Извисяване редом с планината

Георги Майоров

Нормално е пред голямата планина човек да се смалява. С възпяването духа на Родопите обаче поетът Петър Динчев се извиси в голямата българска литература. Това ни казват неговите емблематични книги: "Развързани пориви", "Малка вселена", "Озарение", "Пътеки към изгрева", "Полъх на смола" и други. Със сонети поетът сплете венци за вълшебния певец и прорицател на светлината "родопееца" Орфей, за бодрия лик на родопчани, за дъгата от песни над зелените Роженски поляни, в която ярки нишки втъка и голямата народна певица Бойка Присадова. Тя с песните си и Петър Динчев със стиховете си се вписаха в европейската и латиноамериканската култура и литература.

Той непрестанно се сродяваше с именити съвременни писатели, на 55 от които посвети топли сонети и застана редом с тях. Творчеството му винаги е ечало като бойна тръба за опазване родолюбието на традиционно песенната българска поетика и за развенчаване опитите на отцеругатели да опошлят цвета на българската класика и българското магическо Слово. Доказва го и новата му книга "Баладичен шепот" (БК, 2019).

В тази книга се ширва баладичният порив на автора в една прегръдка да превърне отминалите времена със съвременната хубост на Родопите и нейните безхитростни хора. Видения, сън и реалност се сливат в една панорамна картина, в неповторима песен. И любовта, вплетена в песента, прави чудеса. Поетът възпява потайни места, крепости, села и послания на бележити родопчани, които като канари застават на пътя на всеки неприятел, възправя словото си като щит срещу скверни думи и нечисти дела против Родопите. Същевременно отправя песни и драговна покана за гостуване на магичната планина, за да можем в стихове да усетим очарованието на Невястата край Смолян, Ледницата над махалата Горски дол, героиката на Момата в местността между Върбово и Широка лъка, Крепостта Турлата край село Стикъл, възправилото се над руините на исляма село Мугла, Дяволското гърло в Триградското ждрело. Да се хванем на Хайдушкото хоро в Широка Лъка. Да сведем глава пред раздялата на тръгналия на гурбет дюлгерин с любимата жена сред гората на Плачи-поляна. Образи, които разтрогват душата в благи и тъжни посоки, в надживени кахъри и страдания. Разперва крилото на прославения капитан Петко Войвода над села и границата. Не подминава величаво-трогателната картина при спускането на кехаите със стадата есенно време от планината към меките пасища на Беломорието, в която поминък и обичаи се сливат в непреходно умиление.

Неговите баладични сонети възпяват така Родопите, че за тях "да няма никога забрава". И тези трудни за пресъздаване баладични сюжети Петър Динчев разработва с късата благородническа форма на сонета. Използва и богата лексика на родопския говор, който прави стиховете мелодично леки като песенни напеви.

Много пестеливо, но пълнокръвно рисува и духа на Родопското село. Кратко, но всичко е казано:

Кой вълшебник го направи,

кой магьосник го черта -

село на първични нрави

и първична чистота?! ("Родопско селце").

И нищо голямо не иска поетът Петър Динчев, освен само едно - да бъде запомнен като боровете "стегнати и прави":

Бъдете моя чиста съвест, борове! 

Бъдете ми навред устои здрави! ("Борове"). 

Такова признание може да изкаже само чистото сърце!