Изяществото на корейските занаяти

Всеки, който проявява любопитство каква е технологията на създаване на декоративни възли, как се инкрустира седефена мида върху дървен предмет, лесно ли се плетат произведения от трева и слама, какво представляват музикалните инструменти комунго и каягъм, как са се обличали в миналото хората с различен статус и произход, какви са съставките на ритуалното и тържественото оризово вино, кое е главното оръжие, с което корейците са се защитавали при нахлувания на чужди армии, кои изображения са символ на дълголетие и богатство и още много други тънкости от занаятите на корейските майстори, може да разбере това, ако посети изложбата, подредена до 9 април в салона на първия етаж в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6. 140 творби на 23-ма автори представят историята, традициите и обичаите на Корея, съхранени през вековете. 11 от майсторите придружават експозицията и с удоволствие демонстрират и разказват за занаятите, които владеят, а произведенията предизвикват възхищение със своята красота и изящество. Организатор на изложбата е посолството на Република Корея у нас със съдействието на Столичната община Сеул, Общинската асоциация за опазване на нематериалното културно наследство Ц Сеул, софийската Столична община и Asiana Airlines. Днес гостите ще направят демонстрации от 10.30 ч. в зала 7 на НДК заедно със свои български колеги, а от 18.30 ч. - в галерията на СБХ.
Изложбата "Тайните на корейските занаяти" е главното събитие за отбелязването на 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Република Корея, съобщи на откриването посланик Шин Менг-хо. По неговите думи единайсетимата майстори, които гостуват в София, са определени от Сеулската община като представители и пазители на нематериалното културно наследство на Корея. Това означава, че те са най-талантливите занаятчии, които могат да представят изкуството си по света. Без да са необходими никакви думи, наблюдавайки изкуството, можете да почувствате историята и духа на корейския народ, каза още посланикът.
Народните занаяти, изведени на такова качествено ниво, каквото виждаме в тази уникална изложба, безспорно трябва да се възприемат и като неразделна част от голямото изкуство, и като богатство на световното културно наследство, каза председателят на СБХ Любен Генов. Всъщност индивидуалният талант и майсторството създават шедьоврите, но за да се превърне изкуството в събитие като това, за да стане част от културата на една нация и от световното културно наследство, са нужни постоянните усилия на институции, работещи за тази кауза непрекъснато и далновидно, допълни Генов.
Тази изложба е шанс за нас не само да представим традиционната корейска култура пред българските ни приятели, но и да продължим развитието на двустранните отношения. За нас е голямо удоволствие и чест да покажем изкуството си тук, в прекрасния град София, в България - една от страните с най-древна цивилизация, каза Ким Ън-йонг - представителка на Сеулската асоциация за непреходно изкуство. Тя е майсторка на декоративни възли - медъп. Те се правят от боядисани копринени конци, които се оплитат на ръка. Използват се за украса на дрехи, интериор, на фенери и др. За да бъдат добре усвоени всичките 38 вида възли, е нужна около 1 година. Характерното за медъп е, че плетенето започва от средата и завършва в средата, както и че отляво и отдясно, отпред и отзад фигурите са напълно симетрични. Конците, с които се плете, са два вида - кръгли като шнур или плоски, но винаги са от коприна. С медъп се украсяват характерните торбички-джоб, изработват се брошки, обеци и всякакви аксесоари, които са много популярни сред младите хора.
Хан Сун-джа е майсторка на чхого - произведения от трева и слама. А съпругът й Чой Хон-йол е майстор на тънгме - тръстикова рогозка, украсена с плат. Хан Сун-джа за първи път посещава България, но отдавна е имала желание творбите й да бъдат показани у нас. Казва, че тя, както и други нейни сънародници, свързва страната ни преди всичко с киселото мляко, което е много популярно и обичано в родината й. Творците от различни страни имат общ майсторски език, който ги сближава, и солидна основа за разбирателство, независимо какво традиционно изкуство създават, смята Хан Сун-джа.
Преди столетия хянгон-джу пиели само кралете, но след това ритуалното и тържествено вино станало достъпно и за обикновени хора, разказва Пак Хьон-сук, която знае тънкостите на неговото приготовление. Тя обаче държи производството на напитката да не се комерсиализира, а да продължи да се изготвя от майстори по автентичната старинна рецепта.
12-струнният каягъм е изключително ценен инструмент. Не само защото дървеният материал, от който се извайва, трябва да съхне в продължение на 10 години, но и самата му изработка отнема много време. Струните са направени от копринени конци, разказва Ким Бок-кон. Той е усвоявал занаята при опитен майстор, своя първи инструмент е изработил преди много години, но и до днес постоянно намира нещо, което трябва да усъвършенства в създадените от него струнни и духови инструменти. Хората, които искат да се научат на този занаят, най-напред трябва добре да опознаят традициите и след това да пристъпят към усвояване на техниката. Ким Бок-кон припомня думите на древните мъдреци, че единственият начин, по който човек може да успокои и уравновеси душата и тялото си, е свиренето на някакъв инструмент.


Тога, която се носи от кралица или от съпругите на държавни служители с висок ранг - авторка Пак Куанг-хун
 

 Ким Ън-йонг

Пак Хьон-сук

Ким Бок-кон

Преносим мангал с изобразени десетте символа на дълголетието - автор Чхуе Гьо-джун
Снимки Благовеста Цветкова