Къде бърка ГЕРБ с Македония

След решението на правителството да блокира началото на преговорите за членството на Република Македония в ЕС, много от хората, които са определяли политиката ни към тази страна, изразиха несъгласие. Сред тях се открои мнението на тримата бивши президенти. Очевидно е, че политиката на държавата ни претърпя коренен обрат. Това винаги е противопоказно във външната политика.
Като човек, който има известен опит в отношенията с "трудното дете" в нашата външна политика, аз също мисля, че правителството на ГЕРБ и президентът

пропиляха стратегически възможности на страната ни в името на съмнителни текущи ползи

За съжаление загубените с един жест позиции трудно ще могат да се възстановят.
Не споря, че България има проблем с властите в Република Македония. Той е свързан с репресии срещу гражданите с български паспорт, съзнателно поддържана антибългарска кампания в македонските медии и откровените провокации на тема история. Дотук свършва съгласието ми с правителството и с президента. Дълбоките различия са в методите, с които защитаваме българския интерес.
Ще се спра кратко на три теми: защо е сбъркана правителствената позиция, вярно ли е, че досегашната политика не е дала никакъв резултат и защо ГЕРБ съсредоточава негативната си енергия в отношенията само с един съсед, като си затваря очите за проблеми с другите.
Аргументите за неадекватността на актуалната българска позиция са следните:
- Българската позиция дава повод на правителствени и други кръгове в Скопие да развият силна антибългарска кампания. Този път те ще потърсят широка обществена подкрепа със сервирания им от българските власти аргумент - България пречи на македонския път към Европа. Каквото и да обясняваме, това остава и ще доведе до масовизиране и засилване на антибългарските настроения. Република Македония ще се ориентира безусловно към тясно сътрудничество с единствения съсед, с когото няма проблеми - Сърбия.
- Това, което иска България, не решава нито един от горните проблеми. Договор за добросъседство не се подписва под натиск, а трябва да е резултат от взаимен интерес и убеденост от ползите (къде е добросъседството, ако един диктува клаузите и изнудва другия). Нито някакъв текст, нито съвместни заседания на правителството ще решат въпросите с преследване на български граждани и с истерията в македонските медии. Да не говорим, че няма как да започне масов демонтаж на паметници. Гръцката претенция за името е трудно постижима, но ясна - решава се еднократно. Това, което България иска, е процес. Това означава и съвсем друг подход за оъществяването му - не става само с договор.
- Позицията на България е неразбираема за европейските ни партньори. Песента, която се пее от правителство и президент, че решението да не се даде дата за преговори е на целия ЕС, е спекулация. Всички добре знаят, че досега основният проблем се казваше Гърция, сега атинските политици се радват, че не са сами. Попитайте произволен европейски политик, който следи отблизо нашия регион, какви са проблемите на България с Република Македония, които водят до блокиране на преговорите с ЕС, и ще получите пренебрежителния отговор за някакви балкански отношения за уреждане. Не че няма какво да се каже, но България не е формулирала на разбираем за ЕС език за какво става въпрос.
- С тази своя позиция България загуби възможността да е лидер и говорител на ЕС в региона. Нашето влияние да въздействаме на политиките на ЕС силно намаля. Ние поемаме по път да маргинализираме страната си в ЕС и то по теми, свързани с нашия регион. Да, можем да блокираме до безкрайност решение, за което се иска единодушие в ЕС, но с това все повече ще се превръщаме в проблем, а не в решение на проблеми в очите на партньорите ни в ЕС.
Какво пречеше поне президентът да си запази възможността да гради мостове и като каже, че в двустранните отношения има проблем, да намери начина за решаване на този проблем по позитивен път? Конфронтацията можеше да се остави на правителството, а президентът - да отваря врати, да строи магистрали за сътрудничество. Трябва, но не може. По-удобно му беше да се скрие зад гърба на правителството. Толкова ли беше трудно да излезе с инициативи, които да водят до задълбочаване на връзките между две съседни страни? Така би спечелил подкрепата на гражданите - на тези, за които е важно да живеят в две съседни страни с добри отношения?
По втората тема - обвиненията, че досега нищо не е ставало и добре, че сега

най-после българското правителство тропнало с крак

Подобни разсъждения показват преднамереност, неинформираност или изключително къса памет. Могат много неща да се кажат в защита на тази теза, но аз ще припомня единствено някои действия на предишното правителство:
- Откриване на единствената досега част от коридор 8 - връзката за пренос на електроенергия - високо напрежение, която свърза дрете страни.
- Откриване на българско дипломатическо представителство в Битоля.
- Предупреждение към македонската страна, че българската подкрепа за членството в ЕС не е безусловна, което направих като министър на външните работи на заседание на посланическа конференция в София - за първи път подобна формулировка беше направена от официално лице на българската държава.
- Активизиране на Културния институт на България в Република Македония, недопускане на воденето на политическа дейност в България чрез представителството на македонския културен институт.

Антибългарска кампания и тогава имаше,

но тя беше само една от характеристиките на двустранните отношения. Това, към което се стремяхме, е съдържанието на отношенията да се изпълва с положителни инициативи, които да зададат и основния тон, както и да покажат, че общите интереси са свързани с добри политически отношения. Днес отново се води антибългарска кампания, но тя е много по-яростна. Днес тя е единствена характеристика на двустранните отношения. Създава се и антимакедонска атмосфера в България. Това е лош и късоглед подход.
По третия въпрос - за регионалната политика на правителството на ГЕРБ и на президента Плевнелиев. Прави впечатление огромната непропорционалност на българското поведение. Защо агресивната политика и категоричните искания, придружени от институционални действия в ЕС, са насочени единствено към Република Македония, и то не по всички важни за нас теми? Защо правителството не заяви на Турция, че няма да допусне напредък в преговорите за членство в ЕС, ако не бъде решен въпросът с компенсациите на бежанците от Беломорска Тракия? Правителството на практика спря дейността на междуправителствената работна група, създадена от предишното правителство с цел да търси решение на този проблем. Какво става със собствеността върху българските църковни имоти в Турция? Как отговаряме на натиска и дискриминацията на сръбските власти към българското население в Босилеград и въобще в Сърбия? Защо българските власти разсеяно не коментират провокации от рода на думите на турския външен министър, че мир на Балканите е имало само по времето на Османската империя? Очевидно българската външна политика при ГЕРБ има проблеми с баланса, консистентността, прозрачността, предвидимостта и еднаквите критерии по отношение на съседите.
Защо се получава това? Отговорът ми е еднозначен.

ГЕРБ изостави активната регионална политика на България

изграждана от няколко български правителства. Това се случи въпреки огромните възможности, които ни предостави членството в НАТО и ЕС, и загубата на активност от други регионални играчи през последните години. В резултат на това се очертава ясно тенденция страната ни да губи, вместо да разширява влиянието си върху процесите в региона. А това ще доведе до увеличаване на външнополитическите проблеми. Правителството на ГЕРБ очевидно започна да разбира какво се случва и реши да се върне на сцената с ефектно изпълнение - блокирането на преговорите на Република Македония за европейско членство. Въпреки показването на мускули, това действие още повече изолира България от европейската политика и усложни проблемите й в региона. Това няма как да бъде поправено нито с договор с Република Македония, нито с каквито и да било работни групи, след като дори няма общо идентифициране и разбиране на проблемите от двете страни.
По-лошо е другото - след като бездействаше в продължение на години, изведнъж правителството на ГЕРБ използва най-силното оръжие - блокиране на преговорите. Проблемът е, че след най-силното оръжие няма по-силно. Ние не можем да направим нищо повече на Република Македония освен това, което вече направихме. Така не само се лишихме от цял арсенал инструменти, но и от следващ ход, различен от отстъпление чрез смекчаване на българската позиция. Ще доведе ли това до решение на проблемите ни със съседите? Моята оценка е, че по този път правителството единствено ги увеличава.