18 Септември 2021събота22:21 ч.

С любимия си инструмент

Портрет

Излел е Делю хайдутин бе началото

Бас китаристът Чавдар Костадинов свързва с този родопски химн своя път в музиката

/ брой: 6

автор:Васил Попов

visibility 2014

Всички знаят кой е българинът Делю хайдутин. Светът е чул неговото име, огласено от народната певица Валя Балканска. Този глас кънти днес и вовеки в безкрайната вселена. По-малко хора са наясно, че тази вълшебна песен е дала старт на още много други български таланти. Бас китаристът Чавдар Костадинов свързва с родопския химн началото на своя път в музиката.

"Излел е Делю хайдутин беше само началото". Така започва разказа си Чавдар. Той е бил басист на група "Аеробик", "подгрявала" концертите на дует "Ритон" в далечната 1986 г. От онова време Чавдар е запазил прекрасни спомени за чудесните музиканти Катя и Здравко, както и за тяхната скромност и професионализъм.

Първите му стъпки са в художествената самодейност, фестивали, конкурси, награди и като бонус - предоставяне на стая в мазето в читалище "Алеко Константинов" за репетиции. Мястото е легендарно, в него са свирили "Бандараците" и "Щурците". "Когато видя нашите амбиции, управата на читалището реши да ни назначи художествен ръководител в лицето на Методи Иванов-Mечо. Музикант, автор на детски песни, филмови композиции и племенник на великия художник Владимир Димитров - Майстора. В дома му на бул. "Сливница" навремето видях почти всичките му картини, които преди това бях познавал само от читанката за трети или четвърти клас", разказва Чавдар. Той си спомня славните години в читалището, тъй като оттам минават доста известни музиканти и певци като Сашо Миладинов, (син на Янко Миладинов - пианист и композитор), Гюлфие Талипова, бивша певица от "Сребърни звезди", Петрос Василиадис, наричан от колегите си на шега емигрант от Гърция, Лъчезар Бонев-Лъчко, барабани, син на Ангел Бонев, построил НДК.

Мнозина българи - любители на тази музика, си спомнят и до днес за бандата на Чавдар, която в началото на кариерата си открива новопостроени обекти в България. Сред тях са Домът на армията в Смолян и хотел "Соколец". По-възрастните знаят, че по онова време нямаше дискотеки и забавите ставаха в софийските училища, само с жива музика, а групата на Чавдар открива стотици такива музикални празници. Навсякъде свирят безплатно, имат огромна амбиция и хъс да работят, но не всички стават професионални музиканти. Конкуренцията е огромна, нивото е високо, но някои се предават и накрая остава само Чавдар да продължава битката. 

Една от житейските истини, която научава още в онова време, е тази, че за всичко се иска много труд. "Може да си безкрайно надарен, може да си музикален гений, може всичко да ти пада сякаш от небето, даром - това е не само измамно, но и пагубно за една кариера", е проумял Чавдар. Затова през целия си житейски път той съвместява изпълнението на артиста с прагматичната всекидневна работа - дали ще сглобява усилватели, дали ще строи някаква музикална конфигурация, дали ще се грижи за звук и осветление на дадено място, всичко при него се примесва органично с изкуството. 

Няколко години се труди и в "Кремиковци" и паралелно с това се подготвя за мечтаната си кариера. Полага изпити пред комисия и получава категория да работи като професионален музикант. Започва в дирекция "Музика" в оркестъра на Радослав Иванов, дългогодишен барабанист в Биг бенда на БНР, прекрасен изпълнител на латино, работил с Милчо Левиев, преди той да избяга от България.

След няколко години китаристът се прехвърля в Концертна дирекция и започва да свири автентична народна музика с известния родопски изпълнител и два пъти лауреат на Димитровската награда Каньо Бедров. Двамата имат стотици концерти. "Всеки път, когато запееше "Делю хайдутин", ми настръхваха космите на ръцете", спомня си Чавдар. Има и моменти, когато на концертите спира токът и тогава всички вземат акустичните китари, които някои наричат кухи, и без всякакви микрофони и усилватели изпълват пространството с неповторимата космическа магия. "Каньо излизаше да пее и тогава публиката разбираше, че наистина при тях е дошъл Делю хайдутин", казва още Чавдар.

Пак през 80-те години дует "Ритон" събира банда за турнето си в бившия СССР. "Сигнал" се опитва да отиде с тях, но не успява да направи репертоара си и на нейно място заминава групата на Чавдар - "Аеробик". Правят прекрасно 45-дневно турне в Русия. Постоянен гост на концертите в Москва е световната звезда Филип Киркоров - тогава просто български студент в съветската столица. На това турне Чавдар се запознава и с Юрий Никулин, който по онова време е директор на цирк "Москва". В същия период пак там са братя Аргирови, които са "гвоздеят" на тогавашната програма "Мелодия друзей", прототип на "Златният Орфей", но без награден фонд. Сега може да изглежда странно, че български изпълнители се запознават в друга страна и то по повод своята музикална дейност, но е факт. 

Чавдар не се примирява да остане само с получаването на категория за професионалист. Иска да върви напред и да се усъвършенства, да навлиза в безкрайните дебри на музиката. Пръстите му обичат струната на китарата. Веднъж ги галят, друг път ги удрят, понякога ги дърпат до скъсване. Всичко това му идва отвътре. Но той иска да разбере - защо и как; каква е магията на музиката; защо в един от класическите съветски филми боен пилот, командир на "Пеещата ескадрила", твърди, че войната - това е нещо преходно, а музиката е вечна. Чавдар търси и тази истина. Затова кандидатства в Консерваторията и там се сблъсква с огромна конкуренция. Тогава кандидат-студенти са Митко Ковачев-Фънкито и Веселин Веселинов-Еко, сега басист на Лили Иванова. Чавдар не крие своето професионално удовлетворение, че е преборил всичките. 

По-късно заминава в чужбина. За Финландия пътува заедно с българския Кени Джи - Мишо Грозданов. А в Норвегия при тях идва Соня Васи, преди да замине за САЩ и да стане рок звезда там. Така за него се изтъркулват неусетно 40 музикални години. За свои учители смята Митко Симеонов, Лили Ненкова, Митко Золотович, Божидар-Дарчо, Мони Венков и много други. Опитът му расте непрекъснато с турнета по всички меридиани на земното кълбо - от бивша Югославия, през СССР, до Дубай и Кувейт.

Сега, вече 60-годишен, Чавдар Костадинов работи по нов проект - китарно испанско дуо. Но за това няма да разказва предварително, за да не го урочасаме. Нека го направи и ще имаме повод да отидем всички заедно на първия му концерт. Дотогава да споделяме истината му: "Рокендролът е вечен!"

Айтос на протест: „Без тирове убийци!“

автор:Дума

visibility 144

Съборът на БЛС преизбра д-р Иван Маждаров

автор:Дума

visibility 169

Петков и Василев представят проекта си утре

автор:Дума

visibility 1033

Стефан Янев се срещна с пътните строители

автор:Дума

visibility 273

Задава се риск за бюджет 2022

автор:Дума

visibility 604

/ брой: 179

НАП проверява спортния тотализатор

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 179

Само момчета ще учат в гимназиите в Афганистан

автор:Дума

visibility 161

САЩ спретнаха англосаксонски военен пакт в Азия

автор:Дума

visibility 518

/ брой: 179

Курц: Пандемията за ваксинираните свърши

автор:Дума

visibility 436

/ брой: 179

Протести срещу дясната политика в Еквадор

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 179

Страховете ни

автор:Георги Георгиев

visibility 1309

/ брой: 179

Не е яко да си вандал

автор:Велиана Христова

visibility 545

/ брой: 179

Президентската прокаженост на ГЕРБ

автор:Юри Михалков

visibility 840

/ брой: 179

Инфлацията ще ни помете безпощадно!

visibility 626

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ