Иван Вълов написа книга за родното си село Крушовица

Георги Стоянов-Бигор

Чел съм не една книга, документална или художествена, за извървяното, за предишното, за случилото се или неслучилото се, което забравяме и което ще е все по-потребно да се знае, да се осмисля, да не се забравя. Особено днес, когато се търсят, налучкват, забъркват магистрали на неясното ни "сега" и, разбира се, най-вече на бъдното... На тия ми съждения ме навежда книгата на Иван Вълов "История на село Крушовица, Плевенско", с подзаглавието "Разбудени векове".
Няма да е пресилено да се каже, че тъкмо такъв автор е щастлива находка. Родил се е в същото село - негов корен, изначалие, люлка е. С немалък влог в биографията му, в светоусещането му. Понеже съм чел и негови мемоари, лирика, очерци за местни дейци, надали бих могъл да си представя по-подходящ, пък и по-достоверен майстор на перото. И от близък, и от общ план темата, обектът са позволили на Иван Вълов да възкреси прадядовския си край, да бъде певец на Крушовица, на Вит. Очевидно не на последно място е и обстоятелството, че авторът е писател и историк от национален мащаб, чието име стои под престижни научни и публицистични трудове. Тоест, срещнали са се плодотворно взаимнодопълващи се - летописец, учен и поет.
Признавам си, че текстовете увличат с автентичност, с епичната настроеност на сладкодумен разказвач, на упорстващ прецизен тълкувател. Написаното не е сух справочник за лица, събития, цитати, календари, а е интригуваща персонализирана документалистика. Намерени са пропорции, ритъм, редуват се, заплитат се, преплитат се локалното и националното, миналото и съвременното. Усещаме движение, неговите зиг-заги, очертания на физиономичност, на социалност, на щафета с хилядолетна давност, запътила се още от траките, отчувало се от нашествия, от катаклизми селище. Битувало битие в епохи славянски, български, отомански, възрожденски; патила във войни, грабежи, експлоатации, изтребления. Проливала се е кръв...
В рамките на жанра са обрисувани българските селяни, непреставали да сеят, да орат бащините земи. Да се радват на челяд, имоти, училище, читалище, кооперация, обичаи, ритуали...
В "Разбудени векове" не е трудно да се забележат и пристрастията на земляка, на твореца, на историка Вълов. Чрез духа на равнината, на Мизия, е постигнат и синтез на изконното, на понятието "балкански дух, Балкани".