"И с Бога напред!"

За предвестник на Българското опълчение се смята създадената през 1810 г. Българска земска войска. Това става по време на Руско-турската война 1806-1812 г., няколко месеца след разгромяването на 20 000 турска армия край българското с. Татарица, Силистренско. С тази  победа и с превземането на силистренската крепост генерал Багратион ликвидира "заплахата от турско нашествие във Влахия и Сърбия и предотвратява третата ислямизация на Балканите"... През май 1812 г. след сключване на Букурещкия мир заедно с руските войски да се бият срещу Наполеон заминават и командите на Българската земска война. В битките при Бородино българите показват чудеса от безпримерен героизъм и воинска доблест.
Формирането на Българското опълчение през 1976 г. започва още през есента след потушаването на паметното Априлско въстание. Решението за това е взето на съвещание при руския император Александър II. През октомври 1876 г. военният министър ген. проф. Д.А. Милютин "натоварил назначения за командир на опълчението генерал Н.Г. Столетов да организира няколко български дружини... като ядро за по-нататъшното развитие на Българското опълчение". Това известие бързо се разпространило сред българската емиграция. Към Кишинев се насочили потоци от млади будни и родолюбиви българи да се запишат в опълчението. Формирането на първите 6 български дружини с обща численост от 7526 души е станало в Плоещ. По-късно с новите доброволци съставът на опълчението надхвърлил 10 000 души.
Ето какво съобщават руските кореспонденти: "...В тези дружини постъпиха хора, които в родината си са загубили всичко - дом, семейство, и едва са успели да се спасят от турските зандани и черкезки ками.... Съобразителност, дисциплина, прилежание и любов към делото, на което доброволците са приели да служат, характеризират българите до последния човек. В техните редове присъстват значителен брой представители на местната интелигенция". Стремежът на българите да служат доброволци беше забележителен.... Те се изпращаха в Плоещ. В почти всички вагони се пееха руски и български песни..."
През 1883 г. кореспонденти съобщават следното събитие в Плоещ, свързано с освещаването на Самарското знаме и връчването му на Българското опълчение: "Знамето беше донесено лично от градоначалника на град Самара Е.Т. Кожевников и депутата от градската дума И.В. Алабин... Платът на знамето е копринен в три цвята - бяло, малиново и светлосиньо; бялата полоса е по средата. От една страна с позлатена сърма е изобразен на черен фон широк правоъгълен кръст, в средата е образът на Иверската Богородица. От другата страна - същият кръст и образите на Кирил и Методий. Сребърното позлатено копие на знамето е изпълнено във византийски стил по прекрасната рисунка на граф Рошфор. Върху лентите със златни букви има надпис: "Город Самара болгарскому народу в 1876 г.", а на другата страна: "Да везкреснет Бог и расточатся врази его".
...Лагерът е разположен на голяма зелена ливада. Дружините стояха в една линия в гъсти колони. Към един часа и 15 минути пристигат в открита каляска великият княз и неговият син. Следвани от казашки конвой. След като поздравява строените части, които му отговарят със продължително "ура", придружен от своя щаб, великият княз се отправя към масата, където бе поставено знамето. До масата е застанал кметът на Самара... Богослужението извършиха българският архимандрит Амфилохий Михайлов от гр. Сливен и свещеникът Петър Драганов от Търново. И двамата известни с това, че с оръжие в ръка са въставали срещу турците. По време на освещаването, цялата тази маса от хора е със свалени шапки... Веднага след молебена се пристъпи към церемонията по заковаване на знамето върху дръжката. Първият гвоздей закова главнокомандващият (великият княз), след това началник щабът Непокойчицки, след него началникът на опълчението... Последните гвоздеи заковаха избраните обикновени българи. Да можехте да видите с какво дълбоко благоговение пристъпиха тези хора към своята почетна задача. Всеки от тях се прекръстваше, вземаше чукчето, целуваше дръвчето и след това дигаше ръка да закове гвоздея. На тези обикновени мургави лица грееше щастие.
От тълпата зрители изведоха старец-българин в червен извезан национален костюм и с широк пояс. Това беше известният български войвода Цеко Петков, който 32 години се беше борил срещу турците, сега беше дошел да постъпи в опълчението, но го оставиха в щаба в качеството на възпитател на младите опълченци и да посочва пътя по време на поход в Балкана... Когато му подадоха чукчето, старецът заплака. Погледна към небето, знамето и главнокомандващия и с висок глас каза: "Да помогне Бог да премине това свято знаме от единия до другия край на нещастната българска земя, да изтрие сълзите от скръбните очи на нашите майки, жени и деца, да бяга пред него всичко зло, нечисто и поганско, а след него да легне мир и тишина". Гробна тишина настъпи, когато старият Петков произнасяше своето слово, и в тази тишина се чу звукът на чукчето. Като ехо от думите му в Карпатите блесна светкавица и се чу глухият тътнеж на гърма. В тълпата се понесе възгласът "добър знак, добър!" Когато беше закован последният гвоздей, главнокомандващият (великият княз) издигна знамето във въздуха, произнасяйки кратко, но енергично слово. Моментът е тържествен; офицерите падат на колене пред този свещен символ на славянството, барабаните бият "за почест", войниците хвърлят шапките си много високо, но така изкусно, че падат точно до краката им... Но мигновено всички спряха, когато се разнесе команда: "Дружини, мирно!".
Генерал Столетов, командирът на дружината подполковник Калитин и знаменосецът коленичиха пред главнокомандващия, който им връчи знамето. След това колоните минаха в тържествен марш.
Във "Възванието към своите братя" на Райчо Николов се казва: "Братя българи! Вече настана часът за освобождението на нашата скъпа, така дълго мъчила се родина. Сега настана време да се биете за най-доброто благо - за свободата на България. Пристигайте от всякъде, въпреки да сте голи и боси, грабвайте оръжие, обличайте се във военни дрехи и с Бога напред!"
Предвождано от Самарското знаме в победоносните битки, Българското опълчение показа пословичен героизъм, защитавайки България.

(Ползвани са материали на Богомил Колев)