Изборните страсти в Румъния продължават
Първият тур сложи край на "ерата Бъсеску"
/ брой: 260
Окончателните резултати от президентските избори в съседна Румъния вече са известни. Печеливш не бе излъчен. На 16 ноември отиват на втори тур кандидатът на Социалдемократическата партия и премиер Виктор Понта с резултат 40,44%, и на Християнлибералния съюз Клаус Йоханис - 30,37 процента. Още преди да бъдат обявени окончателните резултати, започна ожесточена подготовка за втория тур. В нея значително влияние ще окажат другите кандидати от предишния тур. А това са: Кълин Попеску Търичану - 5,36, Елена Удря - 5,20%, Моника Маковей - 4,44%, Дан Дяконеску - 4,03 на сто.
Кълин П. Търичану открито заяви, че ще поддържа кандидатурата на Виктор Понта. Такава готовност изразиха и независимият Теодор Мелешкану, ръководителят на партията "Велика Румъния" Корнелиу Вадим Тудор и други.
От десницата се очаква да подкрепят Клаус Йоханис ръководителката на партия "Народно движение" Елена Удря, независимата Моника Маковей. След обявените резултати сред дясната опозиция се разгоряха спорове кой носи вината за претърпяното поражение. Йоханис бе упрекнат в погрешно провеждане на изборната кампания.
Очаква се решението на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР). Неизвестно е още поведението на независимия Дан Дяконеску.
Виктор Понта благодари на избирателите, които са гласували за него, и изрази надежда, че отново ще го подкрепят. По повод някои внушения от чужбина и специално от лидера на Европейската народна партия Жозеф Дол, той заяви: "Няма да приемем отново извън страната ни заповеди и пренебрежение." Същевременно подхвърли, че ако спечели втория тур, има предвид няколко души за премиер. В печата бе загатнато за Кълин Попеску Търичану, бивш премиер от Националнолибералната партия, за евентуален кандидат за този пост. Търичану не само получи добри изборни резултати, но вече бе заявил, че ще поиска възобновяването на Социаллибералния съюз.
Във връзка с това някои румънски наблюдатели изразиха мнение, че изборната борба се води не между леви и десни, а между национални партии, включително десни, срещу Йоханис. Отдават го на обстоятелството, че за кандидат-президент е издигнат представител на немската общност, което не се приема добре от редица партии. По време на кампанията бе загатнато в печата, че германският канцлер Ангела Меркел ще посети Румъния, което ще насърчи десницата. Меркел обаче категорично отрече такава възможност.
Западноевропейският печат следеше отблизо изборите в Румъния. Най-бързо откликна британското списание "Икономист", който писа: "Ако сегашният премиер на Румъния спечели президентските избори, външната политика на страната ще се ориентира към Русия и Китай, възприемайки методите, прилагани от Орбан в Унгария, друга бивша социалистическа страна." Вестникът отправя ласкави отзиви за Йоханис, който искал да насочи Румъния по желаните от Брюксел насоки на либерална демокрация.
Свой коментар посвети на събитието и германският "Франкфуртер Алгемайне цайтунг", който сочи, че на румънците от диаспората на Запад е било попречено да гласуват, че бюлетините са били недостатъчно. "Първият тур на изборите, продължава вестникът, е преминал в хаос."
За допуснати нередности в изборния процес в някои западноевропейски страни не пропусна да се изяви и посланикът на САЩ в Букурещ. Той напомни "голямото значение на изборите за правовата държава и демокрацията". От своя страна правителството в лицето на зам.-председателя на кабинета Ливиу Драгня заяви, че за разлика от предишните избори този път са били изпратени повече бюлетини и опростени редица процедури.
Първият тур на президентските избори сложи край на противопоставянето между премиер и президент, което се отразяваше на вътрешнополитическата обстановка. В редица коментари на печата се изтъкна, че "бе сложен край на "ерата Бъсеску". В изявления след изборния ден кандидатът за президент Кълин Попеску Търичану не пропусна да подчертае, че "е сложен край на една тъжна страница в нашата история - режима на Бъсеску". А това дава възможност, продължава той, Румъния да тръгне по пътя на парламентаризма, към политическа стабилност и просперитет."
Събитията по време на изборите и резултатите от тях предизвикват различни тълкувания в Брюксел и Вашингтон. Западни коментатори се опасяват, че избирането на Понта за президент може да внесе изменения във вътрешното положение на страната, но и да повлияе на външната политика. Страната може да погледне към посоки, които не се нравят особено на Брюксел.
Вторият тур ще покаже точно какво е съотношението на политическите сили в страната.