Има ли бъдеще железницата
/ брой: 290
Управляващите подписаха вчера меморандум със Световната банка, чрез който ще бъде уредено финасовата институция да ни отпусне 600 млн. лв. Това означава нови дългове за държавата, и то към Световната банка, откъдето впрочем дойде Симеон Дянков. Твърди се, че тези пари ще бъдат използвани за съживяване на железопътния сектор, като ще отидат в двете компании - БДЖ и Националната компания "Железопътна инфраструктура". Заемът е "срещу реформи". Какво се крие всъщност зад споразумението за "реформи" със СБ? От месеци синдикатите алармират, че това не означава нищо освен яки съкращения на железничари. Очаква се за няколко години 9000 да загубят работата си, а вече 3000 останаха на улицата. Че на управляващите не са им необходими железничари, вече е повече от ясно, защото иначе щяха да си сложат за ръководители специалисти, дето разбират от тая работа. Самият транспортен министър Цветков вчера се опита да заобиколи темата със съкращенията, като нарече предстоящята социална брадва оптимизация.
От числата, които бяха оповестени, стана ясно и друго - че няма да има никакви реформи в мъчещите се да оцелеят години наред БДЖ и НКЖИ, а парите ще хвръкнат за покриване на стари задължения. А те са - загуби за 218 млн. лв., задължения към банките от 572 млн. лв. и още 171 млн. лв. към доставчици. И какво излиза - заем от 600 млн. лв. срещу дългове от близо 1 милиард. Кой кого ще погълне? И за какви реформи въобще ще стигнат парите, след като у нас 80 на сто от железния път е за основен ремонт, а влаковете са в плачевно състояние?
Всичко това се случва в навечерието на готвената от синдикатите ефективна стачка, която се очаква около Нова година. Хората, работещи в бранша, са против държавата ни да се зароби с такъв меморандум. Тежестта от последиците на подобно споразумение едва ли ще е само в огромните съкращения, защото тези хора отговарят за безопасността на движението и за живота на всички нас.
Управляващите са се заели и с друга реформа - да направят холдинг. От цялата работа намирисва на бъдеща приватизация на печелившите товарни превози. А именно те хранят железницата. И ако държавата остане само с пътническите превози, то на по-късен етап нищо чудно те да бъдат закрити. Защото отдавна я има възможността, ако някой частник иска, да може да получи лиценз за пътнически превози. От всичко, което се случва след идването на Борисовото правителство, личи пълно безхаберие за бъдещето на железницата. А дали някой е имал интерес от цялата тази работа, ще разберем след време.