Иде ли краят на тайните, охранявани от администрацията

Всяка организация почива върху планина от тайни. Това са думи на Джулиан Асанж, основател на сайта "Уйкилийкс", който вдигна завесата, скриваща от погледа на обществата корпоративната и правителствената корупция в световен мащаб. Осем години след началото на разкритията му (стартирали декември 2006 г.) гражданите имат основания за оптимизъм и за нов прочит на написаното в Евангелието на Лука: няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. Въпреки съпротивата на бюрократите, нежеланието на корпорациите и стремежа на властимащите да контролират достъпа до онова, което правят в действителност.
Достъпът до информация е основно човешко право. В Швеция например то е закрепено със закон от 1766 г. Нашият правен акт - Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), е още в тийнейджърска възраст - приет е през 2000 г. и е едва на 14 г. Въпреки това той се наложи като основен инструмент за граждански контрол върху институциите. Благодарение на него през годините обществото научи съдържанието на договора между Министерството на финансите и Краун Ейджънтс, подробности около полетите на Авиоотряд 28, решенията и стенограмите от заседанията на Министерския съвет. Компании като "Топлофикация София" и Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" бяха признати от съда за задължени лица по ЗДОИ, колкото и да се опитваха да останат встрани от обсега му и да се скрият от обществения интерес.
Макар да стана опора на журналисти и граждани, търсещи информация за дейността на държавните и общински власти и институции,

 законът има непълноти

Те се използват умело от администрацията, която ревностно охранява тайните си. Така например един от нерешените въпроси е този с електронното подаване на заявленията за достъп до информация и електронното й предоставяне. В момента практиката е разнопосочна. Има институции, които приемат заявления по електронен път, и такива, които държат да получат исканията на хартия. Само си представете, че сте журналист, който живее и работи в Силистра, Видин или Малко Търново, например, а ви трябва достъп до документ, създаден и съхраняван в министерство или агенция в София. Дори да имате късмет да приемат искането ви по електронната поща, това съвсем не означава, че няма да се наложи да пътувате до столицата, за да отидете на място във ведомството, от което очаквате отговор. Не за друго, а за да подпишете протокол, че сте получили информацията. Всъщност по правило, администраторите я пращат на пощата ви след физическото оформяне на документите при тях. Така че с подписа си удостоверявате получаването на нещо, което нито сте видели, нито сте наясно дали е това, което искате. Важното е, че бюрократичната процедура е спазена, а това, че идеята за пестене на време и хартия е унищожена, е нечий друг проблем, но не и на чиновниците.
Ако сте имали неблагоразумието да искате информацията на CD, идва ред на следващата изненада. За да си получите диска, трябва да заплатите под един лев на ведомството. Ако то има каса и приеме стотинките ви в брой - добре. Ако обаче е например Министерство на икономиката - дръжте се. Сметките му са в БНБ, което означава задължително превод чрез друга банка, тъй като физически лица не могат да оперират в Централната банка. Стойността на транзакцията е 5-6 лв. Но да допуснем, че и това препятствие е преодоляно. Отваряте пощата си или диска с информацията и виждате, че онова, което ви е предоставено, не кореспондира по никакъв начин с исканото. Формално законът е спазен. Но само формално.
Цялата

абсурдност на ситуацията

идва от това, че представители на администрацията - централна и местна, политически и длъжностни лица пренебрегват факта, че информацията, която събират и обработват, не им принадлежи по право. Тя е на обществото и те са длъжни да му я предоставят. Защо да го правят обаче, след като ЗДОИ не ги санкционира на практика, от една страна. От друга - опазването на тайните може да бъде превърнато в доходен бизнес под формата на търговия с информация, в средство за изнудване или пък да служи за прикриване на нечия некомпетентност, действие или бездействие. Начините гражданите да бъдат "качени на шейната" и охладен ентусиазмът им да притесняват с въпроси "пазачите" на тайни никак не са малко. Най-тривиалните от тях са, че исканата информация всъщност е класифицирана или "служебна"; че засяга интересите на трети лица; че става дума за лични данни; за търговска, банкова, данъчна, осигурителна или някаква друга тайна; че има отношение към националната сигурност и т.н. А могат и просто нищо да не отговорят и да мълчат аристократично. Законът не предвижда подобна опция обаче и ако сте решили, че търсената информация е важна за вас и обществото, изходът е един - съдебна процедура. Когато приключи - след година-две, онова, което сте искали да узнаете или вече не ви интересува, или толкова е старо като данни, че обезсмисля усилието.
От две седмици на правителствения портал за обществено обсъждане (strategy.bg) е качен законопроектът на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за промени в ЗДОИ. Целта е да бъде синхронизирано нашето законодателство с Европейската директива, приета юни 2013 г. за повторната употреба на информацията в обществения сектор. В този план се разширява обхватът на закона с включване на някои културни институции като библиотеки, музеи и архиви. Въвежда се както горна граница на таксата, която се заплаща за предоставяне на достъп до информация, така и изискване да бъде публично оповестен начинът, по който тя е изчислена. Предлагат се и корекции на съществуващия закон, предвид

националната ни практика

Сред тях са и такива като:
- всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 април 2015 г., да се поддържа в електронен вид;
- достъпът до обществена информация да се извършва по електронен път при поискване на заявителя;
- въвежда се задължение за ръководителите на административни структури в изпълнителната власт всяка година да обявяват списък на категориите информация, подлежащи на публикуване в интернет, като определят и сроковете за актуализацията й, и форматите, в които е достъпна, и др.
Под мотивите за промяна на закона и самия законопроект в интернет-портала върви дискусия.  Между многото мнения има и официално становище на Националното сдружение на общините в България. От него става ясно, че администрациите на местната власт са против предложението за безплатно предоставяне на достъп до обществена информация. И не само това. Те дори искат актуализиране на заповедта на министъра на финансите от 2011 г., с която се определят цените на услугите по задълженията им по ЗДОИ, тъй като според тях в момента "едва покриват разходите за консумативи, а не включват времето и работата на съответните служители". Другата претенция на чиновниците е към срока, в който са длъжни да вземат решение относно исканията за достъп. Според тях 14-те календарни дни, както е в момента, следва да станат 14 работни, понеже повечето общини нямали капацитет и свободни служители, които да се занимават с исканията. И двете направени предложения всъщност са към рестрикции и утежняване на режима, точно обратното на заложеното в законопроекта и на очакванията на граждани, неправителствени организации и журналисти, които активно ползват закона. Което е знак, че "пазачите" на тайните нямат намерение да отстъпват.