И срещи с третия вид...

Досега било, каквото било. От вчера Росен Плевнелиев официално е български президент и вече ще трябва да говори и да действа на принципа "три пъти мери, един път режи". Слушахме тържествената му реч внимателно и бяхме доста обнадеждени. Защото наред с тривиалните обещания, че ще обединява, а няма да разделя нацията, той се закле да търси съгласие по националните приоритети. Че и даже ги назова. Щял да работи за икономически растеж, за увеличаване на заетост, за по-високи доходи, за справедливост и качествено правораздаване, за по-добра бизнес среда, за повече инвестиции, за иновации, за образование, за модерна инфраструктура, за културно и духовно развитие, за добро име на България, за... Лошо няма. В нормалните държави президентите се съобразяват с дневния ред на обществото и "дърпат ушите" на изпълнителната власт да го изпълнява.
И ни стана мъчно за премиера Борисов. Щото за него май няма да остане работа. Както личи, г-н Плевнелиев здраво се е нахъсил да му изземе всички задължения и правомощия. Даже и "да изкове" националната програма 2020. Което при по-старите в Европа се прави от съответните правителства.
Дума да няма, доволни сме от устрема и пламъка на прагматичния президент. Но ни се струва, че както се е засилил, със същия успех утре може да ни обещае и срещи с третия вид. Щото при сегашния батак в държавата, заявеното по-горе може да се осъществи само с тяхна помощ.