Изводите от терористичния акт

Само преди ден-два си мислехме, че България е просто Доклад. Очакваният с различна степен на тревога в зависимост "от камбанарията" доклад на ЕК за напредъка на страната в областта на вътрешния ред и борбата с корупцията даваше възможност на политици, експерти, общество поне три дни да се занимават с анализи, препоръки, критики и дори призиви за оставки. Но ето, че терористичният акт в Бургас ни разтърси по начин, който ни накара веднага да кажем, че България не е същата, че нещо дълбоко е засегнало не само нашата приемана за априори сигурност, но и нашето сякаш дълбоко вкоренено ни самочувствие на спокойна държава, стояща далеч от случващото се в други страни. Разбира се, че никоя държава не е застрахована от подобни действия, но и май никоя друга държава не е забравила като нас значението на думи като "бдителност" и не е заравяла глава в пясъка, когато е имало предупреждения за опасност от терористични атаки, както се случи след януарските предупреждания на израелски медии. Дали неглижирането на подобни становища или провалът на "дюнер-дипломацията" са в основата на стъписването ни след съобщенията за този терористичен акт и дали те ще бъдат анализирани приоритетно в момента, не е ясно.  Проблемът е, че "първите ни личности" нямат навик да проявяват повече сдържаност в такива ситуации и да  дават възможност експертите, доколкото все още ги има, да изяснят пропуските и недостатъците, за да се гарантира минимизирането на опасност от бъдещи такива събития.
Ние сме в първите новини на световните медии, но не за това настоявахме, когато говорехме за имиджа на България по света. Изправихме се пред световната терористична вълна и позволихме на наша територия да загинат наши гости от държава, с която винаги сме имали отлични отношения. След грижата за ранените и възобновяване на нормалната дейност на летището в Бургас предстоят разумните анализи и контструктивен диалог между всички заинтересовани институции, за да се изясни ситуацията и се конкретизират причини и виновни. Този път не може без виновни.  Политическите спекулации няма да са полезни, защото държавата ни е в опасност, дори и да не го признаваме. Просто наистина трябва да си "развалим рахата", както някой се изрази и да признаем, че има пропуски в системата за сигурност.
Натежават мнения, че небалансираната външна политика провокира рискове за страната. България открай време се е придържала към традиционно балансирана политика, която й е осигурявала добри отношения с Израел, но и с арабските страни и не е позволявала да надскача нивото си като мащаб и влияние. Сега имаме нашите съюзнически задължения и съответно права, радваме се на членство в НАТО и ЕС, но никому не е нужно да надценяваме ролята си и възможностите си. Това  не е призив за снишаване. По силата на нашите съюзнически задължения ние бяхме в Ирак, в Афганистан, имахме своите жертви там, но това все пак е война, и то не на наша територия.
Ако у нас наистина има клетки на радикален ислям, ако сме поле за чужди внушения или влияние, защо ни трябва да заемаме някакви наистина "радикални позиции" по отношение на Близкия изток, а да не подкрепяме действията на съюзниците ни с разбиране, но и уточняване на "силата ни", в т.ч. и на най-бедна държава в ЕС? Сякаш не ни е достатъчно работата в догонване на европейския стандарт на живот. Забележете как Германия призова Израел към сдържаност в този момент на терор на наша територия, когато Нетаняху бързо посочи Иран за виновник за този акт, а не допусна да се разгаря скандал за пропуски в израелските служби за сигурност. Забележете, че Русия и Турция имат противоположни позиции относно ситуацията в Сирия. Преди ден се срещат Путин и Ердоган, не променят позициите си по този въпрос, но не го и афишират, а наблягат на добрите търговско-икономически връзки, хвалят сътрудничеството си в областта на енергетиката, говорят за ръст до 100 млрд долара на търговския обмен и строежа на атомна електроцентрала в Аккою на Средиземно море. Никой не си позволява ненужни ходове и си изпращат "меки месиджи", ако имат различия по даден въпрос. Например да се предупредят хилядите руски туристи да внимават в Турция поради някакви карантинни ограничения.
Какви ще са посланията към туристите, които имаха желание да посетят България това лято и на които ние разчитаме за глътка въздух в тази криза? Каква ти тук карантина! Примери много, но кой ги чете и анализира? Дано този път "обицата на ухото" ни натежи толкова,че мерките да са адекватни и навременни.