Иконата
Образите на светите братя първоучители - документ и символ за освобождението на Шумен
/ брой: 119
Димо Димов,
полковник от запаса
Както е известно, през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. в резултат на дипломатически преговори, дивизията на генерал Сергей Белокопитов на 6/18 юли 1878 г. без бойни действия влиза в Шумен и възвестява неговата свобода. Това е "важна победа, удържана без проливане на кръв", както още тогава я нарича военният министър на Русия, генерал-адютант Милютин.
Ген. С.Д. Белокопитов
На 20 октомври 1878 г. от името на генерал Белокопитов при Варненския и Преславски митрополит Симеон пристига делегация, която му носи скъп подарък - икона с образите на светите братя Методий и Кирил (с размери 54/40/3.5 см). Подаръкът е придружен с писмо, в което Белокопитов завещава: "Иконата да бъде осветена и се съхранява в черквата "Възнесение Господне" в Шумен за вечното възпоменание на датата 6 юлий 1878 г." А към долния й край е прикована неръждаема пластинка с надпис:
"Тази икона посвещава за споменъ на Церквата Вознесение Господне Сергiй Димитрiевичь Белокопитовъ - Началникътъ на втората пехотна Дивизiя, която влезе въ Шуменъ на 6-и Юлiй 1878 г."
Надпис върху иконата
Чрез този надпис и писмото иконата се превръща в един-единствен, оригинален веществен и писмен паметник, документ и символ за влизането на руските войски в Шумен и неговото освобождение от турско иго на 6 юлий 1878 г.
Литийно шествие с иконата
В България тя е най-старата икона на светите братя от Освобождението, връстник на свободата, която изпълнява голямата мисия -завет към шуменци да продължат и развиват делото на Методий и Кирил, да пазят единството между славянските народи, както и дружбата между народите на България и Русия.
Шуменци не забравят повелята на генерал Белокопитов. Пример за това е инициатива на местната интелигенция и решението на общинската власт - майстори - шивачи и художници, изработват "Възпоменателно знаме", посветено на първата годишнина от Освобождението - 6 юли 1879 г. То било ушито от двоен копринен плат, с морав цвят, заобиколен от четирите страни със шнур, с размери 173/141 см. Лицевата страна е рисувана със златен бронз. В средата е поставен българският държавен герб, заобиколен с текст, написан с алени ръкописни букви: "За въспоминанiе влизанieто на руските войски въ градъ Шумень-6-и юлiй 1878 г.
В ъглите е поставен вензелът на княз Александър I, заобиколен от лавров венец. На обратната страна в средата отново е поставен княжеският вензел, но в по-голям формат, заобиколен с лавров венец, завършващ в горния край с корона, а отдолу - с лента. Цялата страна е заобиколена с надпис от църковнославянска калиграфия: "Съ нами богъ. Разумейте язиыцы и покоряитесiя iако съ нами богъ". В ъглите личат осмоекончни кръстове.
Шуменските граждани подаряват това знаме на първото военно поделение, създадено в Шумен след Освобождението - 19-а пеша Шуменска дружинка, което е нейният почетен флаг до 1881 г. Същото сега се съхранява в Националния Военноисторически музей в София.
Днес, по решение на ръководните органи на Шуменската община и настоятелството на църквата Възнесение Господне", от 2008 г. насам, всяка година в Деня на Шумен - 11 май, който е и църковен празник за Методий и Кирил, както и на годишнините от Освобождението на града - 6-18 юли, в тържествено Литийно шествие иконата се изнася на показ сред шуменци. Така Денят на Освобождението на Шумен става все по-популярен, а великото делото на Кирила и Методия - все по-велико. В това се състои и Заветът, оставен ни чрез иконата, подарена от руските освободители, автори на който са двамата знаменити мъже на Русия и на България: генерал Белокопитов и митрополит Симеон.