Произведено в България
Игра в облаците
/ брой: 276
Трагедията с момчетата от бразилския отбор, чиито самолет падна заради... беднотия, трогна света. Познавах лично Фелипе Машадо, който стана шампион с ЦСКА през 2008 година. Всъщност всички български спортни журналисти го познаваха. Лошо няма кой да каже. Жалко. Скърбим за изгубените животи. Ядосваме се за тях. Нищо, че гадното се случи далеч. А казах заради беднотия, защото не стигнало горивото на самолета! Или пък пилотът е решил да спести от него. Сега този отбор ще играе футбол в облаците. Заедно с великия Йохан Кройф и останалите виртуози, които също са горе. Вечна им памет!
Ние пък, тук, долу ще опитваме да борим тази немотия, която обхваща все по-големи части от света. Ако не - то тогава ще сме длъжници на много хора, които са оставили диря и са ни правили щастливи. И няма да имаме абсолютно никакво извинение. Навсякъде противоборството в политиката би трябвало да е в името на по-добрия живот на хората, а не на самите политици. Би трябвало, ама не е така при всички партии в Територията. У нас заради "политики" стигаме до парадокси постоянно. Пак заради пустата беднотия. Ето ви много любопитен и показателен случай. Едно цяло българско село се хванало да изплаща кредит на физическо лице! Информацията ми е съвсем прясна. Само от началото на тази седмица. Нещо като задругата на пръстена, ама за заем. Излиза, че човечността не се дава на алчността. Напук на мизерията.
Вчера видях, че гимнастичките ни от ансамбъла са получили вкупом приза "Жена на годината". Браво, че са оценени, но си мисля, че днес всеки роден спортист със и без отличие трябва да вземе награда. Заради факта, че излиза срещу конкуренцията, поставен в неравни условия. Знаем проблемите на спорта, може би повечето в сектора знаят и какви са решенията им, или поне искат да опитат, но не мърдаме и на йота като развитие. Дълги години вече. Изоставихме печеливши методики, не ползваме потенциала на науката, не черпим натрупан опит. Но същевременно летим в облаците откъм очаквания преди големите форуми. Лошото е, че и в предлагания ни от последното правителство през изминалите месеци нов закон за спорта, нямаше индикации за отлепване от дъното. Една грешка може и да се прикрие. Но, когато недалновидността е тенденция, няма как да се скрие. Дано за кризата в много спортове накрая не плащат пак само... родителите!