Избираме да живеем на село

Игор Елков

- Отначало гледай да говориш по-малко и да слушаш повече, - съветва Александр. – Дръж се с местните като с равни. Запомни: само първата година е трудна, след това животът потръгва.

С гражданите в селото идват и пари: местните започват да строят къщи, да продават хранителни продукти и дърва.
Що за хора са дауншифтърите?

Александр е художник, който се е преместил в това затънтено село от Подмосковието. Като представител на свободна професия той може да работи, където си иска. На него му е много по-приятно да се събужда от песните на славеите в просторна дървена къща, отколкото в тясната си градска квартира. В качеството си на местен той споделя охотно опита си с новопристигащите от града, които активно се заселват в селото.

Този тип хора се наричат със западната дума „дауншифтър”. Приблизителният превод от английски означава нещо от рода на „минаващ на по-ниска предавка”.

Желаещите да намалят оборотите се увеличават от година на година. В радиус от петстотин километра от столицата вече е трудно да намериш село без московчани. Някои ходят там за лятото. Други не желаят да си заминават.

- Само недей да се представяш като дауншифтър, - продължава художникът. Местните жители не разбират много английски и чуват само първата част от това наименование. Ще вземат да те помислят за „даун” (на руски „бавноразвиващ се” – б.пр.) и после иди доказвай, че не си такъв.

Други използват наименованието „ушелец” (на руски „човек, който е избягал от обществото на потреблението” – б.пр.). Хората в селата пък наричат гражданите „летовници”, независимо от годините, които те са прекарали в даденото място.

Анализаторите от центъра „Индикатори на пазара на недвижими имоти” публикуваха сензационни данни: над 3% от кореняците-московчани всяка година се преместват да живеят постоянно в районите на страната. Разбира се, никой не може да каже колко са „кореняците” сред 12-те милиона жители на столицата, но така или иначе става дума за сериозно напускане на Москва. Игор Кулешов е главен директор и съсобственик на неголямо столично издателство. Принадлежи към кореняците-московчани. През миналата година си е купил за 200 хиляди рубли къща с 1500  квадрата двор в село на 350 км от Москва. Там той живее по 10 дена на месец, понякога даже повече. Добре е обзавел къщата, даже е преустроил селската външна тоалетна в такава от градски тип, както е инсталирал и душ с гореща вода.

Завинаги или временно?

- Риболов, горски плодове и гъби, а литър мляко е 10 рубли! – не скрива емоциите си книгоиздателят. – Буквално през моята градина минава река, а отвъд нея се разхождат – без шега – истински живи мечки!...

Засега не е решил, дали ще се премести за постоянно на село след като остарее. Обаче е твърдо убеден, че селото удължава живота на московчаните.

- Ако я нямах тази къща на село, досега градът и работата да са ме убили, - е твърдо убеден Кулешов.

Ушълци в ковчег

Някои от тези хора предпочитат да живеят в колектив като образуват селища само от себеподобни: село на художници, селище на компютърни специалисти. Други, истински фенове на това движение, живеят в затворени „екоселища”. Най-близкото до Москва подобно селище се намира на 140 км от столицата, край Малоярославец. То се нарича „Ковчег” и в него живеят 100 души, като приблизително толкова планират да се преместят там.

- Ние сме хора на различна възраст, работници и икономици, офицери и преподаватели, музиканти и учени, предприемачи и програмисти, - съобщават на света екожителите на сайта си www.eco-kovcheg.ru. Всички са имали нормални жилищни условия в града, но са решили да започнат от нулата, като построят всичко отново.

Защо? Тяхната мотивация е близка до тази на обикновените дауншифтъри: чиста вода, свеж въздух, екологично чисти продукти от собствената градина, свобода и безопасност. Освен това, екипажът на „Ковчега” смята да опази децата си, по техните думи, от „нереалния свят  на компютърните игри, телевизора и наркотиците”.

Човек не може да ги посети без покана. Изключение прави един ден на всеки 3-4 месеца, когато се организира „ден за гости и пазар”. Гостите, обаче, са длъжни да съблюдават техните правила: да са трезви, да не пушат, да не използват нецензурни думи, да не буйстват, да не пресичат границите на именията (макар там да няма огради) и да не снимат нищо без разрешението на стопаните. Също така, до 16.30 ч трябва да напуснат селището.

В Русия в момента има точно 80 подобни ковчези, като в тях живеят 441 семейства.

Срещат се и гостоприемни ушелци.

- Добре дошли в моето село, - агитира дядо Паша. – Елате с децата и кучетата си.

Дядо Паша е глава на комуна, разположена на река Волга край град Старица, на около 250 км от Москва. Той е доста колоритна личност с брада, а ако е обръснат прилича много на Берия. Навремето е имигрирал с родителите си в Канада, но след това се е върнал в Русия и заживял на село. Не скрива, че самият той живее в две къщи – и на село, и в Москва.

Комуната преживява от селско стопанство и предоставяйки къщи за настаняване на граждани. Те предлагат изключително екзотична услуга – скитнически туризъм. На желаещите се предоставя покрита каручка или двуколка и ги изпращат да се скитат в района, където им видят очите. Каручката има електрозахранване, а в багажа влизат палатка, спален чувал, газов котлон, храна, чай.

Може просто и да поживеете в селска къща. За 1000 рубли на денонощие получавате покрив над главата и „три хиляди калории в корема под формата на картофи и каквото намерим друго”. Трябва сами да си палите печката – все пак не сте в хотел.

За 1500 рубли пък ще станете VIP-гост с баня и обслужване. Скъпо ли ви се струва? Да, ама и тези хора си имат разходи.

Горският генерал

С гражданите в селото идват и пари: местните започват да строят къщи, да продават хранителни продукти и дърва. Това представлява едновременно благо и трагедия. Сравнително доскоро в радиус от 200-300 км от Москва можеше да се купи солидна селска къща със земя 1500-5000 квадрата за 30-50 хиляди рубли. Днес към тази цена трябва да добавите една нула отзад. Ако къщата е на брега на красиво езеро или река, а към селото води асфалтиран път, то без 1-1,5 милиона рубли в джоба даже не си струва да си помисляте за това.

Случват се и трагикомични истории: някакъв селски жител, продавайки къщата си (да речем, я получил в наследство или след сватбата семейството придобило няколко къщи) за 250 хиляди рубли, пред всички в село назовава двойно по-голяма сума. Просто така – да си придаде важност. И край, смятайте, че за това село започват тежки времена: местните не си позволяват да продават къщи по-евтино заради собственото си достойнство, а купувачи за тази ненормална цена просто няма. Празните къщи по селата пустеят и се рушат. Не ми ли вярвате? Разходете се наоколо.

Междувпрочем, не е тяхна вината, че „градските ненормалници” са предизвикали това безумно търсене и плащат невероятни, по селските мерки, пари за техните къщи и земя. Разбира се, гражданите винаги имат пари и ще купят и на такива цени. Какво обаче да правят местните хора, които също възпитават деца, женят се, развеждат се, преместват се? Да строят нови къщи? Да, но строителните материали нали също струват пари?

Гражданите обаче носят и немалко полза. Бившият началник от авиацията на граничните войски генерал Николай Рохлов, след като излязъл на пенсия, се преместил от Москва в едно село в Карелия. Както и много други, генерал Рохлов е само наполовина дауншифтър: той живее ту в Карелия, ту в столицата. Веднъж той забелязал незаконна сеч в гората и вдигнал съселяните си на борба с „черните дървари”. Той информирал пресата и се свързал с Москва.

Незаконната сеч спряла и целият окръг започнал да уважава генерала.

В това отношение гражданите имат несъмнени преимущества – те умеят да налучкват най-уязвимите болни точки на местната администрация и знаят, как да напишат правилно жалба и до кои инстанции да я изпратят. Немалко са случаите, когато след пристигането на дауншифтъри в селото започват да се ремонтират пътищата и да се прокарва газ.

Междувпрочем, Лев Толстой също е бил своеобразен дауншифтър...

Това явление набира популярност

По време на подготовката на материала за дауншифтърите авторът на тези редове посети над двайсетина села и неочаквано за себе си и за останалите ... си купи къща на село. Мечтаната къща с градина, където свободно тичат таралежи, ме чакаше в затънтено село с петдесетина семейства.

Казват, че лятото селото оживява: от Москва пристигат летовниците.

За последния един месец двама мои приятели-журналисти си купиха имот в Тулска и Тверска губерния.

Цитати от сайта derevnyaonline.ru

„Като постоях няколко минути сама до тази ограда (Чифлика на художника Голован в Горний Алтай), аз разбрах, че искам да живея именно на такова място. Именно на брега на Катун и тази планинска река да шуми зад моята ограда. Тук на сайта се появи въпрос, защо хората не харесват едно или друго място за живеене, а може би просто е нужно някой да се влюби в даденото място и да му се прииска да се настани там?

„Тишината е направо мистична, ни най-малък повей на вятър, две реки (едната, мисля, че е Катун) се срещат и тихичко си текат, без да се сливат една с друга. Представяте ли си! Какво само няма да срещнеш в Интернет, а това всичко е тук някъде и мечтата е съвсем реална, а животът си минава...

„ ...Бихме искали да си наемем малка къща на село или в селище, колкото се може по-далеч от града и по-близо до непокътната прирорда, най-добре в някой затънтен край и без никакви блага на цивилизацията. Накратко за нас: млада двойка. Планираме да си купим малко местенце, може би даже в някакво полуизоставено село и сами да си построим къщичка. Обаче бихме искали да пробваме преди това.

Как е при другите?

В Австралия броят на дауншифтърите представлява световен рекорд: 23 процента от населението на страната. Анализаторите прогнозират, че до 2015 г. такъв ще стане всеки втори австралиец.

В Индия и Гоа вече са създадени комуни от дауншифтъри и се предлагат услуги за руснаци. Появи се даже специален термин ; „гоашифтъри”. Ако посетите това място, може да се убедите сами в това, без преводач, защото там отдавна вече всеки втори е руснак.