Имаме си мекерета, даже и фанариоти!

Колкото до мекеретата, с тях са се срещали още Левски (Вън подлец!) и Ботев (за пари Найденов е станал мекере!). Уха-а! Знаели са още за тях Вазов и неговите хъшове (Ти мълчи там, ти си чорбаджийско мекере!). По-късно и Алековият Бай Ганю (Мале мила!...). Днес под път и над път ги открива Волен Сидеров (Турски мекерета, предатели и ибрикчии!). Знае ги и Стефан Влахов Мицов (црни бугари!), а той самият - баш македонец.
С една дума- мекерето си е мекере, където и да се намира. Но ето, че из оня ден узнахме, че в Българско пак си имаме и фанариоти. Оказва се, че в Светия Синод две лобита били спорили какъв език да се изучава в духовните ни семинарии - гръцки или руски. Привържениците на първото лоби смятали, че с гръцкия обучението на свещеници щяло да стане "по-привлекателно". Наложило се било становището да се изучава руски език, понеже на него имало много повече богословска литература. Победило било руското лоби над гръцкото, но в крайна сметка кои чужди езици ще се изучват, щели да решат самите семинарии.
И тъй - цели 140 години след Българския Великден у нас се водят спорове дали руското славянско слово трябва да бъде изхвърлено от църковното обучение и заменено с гръцко. А защо пък не по-късно и българското да бъде сменено с гръцко, като нашенските попове започнат отново да сричат Евангелието на катаревуса, а миряните да мигат на парцали.
Анахронизъм ли е това или някакво късогледство на църковните ни власти, игра на "демокрация" или резултат от заиграванията на част от нашенския клир с Цариград, най-жалък махленски меркантилизъм? Все едно. Но добре, че поне не са живи Бозвели и останалите свети български мъже, отвоювали църковната ни независимост, за да не ни чуят срама и да ни видят позора. Още колко ли века "турско присъствие" и "гръцки бълнувания" ще са ни нужни, за да се събудим, да се освестим и да разберем кои сме и къде сме. Колко?