Имах късмета да ходя на лов със свестни хора

Разказано от Димитър Радичков

Баща ми ме поведе на лов, когато бях на шестнайсет години. Събираха се хубава група приятели - Ивайло Петров, Методи Андонов, Дончо Цончев, Анастас Стоянов, Дико Фучеджиев, Стефан Ганев. От време на време идваше и бай Емилиян Станев. Те бяха съвършено различни по характери, но имаха нужда да са заедно. Ходеха не толкова за стрелбата, а заради веселбата и си я правеха със страхотен кеф. Не е имало никога завист помежду им. Веднъж тръгнахме към Ярлово на пъдпъдък. Спряхме в една кръчмичка. И още в пет и половина сутринта Дончо извади от неговата прословута ракия, която той много я хвали, но за мен е отвратителна, и каза: "Момчета, да пием. Ловът стана. Важното е, че сме излезли." Имах късмета да ходя на лов и да се уча от много свестни хора.
Баща ми разкри пред мен цялата ловна магия, но беше най-строгият учител. Много обичаше лова на пернати в софийското поле. На един лов през зимата видяхме в един гьол патици. Той ми каза: "Когато хвръкнат, няма да стреляш веднага, ще чакаш да са над сушата." А аз - младо момче, сърцето не трае. Вдигнаха се патиците, стрелях веднага и патокът падна в средата на гьола. Баща ми ядосано разпореди: "Сега, като е паднал вътре, събличай се и влизай да го вадиш." Хъка, мъка, влязох до кръста във водата и с един клон издърпах патицата. След това ме накара да вляза в колата, пусна парното и каза: "Дотук ти беше лова!"
По лова баща ми се запали, когато беше два месеца в Сибир. Той е първият европеец, допуснат след Втората световна война отвъд Полярния кръг в Сибир. Описал го е в книгата "Неосветените дворове". Влизат с един сал до средата на едно езеро, докъдето стига прътът за управление. Патиците кацат и започва стрелба. От реактивната сила на изстрелите салът се върнал на брега. А в България баща ми за първи път отиде на лов с Тодор Живков.
По време на лов са се случвали мистериозни преживявания, които са събуждали писателската фантазия на баща ми. Бяхме за патици на Дунав. Видяхме диря, която излизаше от водата. Успоредно вървят два леви ботуша. Въображението на баща ми заработи и каза: "Вампир е излязъл от Дунава! Дайте да видим къде отиват тези следи!" Тръгнахме. И къде, къде - в кръчмата. Видяхме седнал на масата един влах. Като от картина - с огромни засукани мустаци, с каскет и на краката с два леви ботуша. "Моите приятели все късат десните и ми подаряват левите," притеснено обясни човекът. Толкова беден, че не може да си купи ботуши, но толкова запален ловец не съм виждал през живота си. Този човек имал Москвич в движение. За да си плати ловния билет, който тогава беше 120 лв., го откарал на вторични суровини за старо желязо и му дали 70 лв.
Последните години баща ми рядко излизаше на лов. Много обичаше, като се върнем от ловен излет, да му разказваме. И поръчваше: "Момчета, когато разказвате за лов, ще говорите така, че да е интересно". Все ни даваше като лош пример как веднъж, на ловна раздумка под едно дърво, някакъв претупал разказа си набързо - отишъл на лов за мечки, засякъл една, стрелял и тя си заминала. "Всички станахме и си тръгнахме в знак на протест. Така не се разказва за лов!" - палеше се баща ми.
(Продължава в следващия брой)


Дружината на Димитър Радичков - от дясно на ляво прави: Димитър Радичков, Димитър Томов, Валери Стефанов, Петко Арнаудов. Седнали: Греди Асса, Николай Табаков и Омуртаг Крумов