Къде се къса веригата?

Ина МИХАЙЛОВА

Защо в тази държава всичко добро и хубаво не може да се доведе докрай, а се опропастява някъде там, по средата?

Причинявайки болка и разочарование.

Не сме забравили вълната от добротворство и състрадателност, която предизвика наводнението в Карловско. Безработни, пенсионери, деца, хиляди даряваха средства, изпращаха есемеси... 

Днес става ясно, че никой нищо не е получил. И че безплатен обяд няма. Че на прага на зимата някъде там, около Карлово, е умряла и последната надежда, че в тази държава може да се случи нещо добро. Защо ли?

Защото обещаната безплатна геодезическа дейност не е безплатна, а трябва да бъде поета от жителите на наводнените населени места. Защото и малкото усилие, за да бъде спасена една детска градина, няма да бъде направено, а е по-лесно детската градина да бъде закрита. Защото уж безплатните дърва за зимата за пострадалите хора няма да са без пари. Защото събраните от хилядите нас левчета стоят някъде там. И кой може да каже какво се случва с тях?

Толкова ли е сложно едно добро начинание, започнало с енергия и желание, с така липсващата днес състрадателност, да бъде довършено докрай? Защо бе, хора? Защо? Защо пак хубава работа, ама българска...

Къде се къса веригата?

В момент като този, когато за пореден път разочарованието взема връх над доброто и благородството, няма думи, които да изразят болката, обидата и чувството за безнадеждност. Сигурно би било по-добре да замълчим!

Не, не бива повече да мълчим! И ще питаме.

Кой ни прецака този път? Кой разказа играта на цялото Добро, което всички, заедно, ние, Човеците, направихме за хората в Карловско?

Няма да ви питам дали вярвате в подобни благотворителни, състрадателни, милосърдни и човешки кампании. Не ви агитирам да не участвате. Но нека се замислим.

Знаем ли къде отиват парите ни? Сигурни ли сме, че когато даваме, помощта не потъва някъде? И че някои не богатеят на гърба на нашата състрадателност и на човешкото нещастие? Щото в тази държава нещастие дал Господ... И кои са тези, които решиха, че стореното добро може да бъде употребено по собствено усмотрение, а не когато е най-необходимо? И когато сме дали всичко от себе си, въпреки че ни е било не по-малко трудно, за да помогнем на страдащите?

Затова не бива повече да мълчим. И трябва да търсим отговорност, да питаме и да не спираме да настояваме сътвореното Добро да не бъде убивано всеки ден от онези, които от години ликвидират човешкото ни лице и тъпчат държавата ни.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.