Изобщо не им пука

Стана това, което беше ясно, че ще стане. Няма как до септември да се приготвят новите учебници за І и V клас, които според новия училищен закон на ГЕРБ ще учат по нови учебни програми. Не е най-важното да изречем: "Казахме ли ви". По-важното е, че управляващата коалиция е вдигнала берлинска стена между досегашната система на просветата и тази, която с диктат наложи в НС. Не отстъпва ни на йота от намеренията си и априори отказва да гледа предложението на лявата опозиция да се отложи с една година влизането в сила на новия закон. Не по прищявка, а заради това, че всъщност нищо от предвидените условия за действието му не е готово. Нито е дадена пълна схема на обучението от І до ХІІ клас, за да е ясно какво иска държавата от средното образование; нито са готови задължителните държавни образователни стандарти, в които всъщност се съдържа законът (необяснимо е защо досега опозицията не го е внесла в Конституционния съд на пределно ясното основание, че не може основни правоотношения да се уреждат с подзаконови актове); нито са готови новите учебни програми - правят ги в МОН на парче, с обещания, че каквото е пропуснато, отива в друг клас, за който законът ще влезе в сила друг път.
Абсурдното обаче е, че в пиаракциите на министър Кунева неуредиците се представят за нещо в реда на нещата. Ненормалното, което властта сама си направи и сама го стовари върху училището, сега се претопява в пропагандни акции за "грижата" на МОН за децата. Нямало да има учебници - много важно. МОН ще обучи учителите как да работят с "допълнителни материали" към старите учебници, та да няма сътресения. Подобни еквилибристики направи през 1992 г. СДС с едни "свитъци" вместо учебници по история и обучи учителите "да не наблягат" на Левски, Раковски и Ботев, понеже те "не са се ползвали с добро име" в ХІХ в. И досега сърбаме всякакви "присъствия" и "съжителства", които са следствие от онези безобразия преди 24 години. Сега Левски, Раковски и Ботев МОН властта ги слага в "европейски контекст", барабар с Паисий. И Православието потъва в европейската "Християнизация", и борбите на българите за независима църква - също. След 24 години ще разберем какви ще са последиците.
Последното изпълнение на МОН е откровеният политически диктат върху училището - за периода от 1944 до 1989 г. следващите поколения българи трябва да научат само едно - че това са черни години, в които хората са се задушавали, за един виц са били тикани в затвора, от лагери е бъкало в България, с една дума - социализмът е еднакъв с фашизма! Трябвало да се знае истината. Обаче - само удобната за антикомунистите. Другата истина е табу. Една добре известна група "експерти", окупирали тотално МОН, за които "картата с черепите" е фетиш, а русофобията е иманентно състояние, сама си прави "предписанията", "обсъжданията" и "обобщенията на това, което искат учителите". Когато през 1995 г. министър Илчо Димитров предложи в училищата да има униформи, същите хора го обявиха за мръсен комунист, който иска да върне времето на социалистическата диктатура. Сега няма човек, който да не знае, че в целия цивилизован свят децата носят униформи и те са емблема и гордост на всяко училище. Така се променят конюнктурите. Сега "експерти" и политици около МОН чак Европарламента използват за своите сабати. А когато Кунева заявява, че целта на образованието е да се пребори с носталгията по социализма, не се и усеща, че щом има носталгия, значи има по какво да жалят хората. По черепи в гардероба едва ли някой изпитва носталгия. А самото обявяване на въпросната цел - да се използва училището срещу носталгията, е чисто идеологическо, чисто политическо и по никакъв начин не е образователно. Училището става инструмент за нов политически и идеологически диктат и обработка. Проблемът е, че изобщо не им пука.