Избраничката на Борисов

Коментар на Еми Барух:

И без да притежаваме специални психологически познания, ако използваме метода на прототипирането и слеем повтарящите се черти на най-известните лица от проспериращата управленческа прослойка и на най-известните лица на хора, номинирани от премиера за важни постове в страната и в чужбина, ще получим типизиран образ на предпочитания от ГЕРБ български политик - нещо като роботизиран портрет на онзи модел, който отговаря на схващанията на управляващия елит (разбирай на Бойко Борисов) за модерен лидер, представящ България пред света.

Странно, но факт

Едно от най-натрапчивите лица в тази категория е това на Румяна Желева, която бе личният избор на Борисов за български кандидат за еврокомисар преди 2 години. Странно е на пръв поглед, че след позорния й провал в най-авторитетния европейски форум и въпреки признанието на премиера, че на международна сцена тя би създавала проблеми на България, Желева отново бе предпочетена от него за поста заместник-председател на ЕНП. Независимо от това, че не беше избрана на този пост, номинацията й поставя отново въпроси, които в България се възприемат като минирана територия.

Те са свързани с движещите сили, които стояха зад стремителната кариера на бившата външна министърка, наречена от германския вестник Ди Велт “гангстерска невеста”. “Гангстерът” в случая (ако използваме сравнението на Ди Велт) е свързан с добре известната групировка ТИМ, наречена от сайта за разследваща журналистика Уикилийкс “новият лидер на организираната престъпност в България”.

Ето още един цитат от вестник Ди Велт: “Изглежда, че възнаграждението на заслужили партийни приятели е за София по-важно от стъпките за коригиране на негативния имидж на страната в Европа”.

Докога така?

И ако тогава тези думи бяха подминати с високомерно мълчание, то днес, осем месеца преди изборите, темата би трябвало отново да бъде поставена на дневен ред. Капсулирани в собствената си самодостатъчност, усвоили маниерите на политическото лицемерие, най-гласовитите днешни управляващи наистина не се интересуват от имиджа на страната в Европа. (Номинирането на Желева е доказателство за това.) В популистката реторика за вътрешна употреба “Европа” е минал етап, постигната цел, неизползваема за привличане на гласове.

Има, разбира се, и изключения. Но всяко от тях всъщност потвърждава правилото. Настъпателната простащина е амбициозна, самонадеяна и безскрупулна; умее да се крие зад тъмни очила и тъмни сделки. Докога ли? Докато избирателите й позволяват да го прави.