Изборният процес пълен с неяснота
С промените във финансирането на партиите легализират купуването на законодателство
/ брой: 190
Неяснотите и проблемите в българския избирателен процес лъснаха по време на конференцията "Анализ на евроизборите 2019 г. - цивилно участие, политически послания за Европа и реч на омразата", организирана от Института за социална интеграция (ИСИ) с подкрепата на Фондацията за европейски прогрeсивни изследвания (ФЕПС).
Теодор Славев от ИСИ направи обстоен анализ на изборното законодателство у нас и някои от практиките, които затрудняват честния вот. Освен на многобройните изменения в Изборния кодекс, той се спря на нерешения въпрос с въвеждането на машинно гласуване. Славев припомни, че въпреки решението на ВАС, задължаващо ЦИК да осигури машини във всички секции, това не се е случило, а подобен вот през октомври ще има само в 6000 секции, които не са равномерно разпространени в страната. Според него електронното дистанцинно гласуване крие много рискове и въвеждането му трябва да се анализира. Създава се "култура на порочността" - съществуващите проблеми започват да се приемат за нещо нормално, а това е убийствено за демокрацията, алармира той. Славев смята, че с промяната във финансирането на партиите е отворен легалният път за купуване на законодателство. Забраната за финансиране на партиите от чужбина може да се заобиколи чрез регистрирането на дъщерни фирми на компании, заяви той.
Най-много регистрирани граждански наблюдатели е имало на евроизборите през 2014-а, стана ясно от презентацията на Катя Михайлова от ГИСДИ. На предния евровот заявления в ЦИК са подали 36 организации с над 65 хил. наблюдатели, 4 години по-късно организациите са 14, а хората им на терен в изборния ден - 2274. На предния евровот 4 НПО са правили медиен мониторинг, а едва 8 са отправили препоръки към ЦИК, като към момента Централната избирателна комисия още не е качила докладите от гражданското наблюдение на евровота, посочи Михайлова. ГИСДИ и ИСИ са сред трите НПО, представили своите заключения на сайтовете си. И двете организации имат препоръки за подобряване на изборния процес и преодоляване на порочни практики.
Езикът на омразата по време на кампанията през май коментира Стоянка Балова от ИСИ. Експерти и преподаватели от УНСС и СУ "Св. Климент Охридски" представиха анализи за политическите послания преди евровота.
Важни въпроси за агитацията в социалните мрежи постави вицепрезидентът на ФЕПС Уве Оптенхьогел. Той отбеляза, че интернет все по-често е основното "поле за битка" в предизборни кампании. Според него е необходимо да се търси законова регулация за подобен тип комуникация.
Бившият еврокомисар, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор направи обзор на резултатите от последния евровот и разпределението на политическите сили в ЕП. Той отбеляза, че социалдемократите умеят да правят коалиции, но това има и своята цена. Георги Пирински, който бе евродепутат от БСП до пролетта, представи обзор на свършеното от левите в ЕП, както и начерта предизвикателствата в бъдеще. Той подчерта, че приоритет трябва да е подобряването на живота за всички граждани на ЕС.