Изгубени в Москва

Русия за повечето 25-35-годишни българи е нещо твърде абстрактно. Колкото по-млади са те, толкова по трудно е да са на "ти" с особеностите на "българо-съветската дружба". Не така изглеждаха нещата в 15-членната група от млади лидери, която благодарение на "Россотрудничество" и Руския културно-информационен център в България получи невероятната възможност да опознае макар и малка частица от Русия и нейното настояще.
Ако говорим за очаквани стереотипи, Русия е водка, бонбони, пелмени и сметана. И още - църкви, бетон, петолъчки, мавзолеи и паметници. Но Русия е и малкото синеоко момиченце с бели панделки в косите, което весело се закача с пътниците във влака от Ярославл до Москва, тя е и бабата, която с малко тъжен блясък в погледа разказва за отдавна отминали почивки по Българското Черноморие. Русия обаче е и онзи странно изглеждащ мъж от влака, който вади от чантата си подобие на хляб, разнасящо мирис на чесън и кисело зеле.

Безброй цветни катинари от влюбени двойки са окичили метални дървета край река Москва
 

Част от руското е и прясно бракуваната двойка, спретнала си минипътешествие из необятната Русия благодарение на интернет, проверяваща от модерния си телефон онлайн резервации за хотели... А някъде там, в Москва, блести и красив паметник, издигнат със средства на оцелели войници от битката край Плевен, монумент, посветен на падналите в боя на българска земя.

И метрото им не е метро

На места в софийските метростанции вече се появиха снимки, които пренасят пътниците на различни китни кътчета от страната ни. Лесно е да опишеш в 2 изречения нашето метро, просто защото... е малко и ново. В Москва обаче е различно. Там всяка спирка те изпраща в своята си епоха, всяка станция е кътче за изкуство, красота и въздишки. Повече от 300-километрова мрежа, която лесно може да те прехвърли от единия край на Москва до другия. Ескалаторите изглеждат безкрайни и имаш усещането, че определено отиваш някъде много дълбоко под земята. Линията "Кольцевая" образува обръч, който свързва останалите линии. Най-известната станция по нея може би е Комсомольская. Попадайки на нея, оставаш безмълвен и се чудиш кога точно си успял от влакчето да влезеш в музей на изкуството. Положението е същото и на Маяковская, Киевская и още безброй други.

Цветно настроение и весел смях са обичайната атмосфера на площада на Цветния булевард, където фигури на клоуни радват малки и големи

Някои от спирките са директно над река Московска и предлагат невероятна гледка. Докато се возиш и си мислиш колко удобно е всичко, се сещаш, че някои от спирките са на по 30-40 години, а изглеждат като нови.

Цирк ли бе, да го опишеш

Руските циркови артисти са признати по цял свят, техните номера оставят без дъх или докарват до смях през сълзи хора от различни точки на земното кълбо. Ако в България цирковите артисти местят шапито си от поляна на поляна, то в Русия те си имат дом - големи сгради са приютили в себе си безброй циркови трупи, шарени клоуни и смели акробати. Когато говорим за клоуните, не бива да пропускаме Юрий Никулин, който познаваме от малкия екран. Сам по себе си той е икона, а в Москва всеки ще ви насочи към Московския цирк "Никулин" на Цветния булевард. Пред сградата с вечната си усмивка е застанало бронзовото копие на може би най-обичания руски клоун, излизащо от бронзова кола. Циркът е един от най-старите в Русия и е построен още през 1880 г. Точно срещу него, на малък площад, ви очакват прекрасни и почти живи статуи на клоуни. Ако сте от късметлиите, които ще гледат шоуто в цирка, част от звездите буквално ще ви посрещнат на площада с фонтана и ще ви заведат под шапитото...
Нежни балерини и младежи с изваяни тела привличат зрителите в многобройните театри, пръснати из Москва и руските градчета. Без значение дали сте в малък театър, красивите и почти нереални фигури на сцената ще дадат всичко от себе си, за да ви накарат да се чувствате сякаш пред вас е примата на "Болшой театър". В антракта опашката пред кътчетата, от които продават безалкохолни, вино и дори хапки, е по-голяма от тази за тоалетните. Хора в красиви тоалети и с изискани прически се разхождат из фоайето, сякаш излезли от приказка. Обсъждат всичко - посредствената игра на балерината от втори ред, декорите или просто днешния ден. Пушачите отново са изтикани пред сградата, но никъде няма да видите фасове по земята. Влизането в сградата е с поредната порция детектори, скенери и проверка на багажа. Всичко обаче става за минути, опашката дори изглежда прекалено малка... Докато не влезеш в салона и не осъзнаеш, че свободни места няма.

Вперед, Спартак!

24 000 души - толкова фенове уважиха първия домакински мач на Спартак - Москва този сезон. Внушителната за българските стандарти бройка обаче изглежда изключително малка, когато е настанена по седалките на стадион "Лужники". Агитките са посрещани от впечатляващо количество полицаи и униформени, които неусетно стават все повече и повече с наближаването на началния час на двубоя. Огромна статуя на Ленин бди над младежи от школата на Спартак, които показват баскетболни, футболни и почти акробатически умения пред пристигащите запалянковци. Всеки себеуважаващ се фен на отбора, разбирай всеки присъстващ, е "въоръжен" с тениски в червено-бяло, лентички, носи знаме или поне е с шалче или лента на ръката - няма как да объркаш феновете на отбора-домакин. Вие от Полша ли сте, пита запъхтян спартанец. О, България, Спартак - Варна, радва се руснакът на неочакваната среща... 24 хиляди души определено не са малък брой хора, които да охраняваш и да следиш. Униформените, които са на място, не изпускат нищо от поглед - ако пред павилиона за сандвичи стане голяма навалица, "случайно" минаващ полицай приближава, за да види какво е положението. В полувремето опашките за тоалетните са отцепени на няколко лъча, същото става и при излизане от стадиона - хората се насочват от униформените към 2 различни станции на метрото. Да си от агитката, си има своите плюсове - билетите излизат близо 3 пъти по-евтино от тези на останалите фенове. Отделно има политика, която насърчава любовта към футбола от най-ранна възраст - татковците с деца имат свой собствен сектор на стадиона, билетите за който също са доста евтини.

Цар Топ, Цар Камбана и някакви други царе

Москва е голяма, много голяма. Руската царска фамилия може да е изтребена, но пък руснаците все още си имат Цар Топ, Цар Камбана и цял куп царски съкровища. Повече от 300-годишна "камбанка" си седи в московския Кремъл и чака смелчага, който да се опита да я вдигне. За информация - малко парченце, отчупило се от нея, тежи скромните 11 тона. Цар Топ пък е на повече от 500 г. и е около 40 тона. Той е най-голямото оръдие в света, но никога не е стрелял. В момента е поставен до катедралния площад на Дванадесетте апостоли в Кремъл. Нито един от тези "царе" обаче не е толкова царски, колкото е Оръжейната палата в Кремъл. Не, там няма само тежки оръжия, там са царските одежди, бижута, съкровища и подаръци от различни точки на земната планета. Златни прибори, тронове от слонова кост, тежки ризници, царски мантии и одежди на патриарси - оставаш безмълвен от изкусните ръце, които са ги произвели. Около 6 часа може и да са достатъчни, за да се придобие сравнително добра представа за всички съкровища, събрани в този музей. Буквално оставаш без крака и душа, докато обиколиш всичко, мозъкът ти изключва от многобройната информация, която екскурзоводът изстрелва покрай ушите ти... Няма как обаче да си тръгнеш, преди да отделиш нужното внимание на бижутата от Фаберже. Яйцата, които майсторът е изработил за цар Александър III, са уникално красиви, нежни и непосилни за описание. Думите не стигат, за да се пресъздаде уникалното умение, с което е постигнат невероятен ювелирен продукт.
Всъщност думите за описанието на Москва лесно могат да избягат, защото е трудно да преразкажеш всичко, което те е оставило безмълвен. За да си даде човек сметка за миналото, настоящето и дори бъдещето на Русия, определено трябва да отиде на място. И да остане без думи поне за 5 минути.