Икономист се пресели в пустошта

Може ли модерен градски човек, прекарал 30 години трудов стаж като началник, да зареже семейство, приятели и всички удоволствия на цивилизацията и да се изнесе в едно от най-дивите кътчета на Странджа, където с труд и упорство, със самотата на отшелника да създаде животновъдна ферма? Може, ако е осъзнал, че истинската природа струва повече от всичко, дори и когато е сурова и те подлага на изпитание.
Може би най-уникалният такъв пример в цяла Странджа е Христо Николов, или бате Ицо, както го познават и в Бургас, и в планинските села.
Роден е в Бургас и има една кармична болест - обича истински животните. Близки са му всички живинки и твари, като доста от тях е пробвал да отглежда. Завършил е ВИИ "К. Маркс". Има късмета да се реализира като ръководител в областния град още след завършването на университета. Работил е в УСМ като шеф на "Труд и работна заплата". Последните си 15 години от съзнателния живот в цивилизацията е директор на Обредния комплекс. Бат'Ицо не е особняк или чешит, който страни от живота - напротив. За повечето приятели е душата на компанията. Има невероятно красива съпруга - Стояна, която и до днес работи в данъчната служба на Бургас. Баща е на две още по-красиви дъщери. Голямата Гергана е зъболекар, а малката Дора - адвокат.

Икономистът-животновъд

Та от няколко закупени от Шумен на безценица кончета - арабска порода, които първоначално е трябвало да служат в бургаските гробища, за няколко години създава конна база и общинска ферма в красива местност, каквито дотогава страната ни не познава. За конната база, която днешната общинска власт се кани да разрушава, Бат'Ицо казва, че това събитие ще повтори злополучния опит с мавзолея на Георги Димитров - толкова здраво и надеждно е строена. Посещавалите пък някогашната общинска почивна база в местността "Ковач" и до днес говорят за фермата като за нещо уникално. Истинска менажерия в границите на около 200 декара невероятна дива гора и природа, на брега на Ропотамо в горното й течение. Стада от стотици крави, биволи, овце, кози, коне, всичко пернато - пуйки, патици, гъски, кокошки и десетки видове декоративни птици и екзотични твари на планината. Такава гледка в продължение на години дивеше любителите на почивка сред природата. В невероятен ресторант на брега на реката, построен така, че от едната страна - естествен водопад, се сервираха всевъзможни вкусни гозби и мезета от екологично чисти продукти...
От няколко години бате Ицо казва, че любимата му гледка е, когато привечер, по залез, стадата се връщат в стопанството с песента на стотици чанове и звънци. Създавайки стопанството, е помагал на всички, които гледат животни. И до днес циганите в Странджанско са му благодарни, че им е помогнал да облагородят породата на конете си.
В България обаче много хубаво не е на хубаво. "Злата вещица" за Христо Николов се явява в образа на фирмената касиерка. На въпросната дама шефът е помогнал повече от заслужено. В "Ковач" на работа е настанена едва ли не цялата рода, а за благодарност същата обира касата на "обредния". И следва... следствие, прокуратура, обяснения и... оставката на директора.
Огорчен от мръсотията в ""светския живот" и сладостите му, Николов избира битката с природата и хвърля всичко в идеята "нова ферма". Далеч от хората, чието коварство го е накърнило. Бате Ицо не е сам. С него е един уникален човек - турчин от Руен, който е нещо като философ. Философ, родил се, израсъл, живял и все още живеещ сред животни. Бай Хамид е нещо като индиански шаман насред Странджа. Той е човек, който не гледа добитъка, а си говори с него и е създал пълна симбиоза. Днес е на средната възраст 65 години, но е по-пъргав от повечето здравеняци. За да преведе едно стадо, е спал с дни без постеля под снега. Пребродил е планината на кръст без подслон, знае какво се крие във всеки шубрак.
За новото начинание своеобразният дует Дон Кихот и Санчо Панса харесват 120 декара мера до граничното село Близнак. Николов купува 20 биволици и за три години увеличава стадото до 70. С Хамид живеят във фургон. В града или близките села слизат само за пазаруване. Стадото е най-важно. В него са мечтите и надеждите.
През 2011 г. зимата е жестока, пътищата-непроходими. Студът е толкова лют, че дори грижовната кучка пазач не успява да спаси малките си. Всичките й 11 рожби ги намират замръзнали. От студ умират повечето кокошки, а теле умира минути след раждането от премръзване. Самотните фермери също са болни. Тренираният Хамид някак се държи, но бате Христо е с температура 39 и нещо. Няма път, телефон, помощ... Как са оцеляли - двамата си знаят.
Пролетта идва с още по-грозна вест - в шап е пламнала цялата Странджа. Хората там тепърва разбират каква дивотия е натворила държавата ни, премайхвайки загражденията с Турция, откъдето идва заразата. Като решение на поголовно избиване са подложени всички чифтокопитни животни. Трагедия!
Планината плаче при масовите разстрели. Никой не приема обещанията на правителството за обезщетение. Имало е защо. Изплатените пари не покриват дори на 50% загубите. Появяват се съмнения за далавери и непочтено разпределение на парите. В резултат - днес в домашните дворове на и без това обезлюдения регион няма животни.
Всички животни от фермата на Николов - към 250 глави добитък, са избити. Пред гледката бай Хамид изпаднал в шок и тръгнал да се самоубива. Линейки, скандали, плач. Само пострадалите знаят какво са преживели.
В България да си фермер е въпрос повече на инат. И на ген сигурно.
Нашите Дон Кихот и Санчо Панса след три месеца безтегловност отново са на бойното поле. Пардон, по ливадите и гората на Странджа.
Последното начало - 23 крави от породата "Сиво искърско говедо", е докарано от няколко краища на страната. След дълги мъки намират вода в мерата, правят едно по едно кипри бунгала, с добри условия за живот. Само две години по-късно фермата до Близнак пак е на път да стане менажерия. Природосъобразно отглеждани обитатели на ранчото са 53 крави и телета, автентични като порода каракачански овце, кози, коне, стада патици, гъски, пуйки, кокошки, токачки, екзотични пауни, петлета, 50-тина зайци и... един папагал "Жако", който подсвирква след всеки пристигнал в иначе пустата местност. Лошото е, че чуждоземната птица след "Добър ден" псува като хамалин...
За цялото това биоразнообразие, събрано на едно място, се грижат основно 10-ина кучета - породисти каракачанки и бараци. Бате Ицо и Хамид повече командват парада, а от няколко месеца им помагат две момчета - питомници на бургаското сиропиталище. Може би това е моделът на съвременото животновъдство.
А мечтата на бате Ицо пак е сбъдната. Привечер, по залез, стадата с пеещи чанове и звънци се прибират от отсрещните баири. Гледката си заслужава.


- Бате Ицо, осъществи ли вече мечтата за планинска ферма?
- Сега съм някъде по средата. Тук Близнак, село с 10 души според комисия с участието на специалисти от ЕС, се води "облагодетелстван" район. Ще пишем до министъра, да си коригират становището. Нека дойдат тук и видят истината. От това недоглеждане губим десетки хиляди годишно. Това становище е защото го няма кльонът на границата и сме в по-ниската част на планината. На никой обаче не му минава през акъла, че районът е тотално обезлюден. Обръщам се чрез вестника с тревога към новия министър. Живеем тук под вечен страх - в Гърция има пламнали огнища на шап и синя пъпка. Ако това дойде пак на главите ни - край на Странджа и животновъдството. Крайно време е да се постигне равнопоставеност на субсидиите в рамките на целия съюз. Иначе родното производство си остава без пазар и само се бъхтим.
- Държавата досега е пречила?
- Ами то тук всичко е ловни полета. Ходят тук, стрелят на поразия, а животни няма къде и как да отглеждаме. Ами да превърнат цялата държава в ловно поле и да си правят кефа. Писнало ни е вече. Тоя шап от недомислици ни се натресе. Преди години, за да се направи на демократ, един министър махна граничните заграждения, без да му мине през акъла, че те служат вече само за ограничаването на епидемии по животните, а не за да ни разделят като народи. Понякога ми е идвало да зарежа и вяра, и всичко. Два километра е границата - минавам оттатък...
- Това ли е оптималният брой животни за истинска ферма?
- А, не. С окрупняване на пасища в близките години се надявам да утроя отглежданите животни. Има много още да се направи по модернизирането на фермата, да въведа техника, машини и агрегати, мисля и за микроязовир в дерето - има възможности. Мечтата ми е всичко да бъде отглеждано природосъобразно и да започна производството на биопродукти - сирена, кашкавал, деликатеси...Работа - бол. Другият проблем е, че за животновъдство няма мераклии сред младите. От двете момчета съм доволен, но трябва още доста работна ръка, а никой не иска да зареже живота в града и дойде тук, сред суровата природа.
- Непоправим оптимист?
- Не. Луд умора няма.