Хубава работа, ама...

Цивилизованият свят ползва електронни рецепти. Отидеш на лекар, изпише ти антибиотик, кажеш му коя аптека ти е на път и докато стигнеш, фармацевтът вече ти е приготвил лекарството.
Добре е, че това най-сетне се случва и у нас. Но наистина ли се случва или...
У нас от години електронната рецепта "работи" на принципа "тръгни-спри". Защото този или онзи министър си осигурява място в аналите на историята на българското здравеопазване от началото на XXI век и оповестява гордо:"От утре въвеждаме е-рецептата". Но умело спестява истината, че почвата за това тъй важно действие за пореден път (и типично по нашенски) не е подготвена, а негативните последици от неудачите са за сметка на болните.
За е-рецептите за антибиотици се говори отдавна. Твърди се, че само така ще спре безразборната им употреба от пациенти. И пак се спестява нещо - фактът, че повечето антибиотици се употребяват в болниците, а не от хората на домашно лечение. А трябва ли само заради антибиотик да бъде хоспитализиран човек? Но това е друга работа.
Министърът нямало да спре процеса на въвеждане на е-рецепти за антибиотици и щял до края на месеца да събира инфо за недостатъците на системата. И, ако трябвало, тя щяла да се ремонтира. Безспорно за здрав човек 10-12 или 15 дни до края на месеца не са много време. Но за човек с абцес например? Или с инфекция, нуждаеща се от спешно антибиотично лечение, но без необходимост от постъпване в болница? А ако лекарят не е отбелязал възможност да бъде заменен при липса антибиотикът с друг, какво ли може да се случи? Трябва ли в държава от ЕС в началото на XXI век да умре човек заради липса на антибиотик?
И още: наистина ли е-рецептите ще ограничат безразборната употреба на антибиотици? Ще спрат ли непрестанния паралелен износ, гарантиращ само печалба на търговеца? Ще се сбогуваме ли наистина с недостига на лекарства? Или след всичките несгоди по веригата пациентът след месец-два или година отново ще бъде изправен пред ситуации, които са му познати от години, години? И да си каже: "Пременил се Илия, обърнал се и - пак в тия".  
Въпросите, чакащи отговорите си са много, а властта е трябвало предварително да ги обмисли и предотврати превръщането им в понякога дори животозастрашаваща ситуация. Факт е, че днес пациенти, лекари и фармацевти са завъртяни в поредния за повече от 20 години водовъртеж на неподготвеността на нашенската власт. Не е ли някак си непочтено болният, лекарят и аптекарят да са заложници на  политическа немощ и оправдание за перманентно незнание и неподготвеност?