Играта срещу вятъра на колективния Паржу

Инциденти с приятелски огън стават къде ли не по света. Произшествия с приятелски газ обаче има само у нас. По време на малоброен протест в центъра на София пазители на реда се самонапръскаха с лютив спрей. Нали "родната полиция ни пази", бяхме склонни да приемем, че тъкмо затова при предотвратяването на критична ситуация посегнаха на себе си, а не на гражданите. Още повече, че самите демонстранти добродушно им подадоха вода да си изплакнат лицата, защото е доста тъжно да се гледа как униформени плачат. Полицейските шефове обаче побързаха да опровергаят това щадящо и тях впечатление, като заявиха, че нямало грешка, спреят си бил насочен към протестиращите, но вятърът го върнал в очите на служителите. Новината обиколи световните медии и коментарите навсякъде бяха подигравателни. Търсеха се паралели с превъплъщението на Луи дьо Фюнес в "Полицаят от Сен Тропе". А по-паметливите се върнахме към още по-стар филм "Ни чул, ни видял", в който героят му Язовеца си правеше непрестанни майтапи с непохватния градски полицай Паржу.

Несъмнено паржувци има и в родната полиция. Достатъчно е да си припомним как преди две години си загубиха дрона още при първия му полет. Пропуснали да въведат координати къде точно да се върне машината. Но какво да очакваме от някои полицаи, след като и властта все действа срещу вятъра? И всеки неин предполагаем плюс се обръща в минус и я поразява като приятелски газ. Получава се такъв конфуз, та се налага да се обяснява, че волята на премиера била друга. А той веднага се разпорежда да се възстанови справедливостта. И е трудно да се разбере дали всичко това е плод на глупост, или е втръсналото вече нашенско театро, в чийто епилог Борисов се окичва със славата на доброто ченге. Сигурно е второто, след като нарушилите волята му си остават по постовете.

Подобен е примерът с отменените преференции и недемократичното посегателство върху няколко други клаузи в Изборния кодекс. Като стана напечено, премиерът нареди да се върнат предишните текстове. Сякаш не неговото, а нечие чуждо мнозинство е гласувало изменението им. И старото положение се възстанови, но донякъде и само по някои членове. 

Сходен е случаят и с породилото безброй негативни реакции опрощаване на дълговете на Мюфтийството. След скандалите властта даде заден ход, но пак само донякъде. Същото е и с промените в пенсионното законодателство, засягащи една трета от бъдещите пенсионери. Социалният министър каза, че волята на Борисов била да не се допусне ощетяването на нито едно лице. От което излиза, че министърът умишлено е погазил премиерската воля. И то неведнъж, а с двукратни промени в законите. Но въпреки този саботаж, запазва креслото си. А предишните условия за пенсиониране ще бъдат върнати, но отново само донякъде.

Ето как играта срещу вятъра на властта поразява отделни нейни зони, но същевременно, за разлика от полицейския спрей, най-тежките удари са върху управляваните. С поредица от шокове тя ги мести в желаната от нея посока, след всеки от които ги връща леко назад, за да овладее недоволството и да покаже колко справедлив е премиерът, и отново ги придвижва, накъдето си знае. 

Несръчността на неколцина полицаи бе иронизирана по цял свят. А гафовете на властта, която не се умори като някой колективен Паржу да насочва спрея все срещу вятъра, си остават за домашна консумация. И за домашно решение. Което няма как да е възможно само с шеги и закачки.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info