Играта на Сърбия с Русия и Украйна
Повечето сърби подкрепят Русия на емоционално ниво, но Белград поддържа тесни връзки с Киев, а на дипломатическия фронт гласува срещу Москва
/ брой: 72
Орхан ДРАГАШ*
Новината, че през март Сърбия е изпратила на Украйна финансова помощ от 30,2 милиона евро, не предизвика особен интерес в двете страни. Няколко украински медии посочиха кое е „забележителното“ в това - че помощта идва от страна, поддържаща икономически връзки с Русия, като не се присъединява към
икономическите санкции на ЕС срещу Москва
Сърбия не е част от международната коалиция, предоставяща на Украйна оръжия и военни материали. Тя обяви неутралитет, а властите й повтарят, че Сърбия не доставя оръжие на никоя страна. Има обаче доверени източници, които твърдят, че Белград дава оръжие на Украйна чрез страни посредници.
През 2023 г. "Ройтерс" публикува части от секретен документ на американската армия, според който Сърбия се е съгласила да достави оръжие на Киев и вече го е изпратила. Периодично се появяват видеоклипове (предимно руски) в социалните медии, показващи артилерийски боеприпаси с етикети на сръбски производители, за които се твърди, че са използвани от украинската армия.
Най-убедителната сръбска подкрепа за Украйна обаче е на политическо ниво, въпреки че се пренебрегва и често се прибягва до стереотипите за Сърбия като
съюзник на Русия и следователно противник на Украйна
От първата резолюция на Общото събрание на ООН (март 2022 г.) Сърбия неизменно е сред страните, които осъждат агресията на Русия и настояват за незабавното й изтегляне от Украйна. Тя подкрепи четири резолюции на ООН, включително тази, която осъжда анексирането от Русия на четири източни региона на Украйна през октомври 2022 г.
Голямата изненада беше, когато през април 2022 г. Сърбия гласува за изключването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека. През февруари 2023 г., заедно с девет други страни от Югоизточна Европа, Сърбия подписа декларация, в която се посочва, че руската агресия срещу Украйна е грубо нарушение на международното право и най-голямата заплаха за европейската сигурност.
„Не разбирам сърбите, които изразяват антиукраински настроения. Разбирам тяхната позиция спрямо Русия. Украйна никога не е правила нищо срещу Сърбия. Те са наши славянски братя и ние се стараем да имаме добри отношения“, каза сръбският президент Александър Вучич.
През миналата година срещите му с украинския президент бяха чести и двамата ги смятат за значими и приятелски.
Зеленски благодари на Сърбия
за подкрепата й за украинския суверенитет и за приемането на украинските бежанци.
Въпреки това Кремъл продължава да характеризира сръбския президент като лидер на приятелска страна и представител на политиката на партньорство с Русия. Руски пропагандни канали обаче често го атакуват като неискрен партньор, изцяло обърнат към Запада, а оттам и към Украйна.
В последния критичен преглед руските медии описаха
срещата на Вучич с Макрон като унизителна
„Той дойде в Париж да проси и нямаше сили да се изправи срещу началника на Елисейския дворец“, пише „Руски вестник“ за сръбско-френската среща на върха.
Проблемът за Москва е, че тази среща доведе до закупуването на 12 френски изтребителя „Рафал“. Това е последното стратегическо отклонение на Сърбия от традиционната привързаност към руските оръжия, наследена от СССР и Югославия.
Мнозинството сръбски граждани са на страната на Русия на емоционално ниво, дори когато тя нахлува в приятелския народ на Украйна. Това е фактор, който нито един сръбски лидер, дори Вучич, не може да пренебрегне.
Сърбия е много по-близо до Украйна в сравнение с някои други страни, които смятат, че с налагането на санкции на Русия са направили достатъчно за Украйна и нейния народ.
* Косовски политик, сръбски експерт по сигурността и международните отношения. Основател и директор на Международния институт за сигурност в Белград. Автор на множество експертни публикации, както и на книгите „Съвременната общност за разузнаване и сигурност“, „Утопия или реалност“ и „Двете лица на глобализацията - истина и измама“