22 Декември 2024неделя10:58 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Черно на бяло

Из архивите на ЦРУ за България

Горянството у нас не е народна съпротива, а е мащабна акция, организирана и финансирана от американското правителство

/ брой: 68

автор:Христо Георгиев

visibility 10053

След като подготвих за печат тези текстове, реших да ги прочета още веднъж - вече като най-обикновен читател. И отново в мен са надигна нетърпящ възражение вик: "Не, това не може да бъде вярно! Не може американските ни "братушки" с тяхното тъй изострено чувство за световна справедливост, поне според блудкавите им филми и криминалните им книжлета, да са  постъпвали така с България и с нейни граждани!" Но уви -разсекретените документи на ЦРУ, публикувани от проф. Йордан Баев, не ми дават друга възможност, освен да възкликна: Да, и американците като тяхната майчица Велика Британия, имат само интереси. В тяхно име те се прегръщат с довчера смъртни врагове, или изоставят брутално най-близките си приятели. Писали сме за това, че политическите затворници в соцлагерите у нас "попържат" най-цветисто не комунистите, които са ги опандизили, не руснаците, а американците - заради това, че са ги излъгали, те са им повярвали и са тръгнали срещу комунистическия режим, рискувайки всичко. А подбудителите ги зарязват още в 1947 г. (Достатъчен аргумент е съдбата на Никола Петков). Същото се случва и след малко повече от десетилетие. 

Десетки са темите, една от друга по-интересни, в изследването на проф. Баев. Днес ще се спрем преди всичко на съпротивата срещу комунистическия режим, както го наричат в началото на 50-те години на миналия век. Днешните активни борци против комунизма ушите ни проглушиха с "преследването на горяните от режима", но се вижда очевадно, че горянството не е народна съпротива, както пише и в новите учебници, а е мащабна външна акция, организирана и финансирана от ЦРУ, т.е. от американското правителство. При това в пълна секретност, сакън да не се разбере за намесата им и да не се помрачи образът на съпротивата срещу комунягите. Стига се дотам, че когато Димитър (Дмитрий) Адамов Димитров заплашва да огласи  публично ролята на ЦРУ в "заверата", се случва нещо, което е като в шпионски роман. Американците го затварят с години в тяхна военна болница в Панама и се опитват да предизвикат у него частична амнезия, да поизтрият паметта му, която толкова ги безпокои. И за това свидетелстват документите, разсекретени от самите американци. Включително за радио "Горянин", излъчващо от предградие на Атина, а не от българска територия, както се опитват да представят "гласа на свободата". Става дума в документите и за "фюрера" Иван Дочев, за Г. М. Димитров, за Димитър Мацанкиев, че и за Ванче Михайлов, предлагащ се за кой ли път на този, който има пари и мерак да го издържа. 

Опитват се да скрият всичко това сега, почти 70 години по-късно, макар самите американци да си го признават. Но тогава те не са били кротки и мирни наблюдатели, а подготвят бандите от "борци за свобода" в лагери в Германия, Гърция и Турция и ги изпращат в България. Била си е направо гореща, а не студена война. Не случайно се обмисля да бъдат вкарани в България елитни съветски дивизии, но защитниците на родината се справят с американските агресори без външна помощ. Но в сраженията загиват десетки граничари, на българска територия, а не на гръцка, турска или югославска... Ето няколко имена: младши сержант Вергил Ваклинов, лейтенант Младен Калеев, редник Илия Стойков Русев, редник Иван Миладинов Иванов, редник Кирил Богданов Христов, редник Иван Петров Панев, Стоил Косовски, Георги Стоименов, редник Асен Илиев, редник Михаил Георгиев Михайлов и др. И днес, въпреки бурните задокеански ветрове, в небето на България се извисяват техни паметници, които признателният народ отрупва с цветя. И песни се пеят за тях (https://www.youtube.com/watch?v=j515YxsAeq8). За горяните - нито една. 

Шапки долу! 

Проф. Йордан Баев, сп. "Геополитика", бр. 6, 22 август 2016 г.

Из "Автентичната история на BGCONVOY: Първата тайна операция на ЦРУ в България"

През първите години след Студената война бяха създадени уникални условия за достъп до редица масиви с документи на секретните служби в страните от Централна и Източна Европа...

В последните няколко години (2007-2015)  допълнително бе предоставен достъп до редица нови материали по тази тематика. От особен интерес за нас е колекцията с документи за първата тайна операция на ЦРУ срещу България (1950-1955), която стана достъпна за ползване на 18 май 2013... достъпните засега материали за България са общо 48 документа...

Оперативните действия срещу България (проект QK STAIR) са предложени от източноевропейския отдел на OPC през февруари 1950. След съгласуване с Държавния департамент и с Обединения комитет на началник щабовете и последвало обсъждане в ръководството на ЦРУ, на 24 април 1950 директорът на OPC Франк Уизнър утвърждава окончателния "Оперативен план за България". В ежемесечните отчети по изпълнение на тайната операция в следващите пет години се открояват четири основни направления - политическа, паравоенна, психологическа и икономическа война. През ноември 1951 проектът QK STAIR получава ново кодово название BGCONVOY. В ръководството на тайната операция могат да бъдат разграничени два етапа. В първия етап до лятото на 1953 се обръща основно внимание на паравоенните форми на борба, а след това - предимно на психологическите средства за борба срещу режима в България.

В оперативния план са формулирани четири "линии на действия":

А. Подкрепа на представения план от д-р Г. М. ДимитровЕ за "Организиране на антикомунистическо съпротивително движение в България";

В. Подготовка и осъществяване на координирана психологическа програма срещу България с установяване на тайна радиостанция и прехвърляне на печатни материали;

С. Създаване на независима нелегална мрежа на OPC в България; 

D. Мероприятия за икономическа война. Впоследствие икономическите мероприятия отпадат поради липса на подходящи условия за реализиране.

Въпросът за началото на тайната операция срещу България е тясно свързан с решението на Държавния департамент за скъсване на двустранните отношения през февруари 1950, в отговор на обявяването на американския пълномощен министър в София Доналд Хийт за "персона нон грата" по време на скалъпения "шпионски" процес срещу Трайчо Костов през декември предходната годинаЕ Проектът QK STAIR се ръководи от Джеймс Макаргър (Феликс) под наблюдението на Франк Линдзи във Вашингтон. През 1951 в Атина е изпратена в подкрепа на тези операции група за психологически действия под ръководството на Майкъл Бърк. Общият състав на ангажираните в тайната операция срещу България служители, консултанти и агенти през 1950/1951 е 50 души, повечето от които са с едногодишен договор. Първоначално към този щат са предвидени и екипи от 30 български емигранти, които предстои да бъдат 

обучени за нелегално прехвърляне в страната

...Паравоенното направление в операцията BGCONVOY се свежда до подбора и военната подготовка на доброволци за формиране на национална рота под американско командване и за нелегално изпращане за диверсионно-подривни и разузнавателни мисии в България... Досегашните публикации за "Българската национална доброволческа рота щ 4093" се основават предимно на спомени на участници в ротата (Сава Севов, Желязко Ангелов) и учудващо не са били потърсени автентични документални свидетелства от американските архиви. Създаването на българската рота е пряко обвързано с целите на тайната операция QK STAIR/BGCONVOY на OPC, а началото на нейното формиране през юли 1951 е обосновано с приемането от Конгреса на САЩ на поправката "Керстен" предния месец. В месечния отчет за операцията от август 1951 г. се цитира доклад от ръководителя на специалните операции на ЦРУ за Европа, че се търси постоянно място за лагер на бъдещата Българска охранителна рота (Bulgarian Guard Company - BGC), която, по споразумение с EUCOM, щяла да се командва от армейски офицер. В отчета за септември се съобщава, че е договорено с д-р Г. М. Димитров подборът на кандидатите да започне сред неговите привърженици в Гърция и Италия. Определено е мястото на дислокация в Цайлсхайм близо до Франкфурт, като се предвижда ядрото на ротата да бъде формирано през ноември с.г. От самото начало е поставена по-важната задача - от одобрените кандидати за Българската рота да се проучат и подберат най-подходящите бойци за последващо специално разузнавателно обучение и подготовка за прехвърляне в подривно-диверсионни групи на територията на България. На 8 септември 1951 са изпратени първите подбрани български агенти в тайната тренировъчна база на ЦРУ в Графенвьор...

Първоначалните разчети са до февруари 1952 численият състав на ротата да достигне 250 души. На 2 ноември 1951 в работния дневник на Директора на ЦРУ е записано, че 50 одобрени български доброволци вече са били прехвърлени в Западна Германия и се очаква до 15 ноември BGC да достигне 100 души. На 15 ноември ген. Уолтър Бедел Смит е допълнил в своите записки: "Ротата е източник на ЦРУ за български агентурни екипи. На място са инструктирани да не отхвърлят квалифицирани кандидати, които могат успешно да преминат нелегално границата." ...Към края на ноември вече са подбрани 170 доброволци, но впоследствие част от тях са отхвърлени като неподходящи за обучение. Окончателно е определен съставът на Българската охранителна рота - 200 души. От ноември започва и интензивно политическо, военно и паравоенно обучение на наличния състав...

През октомври 1952 са завършени преговорите между ЦРУ и EUCOM (преименувано в USAREUR) за окончателно прехвърляне на Българската рота на подчинение на командването на американската армия в ЕвропаЕ По-късно през февруари 1953 г. в споразумението между командването на американската армия в Европа и ЦРУ е направено ново допълнение - "BGC ще бъде под армейски контрол до получаване на по-определена информация за създаването на Voluntary Freedom Corps". През ноември 1952 от USAREUR изпращат за американски командващ офицер пехотен младши лейтенант с познания по български език, който през 1953 е сменен с капитан Уилям Хеткук. По това време ротата е с ново название "Българска трудова рота", първоначално в състава на Labor Service Center No. 6950 в Нисау, а от октомври 1953 до края на съществуването си през юни 1964 е дислоцирана в Гермерсхайм.

Много по-слабо известна е най-секретната част от операцията на ЦРУ срещу България с изпращане на нелегални екипи от обучени агенти в страната. Част от тези агенти се подбират измежду доброволците за Българската охранителна рота в Западна Германия или се препоръчват от организацията на д-р Г. М. Димитров. Други са подбирани от представителите на OPC и OSO в Атина и Истанбул, най-вече от емигрантските лагери в Лаврион и Сирос. Както се вижда от отчетите на OPC за операция BGCONVOY и други новоразкрити документи на ЦРУ, подготовката и изпращането на агенти в България в редица случаи се осъществява в сътрудничество с британските и френските тайни служби и с пълното съдействие на гръцките и турски власти. От работния дневник на директора на ЦРУ става ясно също, че през октомври - декември 1951 ЦРУ организира в тясно сътрудничество с холандското разузнаване изпращане на два екипа от  агенти в Румъния и България. Съвместно с италианското разузнаване са определени 50 агенти, които да бъдат внедрени в екипажите на търговски кораби за разузнавателни мисии в Черноморския регион. След първоначално обучение на вербуваните агенти в тренировъчни бази на ЦРУ в Западна Германия, тяхното окончателно специално обучение се осъществява в тайни бази близо до Атина и Истанбул. При подбора на агентите се използват и кадрови офицери, бивши легионери или звенари. Например, в донесение от българската легация в Париж от март 1951 се съобщава за среща във френската столица на ген. Дамян Велчев с бившия член на СБНЛ и командир на горянска чета полк. Иван Гологанов с цел вербуване на доброволци за бъдещата българска рота, някои от които да бъдат подготвени за нелегално прехвърляне в България. На 5 декември 1951 директорът на ЦРУ ген. Бедел Смит записва в своите работни записки: "Съвместно с френското разузнаване са вербувани за обучение във Франция два-три екипа от български агенти за операции в България... Помощникът на българския генерал Дамян Велчев (става дума за Любен Тодоров - Й.Б.) ще действа като основен агент по проекта".

Нелегалното прехвърляне на агенти със самолети или през сухопътната граница от Гърция и Турция в периода 1950-1953 е с променлив успех. Шестима агенти на ЦРУ, прехвърлени през май 1951, са арестувани скоро след пристигането им и осъдени на смърт на публичен процес през септември. Други два екипа от общо седем агенти, прехвърлени през август в Пиринския край и в Хасковско, успешно се завръщат в базата в Гърция. Друг екип от четири души, прехвърлен през юни 1952, успява да организира канал и тайна квартира в Пазарджишко и "осъществява контакт с потенциални местни агенти". Прехвърленият през май 1953 с помощта на турската разузнавателна служба TNSS екип се завръща само след два дни след неуспешна мисия - "поради отказ на техните контакти да сътрудничат", записва в отчета за май ръководителят на операция BGCONVOY. 

През май-юни 1953 е осъществена сериозна реорганизация в ръководството на операция BGCONVOY, като постепенно е преустановено нелегалното прехвърляне на агенти през границата и основните цели са ограничени до водене на психологическа война. Вероятно в някаква степен това е повлияно от промяната в курса на Кремъл след смъртта на Сталин, а в последствие и от началните сондажи на правителството в София за възстановяване на двустранните отношения с Гърция и Съединените щати. Народните вълнения и бунтове в Източна Германия и Чехословакия през май-юни 1953 също дават основание за засилване на пропагандната война чрез радиопропаганда и прехвърляне по въздуха на позиви, брошури и други печатни материали. Наред с предаванията на Радио "Свободна Европа", които се координират чрез НКСЕ, важно значение по линия на операция BGCONVOY изиграват излъчванията на "сива" и "черна" пропаганда (както са квалифицирани в документите на операцията) чрез нелегалната радиостанция "Горянин".

Екипът на Радио "Горянин"

 

е подчинен на секцията за психологическа война към бюрото на ЦРУ в Атина, но водещите инструкции и директивни указания идват от Вашингтон. Техническите инсталации са разположени в предградието Кифисия на около 20 км от центъра на Атина. Общо за психологическите операции по проекта BGCONVOY отговаря екип от около десет души, но за предаванията на Радио "Горянин" отговаря един оперативен офицер от OPC, един консултант на едногодишен договор и трима български емигранти. Според инструкциите от Вашингтон от юли-август 1951, екипът в Атина следва да разшири обхвата на събираната информация от България чрез новопристигналите емигранти, за да се създаде впечатление, че радиостанцията предава от вътрешността на страната. Същевременно са взети предпазни мерки, за да се избегне разкриването на прекия контрол от страна на ЦРУ. Тази задача очевидно не е постигната, тъй като през октомври 1951 се получават сведения от френската и италианската дипломатически мисии в София, че в българската столица "знаят, че местоположението на Радио Горянин е близо до Атина и се контролира от американското разузнаване". Това създава напрежение сред персонала и опасения от проникване на агенти на българските тайни служби. Водещият редактор и говорител на Радио "Горянин" е разследван и затворен в гръцки затвор по подозрения, че е "двоен агент". По-късно се установява, че е предоставял информация на френските разузнавателни служби. През август 1952 шестима български емигранти от екипа, обслужващ радиостанцията, имат в нарушение на конспирацията "нерегламентирани контакти" с други емигранти в Атина, поради което е предложено да бъдат освободени и експулсирани в Южна Америка.

Продължение - в утрешния брой

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 4410

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 3554

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 3701

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 8188

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 3960

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 3897

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 3398

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 3285

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 5197

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 5315

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 4445

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 3488

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ