Изборите не обърнаха политическото махало

На пръв поглед загубата на червената двойка в президентските избори е съвсем прилична - само с 5 на сто разлика. Напомня донякъде на неуспеха ни в парламентарния вот през 1991 г. с процент и половина. Тогава един виден отвсякъде демократ произведе крилатата фраза, че сините са спечелили с малко, но завинаги. Първото беше безспорно, но второто се оказа илюзия, защото победи завинаги не може да има.
Ако сегашната загуба е първа или втора, бихме казали с разбиране, че това може да се случи всекиму. Само че тя е пета поредна: евроизборите през 2007-а и 2009-а, парламентарните през 2009-а, местните на 23 октомври т.г. и президентските на 30-и. Не включвам в сметките местния вот през 2007 г., приемам, че е завършил наравно. Ако предишните четири поражения бяха в пасива на друго ръководство, можеше сега да се окуражим, че при новото вече сме скъсили значително дистанцията с управляващите. Само че съвсем не е така, при едно и също председателство са. Подобна дълга поредица от неуспехи партията не е регистрирала при никой друг лидер.
Ситуацията се утежнява от факта, че за пръв път резултатът от местния вот не върна политическото махало в обратна посока. От 1999 г. насам местните избори се падат точно по средата на парламентарния мандат. Тогава БСП изравни на СДС и две години по-късно сините се провалиха в изборите за Народно събрание. През 2003 г. БСП отново обърна тенденцията и след две години управляващите от НДСВ загубиха парламентарния вот. Същото се случи и през 2007 г., когато ГЕРБ изравни позициите си с БСП и на последвалите парламентарни избори социалистите отбелязахме тежка загуба. Сега обаче политическото махало за пръв път не смени посоката си. Или ГЕРБ са по-силни, отколкото се предполага, щом при криза запазват и дори разширяват позициите си. Или БСП сме по-слаби, отколкото се очаква, след като при толкова некомпетентно управление, неприемащо никакви мерки за облекчаване на положението на бедните и средните слоеве, не можем да победим опонента си. А може би е вярно и едното, и другото.
Купуването на гласове се разраства от вот на вот, но този път достигна епидемични размери. Активистите на ГЕРБ имат и мотивация, и решимост да преследват победата с всички средства. Изпълняваха възложените в това отношение задачи с непозната досега безогледност. Отсега може да се предвиди, че за изборите през 2013 г. натискът и манипулациите ще ескалират, защото вече ГЕРБ имат цялата власт. И тогава?
Ето как, дори да нямаме ни най-малко желание, неизбежно стигаме до темата за политическата отговорност. Оставките не са измислени, за да се уязви един или друг лидер. Най-малко аз бих желал това. Но след провал партиите правят промени и почват да се борят за ново доверие. Политици от наистина европейски тип като Жоспен, Браун, Караманлис не проявяват нито секунда колебание. Ние обаче повече се родеем с Костов, който след поражението преди 10 години заяви, че няма да се променя, а ще стои на място като "черния обелиск". Ще чака народът да осъзнае колко е бил прав и да се върне при него. Разбира се, това нямаше как да се случи и синята партия вече е на изчезване.
Сега, след петия поред неуспех, за смяна на лидера се изказват само хора, на които нищо не им зависи от Станишев, или пък такива, от които на Станишев нищо не му зависи. Всички останали се съобразяват, навярно защото не са сигурни как ще се развият събитията. Или пък защото са сигурни. Но когато запазването на личната позиция се поставя над партийния интерес, отказът от промени винаги ще се намери с какво да се аргументира. Днес - с тезата, че партията е в подем. Макар че какъв подем има в големи центрове като Бургас, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, където процентът ни едва-едва е двуцифрено число, или пък за по-малък град като Кюстендил, където от първи в страната се сринахме до трети в общината? Преди две години вместо подем имаше провал, но пак се извадиха аргументи в полза на статуквото.
Ясно е, че при подобно жонглиране с резултатите моментът за обновление никога няма да настъпи. Затова е по-добре въпросът да се постави от гледна точка на самия лидер: кога той смята, че ще дойде времето нещо да се промени? Да каже примерно, че е най-добре това да се случи след осмата загуба или след петнадесетата година начело. По този начин да се затвори темата, всички да се успокоят и да почнат да работят за успеха след две години, а не да хабят енергия във вътрешни напрежения.
През 1991 г., когато БСП загуби битката само с 4 депутатски места по-малко от СДС, Александър Лилов се оттегли. Партията не влезе в спирала от няколко поредни загуби, а още на следващия вот си върна мнозинството в парламента.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info