Турхан Апдула:
Искам в България всеки да има равен шанс
Според десните съм комунист, за левите съм либерал, а за либералите съм реакционер, а аз съм просто младеж, търсещ себе си в бг-реалностите, категоричен е участникът в тв предаването "Големият избор"
/ брой: 197
Турхан е роден на 23.02.1988 г. в Кърджали. Завършва средно образование в родния си град, а в момента е студент по право в УНСС. Той стана известен след участието си в предаването на БНТ "Големият избор" за млади политически лидери. В него всеки от участниците трябваше да защити определена обществена кауза. Турхан избра провокативната идея да е защитник на легализацията на проституцията и според фенове на предаването аргументите му са имали достатъчна чуваемост. Бъдещият юрист е активен фейсбук-потребител, а ироничните му коментари от всички области на световната политика и икономика често предизвикват разгорещени дискусии.
- Защо се интересуваш от политика? С какво тя стига до младите хора?
- Не мога да посоча точна причина, но факт е, че имам влечение към политиката. Мисля, че младите трябва да се интересуват повече от политика и най-вече да търсят сметка от тези, които взимат решения и ги реализират.
Политиката стига по всякакви пътища в живота на младите, но друг е въпросът колко от тях възприемат това. Повече сред нас са аполитични, по лошото е, че има такива, които (не са малко) смятат, че ако не са в "правилната" партия няма да могат да се реализират и, общо взето, "обръщат платната натам, откъдето духа вятърът". В някои неща и най-вече в политиката трябва принципност и последователност.
- Участието в "Големият избор" промени ли животът ти по някакъв начин?
- "Големият избор" беше едно приятно изживяване, успях да науча доста и интересни неща и да се запозная с част от политическите лидери. Да, промени живота ми - запознах се и завързах добри приятелства от този и предишния сезон на предаването. Определено си заслужаваше участието, ако ще има трети сезон, да не се колебаят желаещите.
- В предаването защитаваше каузата, че проституцията трябва да бъде легализирана. Това лично убеждение ли е, или беше просто политическа игра?
- Тази кауза беше част от мерките, които смятам, че може да се използват в борбата с организираната престъпност, но поради атрактивността й само това се представи в предаването. Освен че вярвам на тезата си, избрах това, защото е спорна и предпоставя страните към мислене, тъй като има много аргументи "за" и "против". Едва ли щеше да се получи някаква интересна дискусия, ако бях избрал да говоря за световния мир или уличните кучета. Темата е доста обемна, няма да навлизам в нея, ще повторя това, което казва един от асистетните ми в унивеситета - "истината често е субективна и зависи от коя камбанария гледаш на нещата". Така че всеки до известна степен е прав за себе си, като каже "за" или "против".
- Като юрист, който се интересува от политика, можеш ли да дефинираш разликите между ляво и дясно. Ти на коя страна се определяш?
- По принцип мога да правя разлика между ляво и дясно в политиката, но поне допреди глобалната финансова криза не само в България и голяма част от света границите някак си ми изглеждаха размити и доминираха неолибералните теории. Ще дам баналния пример с плосния данък, който мина през управлението на социалиста Станишев и приказките - "това е дясна мярка с ляв резултат", след такива неща едва ли ще мога да кажа кой е ляв, кой десен.
Аз на коя страна съм? Според десните съм комунист, за левите съм либерал, а за либералите съм реакционер, а аз съм просто младеж, търсеш себе си в бг-реалностите. Ако трябва да отговоря конкретно, по-скоро се определям като социалдемократ. Знам, че капитализмът не се е родил с човечеството и няма да си отиде с него, просто една ера в развитието на цивилизацията.
- Аполитични ли са студентите? Каква е причината да се отнасят презрително към политиката?
- Повечето млади са аполитични, предполагам, причината е насаденото чувство, че нищо не зависи от гласа ни. Вината е донякъде е поделена между политиците, при които често има разминаване между думи и дела, и избирателите, които не търсят сметка от тези, които са избрали да ги представляват.
- Ако определяш себе си като лявомислещ - каква е оценката ти за всички промени в България от 1989 година насам?
- Може да не съм специалист, но мисля, че промените се правиха без ясна визия за 10 г. напред. Явно е по-лесно за политиците ни да се носят по течението, отколкото да го направляват. Въпреки всички негативи на този преходен период трябва да гледаме позитивно на нещата. Миналото не може да променим, но може да изградим бъдещето си.
- Има ли партия, за която никога не би гласувал?
- Едва ли има, но по-важно за мен е има ли партия, за която заслужава да гласувам.
- Ако трябва да формулираш своя собствена програма за България - каква ще бъде тя?
- България, която ще се ръководи от "силата на правото, а не от правото на силата", на всеки ще е осигурен равен старт в живота. България, в която знаещите и можещите ще просперират и ще са пример за обществото, а не тези персонажи по-известни като мутри. Как ли ще го постигнем, честно казано, не знам, но трябва да се откажем от едно от любимите ни качества да хленчим и да работим, работим и работим повече в посока нещата да се оправят.
- А каква левица искаш да видиш?
- Левицата според мен трябва да е отворена, силно социално ангажирана, не само когато е в опозиция, и най-вече отговорна към избирателите си. С лидери, които имат кураж да си подат оставката, когато губят избори.