И Костов се подхлъзна на шистите
/ брой: 28
Никой не се съмняваше, че едно решение за забрана върху проучването на шистов газ у нас е временно и е афиф работа, която може да рухне при първата удобна ситуация по волята на някое лоби. Мнозинството в парламента не прие искането на левите депутати забраната да бъде закрепена в закон и така остави отключени вратичките за превземане на крепостта на обществения интерес.
Щурмът, разбира се, не закъсня. Сини депутати на Иван Костов не изтраяха и 20 дни и поискаха вчера отмяна на забраната. Това можеше да се очаква. Неочакваното бе, че размахаха като мотив едно писмо от Геологическия институт на БАН до икономическото министерство, старо като края на миналогодишната пролет, когато е писано. Точно тогава започнаха първите вълнения около шистите, защото се разбра, че правителството е обещало да пусне американската фирма "Шеврон" да разбива подземните скали в Добруджа с мощен воден удар на голяма дълбочина, влачещ отровни химикали. По това време едва ли не по цялата планета вече се носеше тътенът на протестите заради тежките последици за природата и здравето на хората. Франция още не беше забранила със закон шистовите дейности, а у нас дори Джеймс Уорлик още не беше се изтъпанил да ни натиска за "Шеврон". Чак после той започна активно да си изпълнява задълженията по Глобалната инициатива на САЩ за шистовия газ с милионите й долари за пропаганда на този им бизнес по целия свят.
През съшия юни на 2011-та се намериха двама геолози от БАН, които тръгнаха по пресконференции и медии да ни убеждават, че страшно няма и е много добре да узнаем дали имаме шистов газ с промишлени перспективи. Освен тях - никой друг. Публично се появиха и други учени специалисти тъкмо по темата, но те всички категорично възразиха срещу вредната технология на "Шеврон". И понеже лично бяха участвали в проучвания на шистите у нас преди години, знаеха, че приказките за промишлена перспектива за шистов газ са блъф. Двамата от Геологическия институт на БАН обаче продължиха да шестват из медиите, придружени от странния "експерт на свободна практика" Христо Казанджиев, който говореше от името на науката и очевидно бе водач на групата. Докато в един прекрасен ден на доц. Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова им се наложи да признаят пред журналисти, че никога не са се занимавали с изследвания за шистов газ. Ревностната защитничка на тезата "да разберем имаме ли", шефката на научния съвет в института Кристалина Стойкова, се оказа специалист по нанофосилите, останали от микрооганизми в древни геоложки епохи. Естествено, из блоговете и "фейсбук" се заговори масово за тесните връзки между древните български микрофосили и съвременните американски макроорганизми.
Становището на научния съвет на института, ръководен от проф. Стойкова, дадено по същото време миналата година, разбираемо започва с познатите увъртания: подкрепяме да се проучи има ли у нас ресурси за шистов газ, с най-модерни технологии и при строг контрол. Но понеже съветът се състои все пак от учени, становището също тъй разбираемо завършва с пределно ясната фраза: нямаме експертно мнение за конкретната технология, прилагана от водещите фирми като "Шеврон". Същата технология, по която се дупчат кратери, вкарват се огромни количества вода с отровни химикали, разбиват се скали и се смуче прескъп газообразен... блъф.
Защо Костов извади тъй злощастно въпросното писмо на геолозите, като то е празен шум? Обаче. След три дни в София пристига... г-жа Хилъри Клинтън. Че как, ако не с шум до бога, г-н Костов & Ко могат да привлекат височайшето внимание с верноподаническите си чувства. Може пак някак да ги овъзмездят.