Има ли живот след 50-те

Адиля Зарипова

По данни на Росстат днес почти една трета от жителите на Русия са на възраст над 50 години.
Изследванията на германските социолози показват, че над 40% от жителите на Германия смятат, че след 50-годишна възраст настъпва най-щастливият период от живота им: трудностите в кариерата и семейните проблеми вече са останали в миналото, предстоят години, които могат да посветят на себе си. В Русия отношението към живота в пенсионна възраст е съвсем друго. Животът "след това" най-често предвещава проблеми със здравето и финансово неблагополучие. За разлика от своите европейски колеги, руските маркетолози се ориентират към хората до 35-годишна възраст като най-активни и платежоспособни потребители. Всичко това формира в обществото усещане, че активният и интересен живот е привилегия на младите.
- Безсмислено е да се сравнява жизненото ниво на нашите пенсионери и връстниците им на Запад. Но финансовите проблеми не са единствената беда на руснаците от по-старото поколение - казва народната артистка на Русия Лариса Голубкина. - Липсата на търсене е един от основните проблеми на по-старото поколение. Хората над 50 години - опитни, професионални - се оказват ненужни. На тях им показват: вашето време е минало. А човек не чувства никакъв преход: ето аз съм млад, аз съм на средни години, ето че съм стар... Всичко зависи от вътрешното усещане. Когато интересът към живота, към любимата работа угасва, приключва вътрешната енергия, тогава и животът престава да се интересува от теб.
Дискриминацията по възраст на трудовия пазар е тежък проблем за по-старото поколение. Мнозина вярват, че след петдесетте работникът не е нужен никому. Всъщност обаче далеч не винаги причина за несполуките е възрастта, убеден е президентът на сайта Superjob.ru Алексей Захаров.
- "Не ме взеха заради възрастта". Получава такива жалби с хиляди. Но което е поразително, далеч не винаги ги пишат хора, които наистина са на години. Светът днес се променя толкова стремително, че по-старото поколение често попада в същата ситуация като младежите: и едните, и другите нямат навиците, необходими за съвременния специалист. И ето тук става ясно, че въпросът за възрастта е далеч по-маловажен от другия: "Готов ли е човек за промени?". Именно нежеланието да се следват изискванията на съвременния свят често пречи на хората на възраст да си намерят достойна работа. Някой, който вече е минал прага на 80-годишнината, усвоява компютъра, а друг и на петдесет се отказва да е в крак с времето: живяли сме без това и нищо ни няма. Да, може и "без това", но тогава не трябва да се учудвате, че в съвременните условия професионализмът ви се оказва непотърсен.
Елизабет Смагин-Меллони е известна като организатор на блестящите Виенски балове, преди 20 години тя за пръв път организира във Виена изложба за хора над 50 години. Днес изложбата "Senior Actuel" е най-голямата в страните от Централна Европа.
- Моята баба на 65-годишна възраст за пръв път сама отиде в Америка със самолет - разказва Елизабет Смагин. - Тя беше родом от малко градче, беше преживяла войната, преследванията, глада, скитанията. Когато я посрещнах на летището, тя ме целуна и каза: "Най-накрая започнах да живея така, както трябва!" Животът на тази възраст трябва да е активен, пълноценен, с добро здраве и без финансови трудности, човек е заслужил това. Разбирам, че в Русия европейските стандарти не действат, но искам от името на по-старото поколение да кажа: ние не сме идиоти! Не трябва да се мисли, че на нас ни е необходимо снизхождение, не трябва да ни водите за ръце като малки деца в съвременната действителност. Дайте на хората възможност, покажете предимствата на новите технологии, и те сами ще се научат на всичко сами. На Виенските балове ми се е случвало да виждам хора, които са празнували своята 70- и 80-годишнина. Възможността да покажеш себе си променя хората и товарът на техните години се превръща в украшение.
Демографите от цял свят в един глас признават: населението на Земята остарява. Но заедно с това се променя и нашето възприятие на възрастта: в началото на ХIХ век в Западна Европа до 60-годишна възраст са доживявали по-малко от 25 процента от мъжете, днес това са над 90 процента. Разбира се, промениха се и понятията за младост, юношество и зрялост.
- Според изследванията на социолозите, съвременните хора се смятат за млади до 35-годишна възраст - така се позиционираме самите ние - казва експертът от модната индустрия, търговски директор на "Fashion Consulting Group" Ануш Гаспарян. - Съответно на петдесет години хората влизат в периода на зрелостта, но не и на старостта. В света на модата при придвижването на даден продукт на пазара производителят трябва да посочи за кого е създал този продукт, но в това нещо няма такова понятие като възраст, съществува само понятието "етап от живота". В края на краищата важно е само това, как се чувства самият човек. Световноизвестни фирми в индустрията на модата все по-често канят на работа модели, които са на възраст. А само преди няколко години дори онези, които предлагаха дрехи за солидни хора, канеха за работа в рекламата съвсем млади модели. Днес вече и руският пазар на модата следва световните тенденции.
Активната почивка е залог за запазване на жизнената енергия във всяка възраст, но за разлика от европейските си връстници, руските пенсионери не винаги могат да си позволят да харчат пари за пътешествия.
- Преди три години направихме допитване сред московски пенсионери, поинтересувахме се дали биха искали да пътешестват повече - разказа генералният директор на "Моссоцгарантия" Ирина Балзамова. - Резултатът ме учуди. Въпреки че и аз самата вече не съм млада, но не очаквах, че 86 процента от възрастните хора ще поискат да тръгнат на път. Струваше ни се, че хората на солидна възраст би трябвало да избягват далечни пътешествия. И тогава решихме да повдигнем въпроса за развитието на социалноориентирания туризъм: основните разходи за почивката поемат предприятията, подобни на нашето, или регионът, и в крайна сметка пътешественикът ще плати само 150-200 рубли. За три години изпратихме да пътуват 854 московчани. Дори възрастният човек и да може сам да си плати обикновена екскурзия, на него не винаги ще му е удобно в голяма група. Ако той не може да ходи достатъчно бързо или, не дай Боже, се почувства зле, то ще си мисли, че е в тежест на другите. За човек на възраст няма нищо по-лошо от това, да си мисли, че пречи на останалите. А какво да правят хората, които са със слабо зрение, онези, които трудно се придвижват, лошо чуват? За тях ние организираме специални екскурзии, събираме малки групи, разработваме специални маршрути: специално ходим, проверяме, смятаме стъпалата по пътя.
Дори и да не забелязваме как се променяме с годините, с възрастовите промени не може да не се съобразяваме, уверява изпълнителният директор на Професионалната психотерапевтична лига Инга Калмикова.
- С възрастта се променя нервната система на човека. И душевното здраве на възрастния човек в никакъв случай не е по-малко значимо от неговото материално благополучие - казва тя. - Няма обаче обща рецепта - всеки човек е уникален. И, разбира се, никой няма да му помогне да се справи с трудностите на възрастта по-добре от роднините и близките. Често казваме, че старците са като малки деца, но понякога не осъзнаваме цялата мъдрост на тези думи. Когато се готвим за появяването на дете, четем литература, учим се да бъдем толерантни към всичко, свързано с него, опитваме се да разберем как да общуваме с него, как да му помагаме. Понякога на младите хора съвсем не им е лесно да общуват с по-възрастните. Да, често се случва интелектуалното ниво на човек да се понижи, паметта отслабва, но ядрото на личността остава. Затова не трябва да се срамувате да показвате на близък човек любовта си. Хората на възраст обичат да се връщат към миналото - разгледайте стария албум заедно. Колкото се може по-често общувайте, ходете му на гости. Няма нищо по-страшно от усещането за самота. Всеки един ден ще разбере, че в голямо събитие могат да се превърнат простичките думи: "Мамо, чакай ме, аз идвам".