Избирателят и фокусите

Ново проучване на агенция "Афис" повдигна много въпроси. Не толкова свързани с факта, че и този път БСП води пред ГЕРБ с около 2 процента - който факт е управленски логичен. А с това, че само три партии би имало в Народното събрание, ако изборите са сега.
 Ако нямаше нюанси в черно-бялото, можеше да си помислим, че нашенецът би разделил формално на две парламентарното пространство на леви и десни. Но както винаги, има уловка, която прави прогнозите хипотетични. Обезпокояваща е онази позната склонност на нашия избирател да подкрепи партия, чието име не знае, но е готов да й даде гласа си. Практика, която той прегърна в последните над 10 години. На това му се казва "да гониш Михаля", но в политиката то произведе партии еднодневки, които така и управляваха  държавата - на еднодневен принцип. Без виждане за бъдещето. В тази графа и сега са подредени близо до необходимите за Народното събрание 4% какви ли не партии с какви ли не абсурдни платформи. Там, под чертата, има всякакви субекти - от познати до напълно неясни.
Резултатите на "Афис" показват и елемент на възмездие, защото Цветан Цветанов, който в последните години бе сред тримата най-обичани политици, сега е в другия край - сред първите трима омразни. Балкански подход, при който обичта прераства в силна неприязън и който пак изпраща българския политически живот към непредвидимия резултат на рулетката. Не че нямаше поводи за краха на Цветанов, но тях ги имаше и преди.
Избрателят не е простил и на държавния глава. За пръв път от години рейтингът на президента е с номер 4, досега е бил дежурно пръв, а институцията "Президент" бе обвита в позитивизъм. Но след толкова празни усмивки в нея - нормално. Нормално очаквана е и присъдата по адрес на сегашните протестиращи. Че не са обществено долюбвани, си личи и по празните улици с шестваща тумба вувузели. Българинът започва да разбира процесите в държавата. Въпросът е дали при следващ вот той пак няма да опиянее от илюзии, предлагани от съмнителни фокусници.