"Игра на котки" - любов, ревност и човешки слабости в "Зад канала"

Светлана Янчева, Станка Калчева, Христина Караиванова, Христина Джурова и Свежен Младенов влизат в света на "Игра на котки" - история, в която любовта, ревността, самотата и желанието да останеш значим се преплитат в сложна игра на човешки зависимости. Премиерните представления са на 15 и 20 ноември от 19 ч. в Малък градски театър "Зад канала", научи ДУМА от Катя Василева.
Режисьорката Десислава Шпатова събира актьори, готови да покажат героите си без удобните защити на сценичния образ. За нея предизвикателството е в смелостта да разкриеш човешкото в неговата противоречивост - дребнавостта, завистта, самосъжалението и отчаянието, без да ги оправдаваш или украсяваш.
"Избрах актьори, които не се страхуват да бъдат некрасиви на сцената. Не във физически смисъл, а в човешки", споделя Десислава Шпатова.
В репетиционния процес специално внимание е отделено на онова, което се случва отвъд думите. Разминаването между казаното и действително преживяното, един поглед, движение или докосване могат да издадат много повече от открития конфликт. Именно чрез тези детайли отношенията между героите придобиват физическо присъствие на сцената.
В центъра на историята е госпожа Орбан - жена, която отказва да се примири с възрастта, самотата и загубата на любовта. Тя не е непременно симпатична. Може да бъде егоистична, манипулативна и несправедлива, но зад поведението й стои отчаяната съпротива срещу мисълта, че животът й е приключил, докато тя все още има желания и потребност да бъде обичана.
"Тя се бори не толкова за конкретен мъж, колкото срещу усещането, че животът й вече е приключил, докато тя самата все още е жива", казва режисьорката.
Пиесата на Ищван Йоркен поставя и неудобния въпрос кога човек трябва да престане да желае. Обществото очаква възрастните хора да бъдат по-тихи, разумни и удобни, но героите на "Игра на котки" отказват да се поберат в подобни очаквания. 
"Игра на котки" започва като почти абсурдна комедия на човешките зависимости, но постепенно отвежда към болезнената истина за нуждата да бъдеш обичан. Защото понякога най-трудно е да признаеш колко много се страхуваш да не останеш сам.
Спектакълът на Десислава Шпатова е създаден по пиесата на унгарския драматург Ищван Йоркен, в превод от унгарски на Катя Каменова. Сценографията и костюмите са на Тита Димова, а музиката е на Юлиян Стоичков.