикателство, почти непосилно за непрофесионалния преводач. Богатството и нюансите на езика, обагрен от турцизми, редки и диалектни думи, ми струваха огромни усилия. Но вникването в текста ми отвори прозорците към неподражаемото умение на Йовков да вае образи с красиви и силни думи и тази магия ме кара често да посягам към томовете му в библиотеката.
По-късно, преди няколко години, ме поканиха в село Красен, в Делиормана. Наследниците на Антимовския хан го бяха възстановили. Там е и малкото едноетажно училище, в което Йовков е навлизал в учителската професия и в душите на малките си ученици. Атмосферата на това място е уникална. Трябва да отидете там, за да разберете още по-добре написаното от големия писател.
Не се осмелявам да правя литературни анализи на Йовков, но горещо ви препоръчвам да го препрочетете и завиждам на тези, които за първи път ще се гмурнат сред страниците на неговите разкази и повести. Покажете на децата си, че четенето е удоволствие.