14 Юли 2020вторник13:19 ч.

Войници на сирийската правителствена армия по улиците на стратегическия важния град Маарет ал Нуман. Градът бе превзет от силите на президента Башар Асад в края на януари в хода на офанзивата срещу терористичните групировки в провинция Идлиб

ГЛОБУС

Идлиб e предизвикателството на Ердоган

В сирийската провинция Америка застана зад терористите, за да настрои Анкара срещу Москва

/ брой: 33

автор:Зорница Илиева

visibility 1519

В Меджлиса турският президент Реджеп Ердоган заявява патетично "никой да не се смята за велик", което, откъдето и да се погледне, е сигнал към Москва. Неговият партиен съюзник Девлет Бахчели, лидер на крайнодясната Партия на националистическото дeйствие (ПНД), призовава "Изгорете Сирия, унищожете Идлиб, сложете край на Асад".  В турската столица имало заплахи към руския посланик Алексей Ерхов с "не излизайте по улиците на Анкара" и властта е принудена да засили мерките за сигурност около посолството. Не че руски посланик не бе убит преди време при откриване на изложба в същия град, което си бе част от напрежение между Русия и Турция след сваляне на руски СУ-24 на турско-сирийската граница. После се наложи, не без тънка дипломатическа игра на Кремъл, включително икономическа,  Ердоган с половин уста да се извини. Москва се направи, че е забравила за физическата разправа с посланик на Путинова Русия. Последваха процесът Астана и договорки между президентите на Русия и Турция в Сочи, което бе отчетено като тактическо сътрудничество. 

В Дамаск заживяха с мисълта, че има светлина в тунела за политическото бъдеще и териториална цялост на многострадална Сирия. А Русия, Иран и Турция се оказаха онези държави на сирийски терен, които всички сериозни наблюдатели по света припознаха като 

главни действащи играчи в подреждането на сирийския пъзел. 

И със съответно влияние в региона на Близкия изток. За неудоволствие на страните от Залива,  които са срещу влиянието на шиитски Иран. 

Русия с военното си присъствие в Сирия по покана на Дамаск, не само се върна в геополитическия покер на големите световни сили, но зае и водещи позиции. Възстанови собствени военни бази в района. Политиката на поддържането на връзки, явни и задкулисни, с всички заинтересовани или претендиращи за влияние както в Сирия, така и в целия Близък изток, остана водеща за Москва. Особено, когато в Кремъл приемат, че диалогът е единствен изход от конфликтни ситуации при непрекъснато възникващи кризи по цял свят, докато целокупният Запад остава в плен на "изолиране на Русия". В Анкара посланик Ерхов е убеден, че "трябва да се разбира партньорът", а руският посланик в Дамаск Александър Ефтимов в прав текст казва, че "терористите и чуждите им господари се стремят да продължат войната в Идлиб, като не спазват договорки за спиране на огъня. Целта е натиск върху Дамаск". 

Ситуацията в сирийски Идлиб се оказа онази ябълка на раздора, което на този етап смрази отношенията Москва-Анкара, а САЩ, естествено, се опитват да налеят масло в огъня, за да постигнат траен раздор между Русия и Турция. Геополитика! 

Факт е, че наистина има смущаващи симптоми в отношенията между двете ексимперии, което е в пряка връзка с ескалирането на военни сблъсъци в Идлиб и в цяла Североизточна Сирия между военните сили на Турция и подкрепяните от нея групировки и сирийската армия на президента Асад. Въпросът е, че изострянето на напрежението в Идлиб, довело и до жертви сред турски, сирийски и дори руски военни, никак не е случайно. 

Не е трудно обяснението защо Ердоган не обузда гнева си и отправи остри критики към Москва,  определени като "страховити"  и не спести заплахи с ултиматуми към Дамаск да се изтегли до края на месеца от завзети територии в Идлиб и Алепо. Най-вече от магистралите М4 и М5, които свързват сирийската столица с най-големия икономически  център Алепо. Контролът върху този район несъмнено гарантира съществуването на управлението на Асад и носи ползи за подкрепящите го Русия и Иран. Това не е изгодно за Турция, която все още настоява за отстраняването му от власт. А Асад е в офанзива за Идлиб и околности, като воюва. На всичко отгоре сирийската армия е обградила и обстрелва изградените съгласно споразуменията от Сочи 3-4 турски наблюдателни пунктове  (от общо 12) и така нанася удар върху авторитета на турската армия. 

Да не говорим за самочувствието на турския президент. Бързото напредване на войските на Дамаск в Идлиб и разширяването на контролираните от Дамаск сирийски територии определено изненадват Турция и няма как да не дразнят Ердоган. Разбира се, че зад гърба на силите на Дамаск са руските военни, така както бойци от радикалните групировки използват за ударите си присъствието на турските сили и зад гърба им обстрелват части на сирийската армия на Асад. 

Това са онези бойци, за които американският спецпратеник за Сирия Джеймс Джефри заяви преди спешното си посещение тези дни в Анкара, че "те са определяни и от нас като терористи, продължение на "Ал Кайда", но в момента се сражават срещу Асад и се определят като родолюбиви опозиционни дейци, които от известно време не виждаме да са заплаха извън Идлиб, не представляват международна заплаха". Явно никак не е случайно, че някои в Анкара наричат Джеймс Джефри  "принца на мрака". 

На опитите на Москва да намери рецепта за урегулиране отношенията между Русия и Турция след последните събития в Идлиб, но без да пропуска забележката, че "Турция трябва да коригира грешните си решения относно Сирия", Анкара отговаря с изпращане на нови военни сили и въоръжение. Кремъл съобщава за присъствие на 100 турски танка в Идлиб, а в Дамаск са убедени, че турските военни са около 5000.  

Всъщност Москва едва сдържаше  неудовлетворението си, 

че Турция не изпълни ангажиментите си от Сочи за разоръжаване на радикалните групировки в Идлиб, която е последната им крепост на сирийска  територия,  и затова не се противопостави на операцията на Дамаск за изчистване на този район от джихадисти. Напротив, подкрепи я. След 8 години военни действия в Сирия, турски и сирийски военни на практика се сблъскаха, а  "фронтът на джихадистите се разпадна" пишат в Москва. Това нанася удар върху стратегическото предимство, което има Анкара и дава възможност на Дамаск да засили преговорните си позиции при взимане на решенията за следвоенното устройство на Сирия. Сигурно затова и Ердоган плаши, че "няма да има комисия за конституцията на Сирия", договорка от Сочи и процеса Астана (Русия, Иран и Турция), ако Асад не напусне завзетите територии в Идлиб и Алепо. 

Ситуацията обаче е променена, независимо, че Турция потърси подкрепа на позициите си за Идлиб и от НАТО. Онова НАТО, което някои побързаха да кажат, че ще бъде напуснато от Анкара заради покупките на руските системи С-400 и усложнените отношения в тази връзка със САЩ. Разбираемо министрите на отбраната на НАТО се събраха на 12 февруари, а генералният секретар Йенс Столтенберг осъди "атаките на Дамаск срещу сирийската опозиция", подкрепяна от Турция, споменава за "ужасяващи атаки над цивилни в Идлиб" и призовава "Сирия и Русия да прекратят атаките". В действителност подкрепата за Анкара остана морална и без пряка намеса. Синдромът на Ялта не е минало. 

Геополитическите играчи намират начин да се разбират за сферите на влияние и уреждат сметките помежду си. Турция не е сред тях, а Русия не случайно споменава, че "руските и американските военни в Сирия са в непрекъснат контакт". 

Битките в Идлиб обаче не спират. Вертолет МИ-8 е свален от опозиционните джихадисти, но тягостно е чувството, когато те на видео показват как разнасят тялото на сваления висш сирийски военен из района и за пореден път се вижда обликът на тези бойци. Сред тях има граждани на Франция, уйгури от Китай, от ОАЕ и т.н. 

В същото време в самата Турция споровете относно изясняване какво търси Анкара в Идлиб не само не стихват. Напротив - ожесточават се. Дали точката за връщане е премината? Казват, че  ситуацията съвсем не е в полза на Анкара, след като непрекъснато се търси телефонен контакт с Москва, организира се среща на външните министри Сергей Лавров и Мевлют Чавушоглу на Мюнхенската конференция по сигурността и се говори, че ще има среща Путин-Ердоган? Засега само представителят на Иран в ООН е обявил, че Техеран може да посредничи за намиране на точка за разбирателство между Москва и Анкара за Идлиб и през март ще има среща в Техеран за "многостранно разглеждане на ситуацията в Сирия". От Кремъл не потвърждават за организиране на среща между двамата президенти, но не изключват и такъв вариант. Ако Анкара търси своята част от "баницата Сирия" и не дава признаци, че ще напусне сирийската територия, сега се налага да осъзнае, че наистина се е предоверила на радикалните групировки и е подценила Асад и армията му. А дали Джеймс Джефри ще успее да предаде във Вашингтон по подходящ начин искането на Анкара към САЩ да прекратят помощта си за организации на сирийските кюрди, защото това е кошмарът на Турция - независимо образувание на  сирийските кюрди близо до границата с Турция? При срещите си в Анкара, но не и с Ердоган, той е заявил, че "днес войниците на Турция, наш съюзник, в Идлиб са изправени пред заплаха, която идва от Русия и режима на Асад.  На терена има убити войници. Дойдохме в Анкара да обсъдим ситуацията с Турция и да окажем нашата подкрепа заради безмилостните нападения над народа на Идлиб".  

Ясна позиция и то не толкова в подкрепа, а против основния заподозрян - Русия. Целта е "да се отвори пролука в отношенията Москва-Анкара". Това посещение се организира в момент, когато кръгове-остатъци от мозъчните центрове на бившия премиер Ахмет Давутоглу, казват по страниците на проправителствените медии, че "сирийският режим отеснява територията на действие на опозицията и открива територии за ПКК, а среща на високо ниво с Асад само ще го легитимира". Те допълват, че "на Русия не може да се има доверие и трябва да се търси баланс с привличане на Вашингтон и Брюксел", тоест "сключване на краткосрочни споразумения с други актьори". Но не посочват, че опозицията в Идлиб  е от бойци на "Ал Кайда" и "Ислямска държава", които са се възползвали от ангажиментите от Сочи за спиране на огъня, за да увеличат територията си в провинцията от 55% на 95%, което доведе до офанзивата на Асад. 

А Турция оправдава своето военно присъствие в Сирия с договорките от Адана, подписани от Асад. Тогава той дали е легитимен, признат от Анкара? 

Заплахите на Анкара след успешния пробив на сирийската армия в Идлиб и Алепо бе последвано от решение на парламента в Дамаск за признаване на арменския геноцид. Къде го чукаш, къде се пука! На поддръжниците на агресивна политика към Дамаск е редно да се припомни, че в ООН Сирия е декларирала терористичния характер на ПКК (действащата в Турция кюрдска организация - ред.) и до момента не е приела създаване на независимо кюрдско образувание на своя територия. Ако Москва е разговаряла с представители на сирийските кюрди, то без съмнение е, за да стимулира диалог между тях и Дамаск с цел уреждане на следвоенното устройство на страната. Един вид тактически ход с цел да се отнеме от САЩ последното им оръжие в Сирия - сирийските кюрди. 

А що се отнася до търсене на други балансьори, не трябва да се пропуска, че страните, които могат да изпълняват такава роля, обикновено в крайна сметка се  договарят помежду си. Съвсем друго е дали Турция признава какво всъщност цели в Идлиб, респективно в Сирия. Идлиб да придобие специален статут и да не е под контрол на Дамаск? Та самият Ердоган на 18 октомври 2019 г. заяви, че "след разчистване на терористичните организации няма защо Турция да остава в региона. 

Нямаме причина да оставаме там". 

Кога е бил прав? В Сочи имаше договорки за териториалната цялост на Сирия. Има ли опасност за сигурността на Турция? Ако има сунитски район в Сирия, устройващ Анкара, дали кюрдите няма да си създадат свой? Та САЩ ги подкрепят, нали? На практика нито Турция, нито Сирия ще спечелят, но САЩ със сигурност. Това ли е целта на това упражнение? Дамаск превзема Идлиб, а Анкара кюрдските територии в Северна Сирия? Въпросите отново са без отговор на този етап. 

Чака се "говорить Москва", както вече някои се изразяват и в Анкара. Но Москва предпочете да изпрати делегация в ОАЕ, начело с шефа на разузнаването си Сергей Наришкин, а задкулисието говори, че това е начин "да се изтегли черджето на Турция изпод краката й в Сирия". Страните от Залива, особено ОАЕ, не са в блестящи отношения с Анкара - меко казано. Имат свои позиции относно Сирия и не долюбват ролята на Анкара там, особено по отношение на кюрдите. Те настояват за участие на кюрдите в   преговорите в Женева за следвоенното устройство на Сирия, срещу което Анкара е против. Заливът би имал роля и чрез финансиране на Сирия, защото никак не е ясно дали няма да има санкции от страна на САЩ спрямо Дамаск, ако се стигне до мир. Мир, който все още е далеч, както се вижда. 

В случая Русия играе с арабска карта, а за Анкара това няма да е лесно за отиграване. Ердоган пък е в Пакистан и говори за мюсюлманско сътрудничество и в подкрепа на пакистански Кашмир. Чака се реакция на Индия, която е част от БРИКС, чийто председател тази година е Русия. 

Явно ще е нужно още доста време сирийският възел да се разплете. Играта става стратегическа и то при пренареждане на картите. Ще се справи ли Ердоган? Опитен е, ама много станаха играчите. Всеки с интереси. Да видим.

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 447

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 132

Рекорд на заразени за ден в света

автор:Дума

visibility 236

/ брой: 132

Вучич отхвърли руска намеса

автор:Дума

visibility 306

/ брой: 132

Боеве между Армения и Азербайджан

автор:Дума

visibility 370

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 297

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 198

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2211

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ