Как еврото удари икономиката на Италия

В края на юни стана известно, че Еврокомисията обмисля въвеждането на евро за всички страни членки на ЕС, включително за България. Двигател на идеята е лично нейният председател Жан-Клод Юнкер, а причината е напускането на Великобритания. Твърди се, че Юнкер иска всяка държава членка да въведе еврото. Той настоявал за задълбочаване на европейската интеграция, като 8-те държави, ползващи национални валути, да ги заменят с еврото. Освен България въпросните държави са Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия, Дания и Швеция.
Веднага след оповестяването на тази идея темата за въвеждането на еврото бе възобновена с пълна пара и у нас. Премиерът Бойко Борисов заяви, че България е готова да се присъедини още сега към еврозоната. "Въвеждането на еврото не е нищо трагично. Колкото по-единна иска да бъде Европа, толкова е нормално в един момент да имаме единна европейска валута", коментира премиерът. Той призна обаче, че

тази тема не е поставяна

пред него по време на срещите си с европейските лидери.
Уверения, че нищо драматично няма да се случи у нас, чухме освен от цял куп експерти и от бившия министър на икономиката в правителството "Сакскобургготски" Николай Василев. Нищо няма да поскъпне драматично в България, ако се въведе еврото и нищо такова не се е случило в другите държави, приели единната европейска валута, заяви Василев пред Нова телевизия. По неговите думи в нито една европейска държава животът не е поскъпнал само заради въвеждането на еврото. Той даде за пример в това отношение Италия. По негово мнение България от макроикономическа гледна точка е дори по-готова от сегашни членове на еврозоната. Той посочи, че държави като Гърция, Италия, Белгия никога не е трябвало да влизат в еврозоната, докато България може. 
Но да се върнем към Италия и това как въвеждането на европейската валута в действителност се отрази на икономиката, цените на стоките и доходите на хората. В Италия еврото присъства вече 14 години. Европейската валута влезе в обръщение на 1 януари 2002 година, три години след като еврото става официална за страните членки на ЕС. За да спрем всички спекулации относно влизането на еврото в Италия и последиците от него, ще тръгнем от началото, тогава когато Италия се готвеше за навлизане в еврозоната. Промените започват в далечната 1997 година. Тогава трябваше да бъде оценена стойността на италианската лира в евро. Първо трябва да отбележим, че стойността на валутите на държавите членки бива определяна в зависимост от средната стойност от всички валути на членките на еврозоната. Така бе изчислена и тази на италианските пари, а сметките на евроуправниците доведоха до заключението, че едно евро трябва да струва 1936,27 лири. Много икономисти и финансисти в страната заклеймиха правителството на Проди, което даде съгласието си за неизгодната стойност на лирата и още тогава прогнозираха

крах в италианската икономика

и масовото обедняване на хората.
Според член 109 от договора в Маастрихт, поне две години преди да влезе ефективно в еврозоната, Италия е трябвало да има фиксиран курс към еврото и така да се подготви, за да няма икономически сътресения. Ако през 1992 г. едно евро е струвало 1587,48 лири, то в края на годината лирата се обезценява и това води до поевтиняването й. През 1997 г. еврото се търгува за 1929,66 лири. Замразяването на курса на 1936,27 лири за евро става едва през 1999 година, а стойността е почти идентична с тази отпреди две години, като разликата е минимална - 0,3 на сто. Това обаче поставя лирата в неблагоприятна позиция - т.е. тя не може да реагира на промените на пазара, защото е фиксирана. Лирата не може да коригира стойността си спрямо валутите на основните европейски партньори, които пък от своя страна се възползват от слабостта й. За разлика от италианската лира германската марка например е в много по-изгодна позиция, и ако 1 евро струва 1936,27 лири, то еврото се търгува за 2,02 марки. Неизгодното положение на лирата спрямо марката се вижда веднага от кръстосания курс, в който марката има завидна преднина. Така с обезценяването на лирата методично италианската икономика забуксува, става неконкурентоспособна и се оказва в изключително лоша позиция на европазарите.
Според финансови специалисти не влизането в еврозоната обърква икономиката в Италия, а нейното неизгодно връзване към еврото. Много от тях смятат, че 1 евро е трябвало да струва 1000 лири. Ако това бе станало, работещите със заплата от 2 млн. лири, щяха да получават по 2000 евро, вместо сегашните 1000.
Само от заплатите си италианците

губят автоматично половината

от парите, получавани в старите лири. Не така стоят нещата обаче с външните пазари, където, ако лирата бе с по-добри финансови параметри, то това щеше да бъде катастрофално за износа на страната. Следователно Италия нямаше да бъде конкурентоспособна на пазари като Германия например, заради двойно увеличаване на цените спрямо стойността на немската марка. Полемиката с еврото и за това кой е виновен за обедняването на италианците продължава, а "топката" се прехвърля между различните бивши управляващи в Италия - Романо Проди, Карло Чампи, Силвио Берлускони. И излиза, че няма нито един виновен, защото резултатите са низ от произволни или грешни решения, чийто негативни последици се увеличават от нехайството и безхаберието на други.
В началото объркването на Апенините беше доста голямо, нужна беше кардинална промяна в страната не само в икономически и финансов план. Италианците имаха на разположение само два месеца, за да се нагодят към еврото. А до първи март 2002 година тяхната лира беше в обръщение паралелно с новото евро. Привикването беше мъчително и доста стресиращо за хора   традиционалисти като италианците. Знаем, че страната е с изключително богата антична история. В нея подобаващо място намира и старата италианска лира, чието развитие започва още със сребърниците след монетна реформа при Карло Маньо, император на Свещената Римска империя (742 г.-814 г.). Монетата търпи изменения по време на средновековието, когато Италия е разделена на различни кралства и всяко от тях разполага със собствена либра (предшественик на лирата). През 19 век, на 28 септември 1859, декрет поставя началото на една-единствена монета за вече обединеното Кралство Италия. Оттогава до 2002 година лирата търпи няколко промени и минава през две големи сътресения, икономическите кризи, връхлетели страната през 1929 г. и 1992 г. Италианците и до днес пресмятат и обръщат евровите цени в равностойността на старите им лири. По баровете в разгорещени разговори те обясняват простичко поскъпването на цените, давайки пример с любимата пица. Ако една пица "Маргерита" преди е струвала 5000 лири, което е равностойно на 2 евро и петдесет цента, то сега същата струва пет евро. Т.е. в страната след въвеждането на еврото

стоките са поскъпнали двойно

а увеличението бе отчетено веднага след появата на еврото. И докато цените и стоките на Ботуша са скочили, то заплатите и пенсиите им остават непроменени. Обикновено несгодите си в икономически план италианците обясняват с навлизането на еврото. Поскъпването в страната е най-вече заради спекулации, липсващ контрол, както и липсващи ценови етикети с двете стойности, в евро, и в лири. Бившият премиер Романо Проди обвини правителството на Берлускони за поскъпването на живота в страната, докато експрезидентът на Италия Карло Чампи обясни, че поради липсата на двойни етикети с цени на стоките, голяма част от хората не пресмятали стойностите в лири и така били лъгани масово от търговците. Създадената държавна комисия за проверки при ценообразуването и етикетите пък не работела ефективно и не контролирала търговците. Оказва се, че веднъж неизгодните условия на договарянето на стойността евро-лира удря за първи път сериозно по джоба на италианеца, и втори път липсата на какъвто и да е контрол и мерки от страна на държавните контролни органи по цените.
Ако вземем предвид справка на Асоциацията на потребителите в Италия, ще стане ясно, че за първите десет години от въвеждането на евромонетата в Италия, има продукти на пазара, при които се отчита над 200% скок в цената. Такива са например сандвичите в заведенията, чиято цена се е покачила от 0,77 евро на 2,20 евро. При химикалките цената се е вдигнала от 0,26 евро на 0,80 евро. Сладоледът пък е поскъпнал със 159,7 на сто - от 0,77 евро на 2 евро, а пакет кафе в супермаркетите от 2,63 евро скача на 6,22 евро. Изчисленията на асоциацията на потребителите показват, че само за първите десет години еврото е ощетило средно всяко едно четиричленно семейство с поне 10 хил. евро.
Равносметката е, че ако допреди няколко години Италия бе една от най-силните икономики в Европа, то сега губи все повече и повече позициите си. Заради неизгодни условия само за 2015 година фалиралите фирми на Ботуша са 10 хиляди, а статистиката в страната показва, че всеки ден са затваряли по 53 дружества.


проф. Волфган Щреек, директор на департамента по социология в университета в Кьолн
"Еврото разрушава Европа"
Според него, ако всичко върви, така, както досега, ще станем свидетели на началото на края на единната евромонета. Той определи като неточно изказването на Ангела Меркел, че ако фалира еврото, ще фалира и Европа, като казва, че всъщност еврото разрушава Европа. Професорът допълни, че щетите от монетата за икономиките на страните от еврозоната са прекалено големи.


Нобеловите лауреати за икономика казаха НЕ на еврото
- Пол Кругман, нобелов лауреат през 2008 г.: "Еврото превърна Италия в страна от Третия свят".
- Джоузеф Стиглиц, Нобел за икономика през 2001 г.: "Трагедията в Европа е изкуствено създадена и има четири букви - евро."
- Амартя Сен, Нобел през 1998 г. за принос в икономиката: "Еврото беше ужасна идея, която обърка икономиката на Европа и вместо да я обедини, я раздели".
- Милтън Фридман, наречен "бащата на неолиберализма" - Нобел през 1976 г.: "Еврото никога няма да позволи на Европа да бъде обединена." Според него еврото е било създадено не от икономическа, а от политическата потребност на Германия и Франция.
- Джеймс Мирлийс - Нобел за икономика  - 1996 г. "Наблюдавайки ситуацията отвън, Италия трябва да излезе от еврозоната."
- Кристофър Писаридис - Нобел през 2010 г. В началото той е привърженик на еврото, но впоследствие променя идеята си. "Трябва да се унищожи еврото. Така ще се възвърне доверието между страните, което беше създадено по-рано."