И с тояга в ръцете...

Nil de nihilo fit. (Нищо не възниква от нищо.)
Латинска сентенция

Кое е първо: яйцето или кокошката? Коварно питане, породило цяла нова професия - "отговортърсачи".
Отговортърсачите на тази главоблъсканица са от знатното съсловие на занаятчиите в областта на обществознанието. Те не само са копали да търсят изплъзващия им се отговор, барабар с намерението си да открият бели мечки край екватора и как щъкат цели стада от алигатори край Северния полюс. Съблазнителна примамка за сафари върху лед. Но тези същите персони отговортърсачи са изтъркали подовете на не едно или две телевизионни студиа по земите български, докато с драматичен патос са омайвали ушенцата на възрастни наивници. Които са още и твърде скъпоценни избиратели, в стил на

слушатели за "Приказки от 1001 нощ"

Ала немалката разлика спрямо оригинала е, че историите на Шехеразада са се леели само... 1001 нощи, докато в техния модерен вариант по земите нашенски те шестват от 10 ноември 1989 г. досега - сиреч ни повече, ни по-малко от 3861 денонощия извират от медиите. И стрелките на часовника продължават да тиктакат злокобно нонстоп, като нагнетяват атмосферите на дезинформационния смог в главите на българското народонаселение.
Макар че въпросът в устите на отговортърсачите вече е претърпял актуална метаморфоза. Кое е първо: гнилото държавно управление в България или сладката (за всички участници в нея) корупция? Т.е. кое на кое е първопричината? Или другояче казано: Кое от кое е следствие?
Ха сега, де! В процеса на якото копане за откриването на златната жила на отговора кое ще да е първо са се потили безчет мастити индивиди не само с професури, но по доходоносно съвместителство даже и с научни титли, понякога и с по две. Е, френският писател Анатол Франс (псевдоним на Анатол Франсоа Тибо - 1844-1924 г.) ни е оставил сентенцията, че "Учените твърде често се отличават от простосмъртните по способността си да се възхищават от многословни и сложни заблуди".
И все пак, кое е първо: гнилото нашенско държавно управление или корупцията в България?

За да намерим отговора

всъщност необходимо е да си изясним откога изобщо съществуват корупционните практики в България. Тъй като трайното присъствие на корупционните действия в почти всички сфери на съвременния живот у нас едва ли е случайно. Този стереотип на отклоняващо се от правилата и нарушаващо добрите нрави поведение има корени, разположени дълбоко в миналото, и затова отровните плодове на корупционните практики са така изобилни в нашето съвремие.
Задълбоченото опознаване на историята на корупцията в България несъмнено не притежава нито прякото въздействие, нито претенцията непосредствено да променя днешния или утрешния ден на българите. Но то съдържа у себе си този философски потенциал, който е изразен синтезирано в максимата "Когато загубиш, не губи и урока!" Това, което познанията за историята на корупцията у нас могат да постигнат, наподобява функцията на огледалото за обратно виждане на автомобила - колата би могла да се придвижва напред и без него, но то намалява опасността от злополуки.
В своите "Басни" още през 1738 г. Джон Грей пише: "Корупцията не е с днешна дата; тя е опитвана във всяка държава".
В специализираната литература са описани някои от най-известните и фрапантни прояви на корупция

по високите нива на властприлагане

още по времето на османското господство върху българските земи.
Съгласно теоретичната постановка, корупцията е сложно, многопосочно и многопластово явление, което се просмуква в социалния, икономическия и политически живот. Както е прието, корупция е налице, когато едно лице е предложило или дало на държавен служител или държавен служител е поискал или приел облага като подбуда или възнаграждение за каквото и да е действие или бездействие от страна на държавния служител в хода на официалните му задължения. Облагата може да има най-различна форма: непосредствено да е в действие паричната сума, но би могло да бъде и нерегламентирано облагодетелстване от различно естество: сексуална услуга; преференции при сдобиване с недвижими имоти; акции; друг вид собственост; безплатни или частично заплатени спрямо пазарните цени туристически услуги; благоприятно гласуване в управителен орган и пр.
Незаконното присвояване на обществени средства, злоупотребата с тях под каквато и да е форма и измамата също влизат като съществена част от съдържанието на понятието "корупция". Тя е и злоупотреба с власт, в резултат на която бива нарушен закон или социална норма и което действие носи, под някаква форма,

загуби за общественото благо

Доказаните корени на корупцията в България се намират още по времето на Османската империя. За нейното разпространение специфична, но определяща, роля изиграва и една особеност на османския елит - недостигът у него на най-обикновени трудови навици. Както пише проф. Пенчо Пенчев в своята монография "Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879-1912 г.)": "Ориенталската леност е пълна противоположност на характерната за протестантските общества от Северна Европа склонност към методична и упорита работа. Мързелът е основна опорна точка при търсенето на "алтернативни" начини за забогатяване".
Твърде много обаче са историческите източници, които сочат, че не само представители на турския етнос са се облагодетелствали от корупционни действия, но и мнозина българи са проявявали "изобретателност" и са намирали ниши за незаконно забогатяване, най-вече сред т.нар чорбаджии. През Възраждането те са управители на местните общини. Позицията им е свързана с посредническата роля между българите и турската власт при събирането на данъци. Тя дава възможност на немалко чорбаджии да натрупат солидни богатства и да се облажат от злоупотреби с общински пари. В инструментариума на

чорбаджийските прийоми за забогатяване

най-общо могат да бъдат посочени прикриване на действителния размер на облагаемото имущество (и съответно присвояване на разликата между обявеното пред властите и фактическо събраното), неравномерно разпределяне на данъчното облагане между членовете на общините, самоволно завишаване на данъците и т.н. Именно затова за тарикатите сред чорбаджийското съсловие най-важното занимание е да запазват властовите си позиции. Както заключава проф. Пенчо Пенчев: "главното достойнство" на чорбаджиите и на свързаните с тях представители на българската предосвобожденска буржоазия е"... да знае кой везир, управник или кадия на какъв бакшиш се радва най-много, да може навреме да пусне рушвет..."
Освобождението през 1878 г. не слага край на тази престъпна девиация в социалното поведение. Тъкмо напротив. Възможността финансовите ресурси в новообразуваната българска държава да бъдат разпределяни без опекунството на чужда власт, създава условия за големи разхищения и, съответно, материални облагодетелствания.
Тази схема е напълно валидна и понастоящем. Така че отговорът на въпроса е, че порочното функциониране на българската държавност поражда благоприятни условия за корупция, но от своя страна корупционните практики на по-високите нива на властприлагането утвърждават и захранват

пороците в системата

за държавно управление. Затова актуалният въпрос, от отговора на който изцяло зависи бъдещето на българския народ, е как да бъдат минимизирани корупционните практики, особено тези, които засягат оперирането с големи финансови потоци от национален произход, както и тези по линия на големите европейски проекти.
Но в тунела се вижда светлина, и то тя не е от идващ влак. Просто в България е наложително да бъде установена нормативна уредба, която да имплементира в себе си най-добрите доказали се чуждестранни практики за контрол върху сферата на държавното управление от страна на гражданите, във всички негови области на действие, съчетани със санкциониращ потенциал. Във всеки момент, ефективно, експедитивно и върху принципа за върховенство на правото, т.е. еднакво третиране на всички държавни служители, без значение колко висок пост заемат.
Или образно казано: управниците в България трябва да гледат с извънредно голям трепет, граничещ с безпокойство, към тоягата в ръцете на гражданите. Тоягата, която не изпада за нито един миг от ръцете на народа.
Затова правило номер едно за житието-битието на българските управници трябва да бъде систематичното наплашване. За да не смеят да проявяват лакомство към парите на народа - твоите и моите! Историята показва, че друг вариант, полезен за общонародните интереси, не съществува. Както тук, така и навсякъде по паралели и меридиани.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България