Има ли усмирителна риза за поскъпването

В последните месеци инфлацията се ускорява изключително бързо. От 6-7 месеца потребителските цени вървят само нагоре. Най-голямо поскъпване има при горивата. Последните данни на Националния статистически институт показаха, че само през август потребителските цени средно са се повишили с близо 1%. Инфлацията от началото на годината (август 2021 г. спрямо декември 2020 г.) е 3,1%, а годишната инфлация за август 2021 г. спрямо август 2020 г. е 3,7%. В поправките на бюджета е заложена годишна инфлация от 3%, но много експерти очакват доста по-голямо поскъпване.

Средностатистическото българско домакинство все повече се затруднява да покрива битовите си сметки, които нараснаха още през лятото, но се очаква поредно ново поскъпване на ток, парно, топла вода. Цените на храните, които са един от основните разходи на хората, също постоянно скачат. А голяма част от българите на практика са работещи бедни, които получават месечно възнаграждение, близко до минималната работна заплата.

Инфлацията "хвърчи" не само у нас. Цялата световна икономика се възстановява от коронакризата проинфлационно. Цените на газа през последната година нараснаха в пъти - между 250 и 300%. Високи цени на тока се отчитат в цяла Европа, но ние имаме и свои недъзи, които помпат цената на електроенергията на родната енергийна борса. Спрямо септември миналата година цената е два пъти по-висока (Към 20 септември токът в България за бизнеса струва 150 евро за мегаватчас). Заради скъпия ток бизнесът нададе вой, защото особено по-малките фирми са принудени да спрат работа, иначе ще фалират. "Не се вижда тенденция за поевтиняване на тока, но България трябва да намери начин 

да включи още мощности

защото в момента с износа си покрива дефицита в целия район", заяви пред БНР шефът на БЕХ Валентин Николов. Междувременно миналата седмица ДАНС и МВР влязоха на проверка в Комисията за енергийно и водно регулиране и в Българската независима енергийна борса. Причината - разследване за високите цени на електроенергията на свободния пазар.

Иначе въпросът на въпросите от последните седмици е докога ще продължи ускоряването на инфлацията. По думите на икономиста Румен Гълъбинов, различни оценки вещаят между 3 и 6 месеца да продължи този процес и да се успокои през първото или през второто тримесечие на следващата година. Сравнително кратък хоризонт се дава за тази скокообразна инфлация. За някои от секторите се твърди, че тя е достигнала своя пик и не би трябвало да продължава да расте. Но има инерция, която няма да се успокои толкова лесно. По-добре е да се предприеме нещо, защото с всеки изминал ден намаляват покупателните способности на българите и на практика пада стандартът ни на живот, заяви пред ДУМА експертът.

През миналата седмица служебното правителство обяви, че ще въведе неотложни мерки за овладяване на главоломно покачващите се цени на електроенергията, горивата и основните стоки и услуги. По думите на премиера Стефан Янев, ситуацията у нас с цените на основните енергоносители се дължи в известна степен на световната криза и възстановяването от нея. В Гърция правителството обяви, че вдига с 20% енергийните помощи и ще възстановява 80% от увеличението в сметките за ток. В Испания планират да намалят ДДС върху електроенергията през зимните месеци. В Италия ще се преразгледат сметките за електроенергия, като се промени начинът на фактуриране. Италианците ще похарчат 3 милиарда евро за компенсиране и намаляване на сметките за битова електроенергия, докато цените продължават да растат в цяла Европа. Аргументът е защита на икономическите интереси на потребителите при наличие на важни социални и икономически обстоятелства, каквато е коронакризата.

Какво може да се направи? Държавата може да вземе мерки за забавяне на темпа на инфлацията, смята Гълъбинов. 

Държавата може да регулира цените 

"Има мярка, която може да се приложи по отношение на крайните потребителски цени, на масовите стоки, на група от стоки от първа необходимост. За тях могат да се лимитират търговските надценки. Това може да стане с аргумента, че в тази ситуация държавата трябва да защити интереса на потребителите. Ние сме в безпрецедентна ситуация. Подобна коронакриза с такива последствия не е имало досега в историята на глобалното икономическо развитие. Досега не са се случвали такива поредни затваряния. В момента сме в четвъртата КОВИД-вълна. Възможно е да се наложи и нов локдаун. Той може да е частичен, но въпреки това ще забави икономическото ни развитие. Така е възможно да изпаднем и в малка икономическа рецесия в края на тази година. Ако се случи, ще е за четвърти път за последните две години. Тогава ще стане трудно да се планират доходите и спестяванията, а икономиката ще започне да се забавя, тъй като потребителите и бизнесът ще свият разходите и инвестициите си", обясни експертът. 

По неговите думи, може да се приложи и освобождаване на част от държавния резерв. "Като цяло трябва да се увеличи пазарното предлагане, за да паднат цените, което може да стане с освобождаване на стоки от резерва. Държавата може и трябва да се намеси като голям играч, за да увеличи предлагането, и така да се намалят цените временно. Трябва да се затегне контролът на обемите и цените още от производителя. Не трябва да се допуска спекула, както и картели сред големите", заяви икономистът.

Според Гълъбинов в условията на валутен борд, в какъвто се намираме, няма много инструменти за управление на инфлацията. "В такава ситуация обаче е напълно аргументирано да се приложи пълният набор от възможности, включително и лимити върху надценките на базови стоки. Другата марка е данъците - удължени срокове за деклариране и плащане на ДДС или отлагане на някои бизнес разходи. Това е основният потребителски данък. Миналата година се прие антикризисно намаляване на ДДС върху храните и напитките в ресторантите на 9%. Но проблемът с цената на тока е не по-малко значим. Трябва да се потърсят възможности, ако не за тази година, то поне за 2022 г. 

да се намали наполовина ДДС за електроенергията 

по цялата верига - и за битовите потребители, и за индустрията. Това ще даде глътка въздух и ще забави растежа на цените. За домакинствата могат да се преразгледат критериите за енергийна бедност и да се увеличи помощта. Всички страни в Европа предприемат мерки, включително и Германия, ние можем да се поучим от техния опит", препоръча експертът.

Много важна е темата за износа на ток от България. Според Гълъбинов е възможно регулиране, лимитиране на износа на ток и горни лимити за цена и квоти за количество. "Можем да въведем пределна, максимална цена в рамките на деня, след което търговията да спре и да се поднови на следващия ден. Видяхме случаи, в които в рамките на един ден се получиха огромни скокове в цената. Такъв опит има на други борси, които прилагат такива стоп клаузи при търговията, когато има драстично отклонение в цените - и нагоре, и надолу. Нашата електроенергийна борса трябва да се приведе във вид, който не позволява големи отклонения. Можем да се замислим дали някои от тези неща не са спекулативни", коментира икономистът.

Бизнесът иска държавата да плати енергийна помощ, защото много фирми са на ръба. "Вече се говори за енергийно бедни фирми. Обаче част от фирмите, независимо че токът им е по-скъп, продължават да работят, да произвеждат и цената на тока се калкулира в продаваната от тях продукция. Но има и фирми, на които разходите за ток са най-големите и те са в невъзможност да калкулират всичките си разходи (за материали, осигуровки и заплати) в крайната цена и да продадат стоките си. Тяхното съществуване е застрашено. Ние трябва да продължим да работим за по-малко енергоемка икономика, но в същото време такива резки промени в цените трябва да бъдат олекотени. Затова трябва да се изработи методика как и за кои фирми става това енергийно субсидиране", призовава експертът.

България е държавата в ЕС с най-висока енергийна бедност. Вече съществена част от бюджета на домакинствата отива за плащане на сметки за ток, отопление и вода. Енергийните субсидии вече са практика в повечето страни от ЕС. Не само за домакинствата, но и за енергийно бедни фирми. "В България е възможно да се намали от 20 на 10% ставката на ДДС върху електроенергията през зимните месеци. Може да се помисли и за временно намаление на ДДС за горивата и топлоенергията като антиинфлационна мярка. Трябва да се комбинират антикризисни и антиинфлационни мерки. Временно тези мерки вършат работа за задържане ръста на цените. Ако тези мерки се приложат, инфлацията ще се забави", заяви Гълъбинов.