Издадоха отново "Нова земя" на Вазов

Много хуленият навремето и отдавна позабравен роман на Иван Вазов "Нова земя" отново видя "бял свят" (изд."Кръг") - изданието е посветено на 170-годишнината от рождението на патриарха на българската литература през юли 2020 г. 

Замислен като продължение на "Под игото", романът "Нова земя" се появява през 1896 г. като първи опит в литературата ни за епичен обхват на следосвобожденската епоха. Излиза в седем части. Има 19 илюстрации от Йозеф Обербауер, Мърквичка, А. Митова и Канелла. Романът е завършен на 16 април 1896 г., а в първите дни на юли вече е бил в ръцете на читателите. Издава го централната книжарница на Т.Ф. Чипев в общо 542 страници. От това издание последователно са пуснати шест тиража по хиляда екземпляра.

Като се изключат първите сцени за разгрома на Бяла черква (Сопот) по време на Руско-турската освободителна война, останалите части на "Нова земя" "продължават" "Под игото" не толкова в сюжетен, колкото в общ идейно-тематичен смисъл. "Под игото" рисува "живота на българите в предвечерието на Освобождението", а "Нова земя" - в първите години след него. Авторът създава образа на своята знаменита Бяла черква, но докато в "Под игото" тя е в сюжетния център на романа и събира в себе си  цялостния живот на нацията, в "Нова земя" изпепеленото от пожарищата подбалканско градче със своите оредели "чичовци" е само една картина от пъстрата панорама на следосвобожденския живот.

Вазов създава пъстра картина на нашата "нова земя": изобразява многопластово бита, психологията и обществено-политическите идеи на първото интелигентско поколение свободни българи, към което се числи и главният герой Найден Стремски. И чрез неговите думи авторът отправя апел към сънародниците си, които звучат актуално до днес:

"На България трябват сега мозъци с трезви мисли, глави, пълни с положителни знания, трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина, да му образуват характер: трябват мъдри мислители, които да ръководят умовете съм доброто и към напредъка! Какво ни трябва? Трябват сили, знания, кураж, самоотверженост, които да градят, създават, оживотворяват - не да разстройват. Трябва да се възцари великата любов към труда. Трудът, който да покрие със златни ниви безконечните изоставени полета, да раззелени с гора нашата оголена земя."

Че "Нова земя" е продължение на "Под игото" ясно личи от галерията герои в двете произведения. В новия роман авторът включва познатия ни от "Под игото" герой Иван Боримечката - вече по-заможен, селски кмет и депутат. Самият Найден Стремски е син на чорбаджи Марко. Пред своя голям приятел проф. Иван Шишманов писателят категорично заявява: "В лицето на Стремски аз изобразих себе си." Но както навсякъде в творчеството на Вазов, и тук личните спомени са творчески преобразени и подчинени на основния замисъл на романа за създадената от историческите събития "нова земя". Някои моменти от "Нова земя" отвеждат и към разказа "Хаджи Ахил", към повестта "Чичовци", към повестта "Митрофан и Дормидолски" и др.

Приятелите на Вазов от сп. "Българска сбирка", в. "Мир" и др. препечатват глави от "Нова земя" и поместват хвалебствени рецензии за новото "капитално произведение" на автора. Но за голямо огорчение на Вазов, отзивите в повечето други издания са твърде критични и най-често - рязко отрицателни. Пред Шишманов гениалният поет, писател и драматург споделя: "Едва ли друга българска книга е предизвиквала такъв поток от хули, отричания и нападки. Тия хули силно ме оскърбиха и обезсърчиха, защото аз намирах, намирам и днес, че като историко-битов роман "Нова земя" стои може би по-долу от "Под игото", но го надминава като художествено произведение". Възприел най-болезнено критичните оценки, Вазов отговаря многократно в печата. Чак след смъртта му (1921 г.) романът е включен в ХХIV и ХХV т. на Паскалевото издание на неговите събрани съчинения. 

През 1974 г. "Български писател" започва поредното издание на събрани съчинения на Иван Вазов в 22 тома, в завиден за нашите условия тираж 60 100 екземпляра. Четиринадесети том излезе през 1977 г. и изцяло е предоставен на романа "Нова земя"- 486 страници под редакцията на Милена Цанева и редакционна колегия в състав: Петър Динеков, Панталей Зарев, Георги Цанев и Милена Цанева. Романът излиза през 1956 и през 1984 г. В новото издание сега е включена студия-предговор от изтъкнатата изследователка на Вазовото литературно наследство Милена Цанева. 

За юбилейната година в Народния театър, носещ неговото име, се подготвя постановка на "Нова земя".  На честването се посвещават от театъра още две събития: изложба и четене на Вазови творби.