Индия и Франция - очевидни и не съвсем паралели

Проф. Габриела НИКОЛАЕВА

На 26 януари Индия отбеляза Деня на Републиката. Като почетен гост по традиция се кани официален държавен глава и на трибуната до индийския министър-председател Нарендра Моди т.г. застана президентът на Франция Франсоа Оланд. Грандиозният военен парад в Делхи има исторически характер. В него за първи път покрай Индия Гейт маршируваха наред с индийските и френски военни отряди. Индия тържествено почете младата си конституция (от 1950 г.) заедно със своя най-сериозен стратегически партньор в областта на атомното оръжие (от 1998 г.) и атомната енергетика (от 2008 г.).


Двете страни имат доста общи черти, очевидни и не съвсем. На първо място е изключително пъстрата им геокултурна мозайка. И Франция, и Индия, топографски разположени върху материк и острови, имат дълга морска и речна брегова ивица с много долини и планини. Франция е с най-многолюдните мюсюлманско и еврейско малцинства в Европа, с богати традиции в различните си провинции, както и в множеството френски територии и острови в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, Антарктика и Южна Америка. Индия е водещата държава в Азия по географско и културно разнообразие, типично за различните й щати и съюзни територии и островите Андаман и Никобар на югоизток и Лакшадвипския архипелаг на югозапад. Този

мултикултурен характер

се дължи на различни фактори. Във Франция това е колонизаторското й минало и последвалата имиграция, а в Индия причината е нейната колонизация, довела до обединението на огромни територии, принадлежали на автономни царства, в нова обща административна система. Важното е, че и в двете държави се оформят мнозинства и малцинства с различна регионална, езикова и етническа идентичност, но с обща национална принадлежност.
Свързана с мултикултурализма е и втората обща черта - принципът на секуларност. И в двете държави централното управление се стреми да поддържа разделени политиката от религията, както и да не се намесва в религиозния живот на своите граждани и особено в този на малцинствата. Но същевременно не успяват да са напълно неутрални. Франция отдавна прилага модел на интеграция и преди няколко години забрани със закон пълното забулване с никаб на обществени места, както и носенето на религиозни символи в държавните училища - кръст, ярмулка, тюрбан или хиджаб. За сметка на това предлага на учениците богато меню в столовите, което или напълно изключва свинското месо, забранено за мюсюлмани и евреи, или, тъй като шунката и наденицата са задължителни във френската кухня, включва алтернативно ястие или дори отваря алтернативно място за хранене.
Индия, макар и да се стреми да води секуларна политика, се колебае как да се справи с производството на телешко месо заради свещеността на кравата според вярата на индусите - около 80% от общото население. В няколко щата вече няколко пъти се приемат, отхвърлят и отново въвеждат закони против телешките кланици. Наскоро в някои от тези щати продажбата на телешко месо бе обявена за незаконна. Остана неясно обаче дали и консумацията му е извън закона, което отвори врати за различни основателни или неоснователни, опасни или безобидни интерпретации. Тази кампания, чиито корени са изцяло религиозни, се използва умело от политиците, за да печелят гласовете на мнозинството. Ако на това противопоставим факта, че Индия е от най-големите износители в света на телешко месо и над 80 милиона, или всеки 13-и индиец, официално признават, че ядат телешко, и като добавим, че фактически не знаем колко хора си премълчават заради това, че е социално табу, всичко започва да звучи иронично.
В този ред на мисли е и третата прилика - и в двете страни развиват и

почитат политическата сатира

като основен жанр в литературата, изкуството и шоубизнеса. Във Франция още кралете са се забавлявали с комедията и героя шут, а в Индия богатите махараджи - с прахасана и героя Видушака, които критично осмивали управляващите. По-късно те са заместени със сатирична проза и поезия (като във Франция - Молиер, Волтер, Бонифас, Анатол Франс и Безбароа; в Индия - Манто, Ашк, Яшпал, Шрилал Шукла), сатирични седмичници (във Франция - Charlie Hebdo, Le canard enchaine; в Индия - Cho Ramaswamy, The UnReal Times), телевизионни и интернет предавания (във Франция - Les guignols de l'info, Le Petit journal; в Индия - The Week That Wasn't, On Air With AIB). Според комедианта Раджура лозунгът на Нарендра Моди "Чиста Индия!" е абсурдно словосъчетание, такова като "добър талибан" или "демокрация без свинско и телешко"...
На четвърто място, понеже засегнахме темата "храна", не може да не отбележим друга обща черта на нациите - и французите, и индийците обожават вкусното прясно приготвено ястие и никога не ядат каквото и да е само защото са гладни. За тях храненето е церемония, кулинарно преживяване, свързано с конкретния сезон, район и случай. Планират го в определени часове на деня, а не когато са свободни, и съзнателно отделят време за него. На работното място се радват на най-дългите обедни почивки и не се колебаят да отсъстват час и половина-два. И не само това - и французите, и индийците следват богато разработено дневно и седмично меню и го съчетават с вино - в единия случай, или завършват с чай и мляко - в другия. Освен това се съобразяват със строг етикет и ред стриктни маниери - кой кога или как сяда, с коя ръка какво хваща, кое в какво се поднася, кое с кое се комбинира, кое кога се яде...
Гастрономията и в двете страни се развива исторически под патронажа на царския двор и се смята за елитна. Французите тачат Луи XIV, а индийците - Великите Моголи, които превръщат гастрономията в изкуство и в мода, като уреждат увеселения и тържества, на които канят представители на чуждоземни традиции и тяхната свита, експериментират и усвояват незнайни дотогава съставки и техники.
Посоката на развитие на

вкуса на храненето

обаче в двете страни, макар и свързана най-вече с използването на подправки, е противоположна. До около XVII в. те са скъпо удоволствие в Европа и затова са използвани щедро само от богаташите. Шафран, канела, карамфил и джинджифил са символ на социален статут. Постепенно, след мореплавателските открития, цените им падат и във Франция се развива обратната тенденция, т.е. вече става дума за естетическата концепция за елегантна храна с намалено използване на подправки, валидна и до днес. В Индия храненето е със статут на наука от векове. Твърдят, че както в индуизма има три основни божества - Брахма, Вишну и Шива, така има и три основни групи храни. Първият - сатвичен или "чистият", например зърнени храни и леки зеленчуци, приготвени по непикантен начин, е подходящ за интелектуален труд. Вторият - раджастичен или "страстният", действа обратно и е подходящ за физическа активност, защото съдържа много мазнина, подправки и интензивен вкус, които разпалват емоциите. Към него спада и сладкото. Третият тип храна, наречен тамастичен или "инертен", включва месо, риба, масло, чесън, лук, горчица и лютиви подправки, прави човека летаргичен и безразличен. Много индийци все още спазват тези правила.
Институтът по технология в Джодпур провежда интересен кулинарен проект, свързан с над 2000 рецепти от индийския субконтинент. Учени правят анализ на онези химически съединения на подправките, които създават вкуса. Откриват, че именно съчетанието им придава уникалната същност на индийската кухня - макар и многобройни, техните вкусови молекули не се припокриват по функция, а само се допълват, за разлика от западните тенденции. Днес е разпространена международната гастрономия и в кулинарните институти обучението обикновено е основано на френските традиции за приготвяне на месни ястия с по-малко подправки и на индийските за вегетариански ястия с повече подправки.
Вътрешният и международният кулинарен туризъм и в двете държави става все по-популярен и се разраства. Знае се къде да се отиде за най-автентичната рибена супа, наречена bouillabaise - в Прованс, или ястие от синапени листа, сарсон ка саг - в Пенджаб. И във Франция, и в Индия след политическите най-много се четат гастрономическите коментари и блогове.
Ненапразно най-търсената готварска книга в света е "Майсторството на френското готвене" на Джулия Чайлд. Същевременно най-скъпата книга с рецепти, издавана до днес, струваща над $13 000, е "Празник: кулинарен епос на индийските фестивали" с автор Викас Кханна. Той е включен в световно признатия френския списък "Мишлeн" на най-добрите готвачи на света. И пак не е изненада, че първото представяне на това суперлуксозно издание, тежащо 15 кг и украсено с елементи, изработени от истинско злато, се осъществява във Франция, на филмовия фестивал в Кан през 2015 г. Индийският премиер Нарендра Моди лично ще подпише и дари първите 12 копия на книгата на подбрани държавни глави и вероятно Франсоа Оланд е първият, който ще получи екземпляр.
Ако добавим и по-очевидните паралели - традиционното пристрастие и в двете страни към благоуханието и парфюма, към текстила и особено броката, както и към ръчната изработка и занаятчийството в интериора - двамата лидери безспорно са намерили достатъчно общи интереси, теми на разговор и приятни занимания извън официалния протокол на тържествата...


Индия Гейт в Делхи, откъдето преминава парадът на 26 януари


Индийски войници
Снимки Динеш Шеной