Излишни вълнения

Две са темите, които предизвикват особено вълнение у Борисов. Това са магистралите и газовите връзки за диверсификация на доставките. Говоренето Му за тях обичайно е съпътствано и от куп "бисери". Оня ден бяхме осветлени, че "газът е суровина, която не може нито в чанта, нито в сак, нито в джобове да се пренася. За нея трябват газопроводи". А в изблик на самоопиянение посланикът на САЩ у нас почти бе задушена в мечешката Му прегръдка. Едва ли има друг сектор, като енергетиката, който така да е обвързан с геополитиката. Основният проблем у нас обаче е политизацията на отрасъла. Зад приказките за сигурност и диверсификация на доставките, и за енергийна независимост всъщност прозира истинската цел на тази политика - ограничаване на достъпа на руска суровина до европейските пазари.  

Явно някой имаше излишни 50 млн. евро да ги зарови по дъното на р. Дунав преди 3 години, правейки газова връзка с Румъния, която впоследствие бе отнесена от течението на реката. Тази тръба е суха, защото няма откъде да дойде горивото. А там няма и компресорни станции, които да тласкат газа към България. Сега ще се свързваме и с Комотини срещу половин милиард лв., въпреки че връзка с Гърция има. Но какво тук значат някакви милиони, когато експресно трябва да се осигури трасе до България за американски втечнен газ.

Ако Борисов наистина искаше да диверсифицира доставките, можеше вече да го е направил. Идеята за газови връзки със съседните страни беше актуална през 2009 г., когато седна в премиерското кресло, а алтернативното на руското гориво трябваше да потече до 2013 г. Десет години по-късно е готова само тръбата до Румъния, за която вече стана дума. След официална първа копка и куп приказки гръцка връзка вероятно ще има, но това не означава и реален ефект, тъй като може да се повтори румънският сценарий. А и връзката със Сърбия е в бъдеще време, въпреки напъните около "Турски поток". Затова вълненията може да се окажат излишни.