Христо Вачев: Изкуството е цветът на живота

ХРИСТО ВАЧЕВ е известен български художник, роден в Плевен. Негови творби са изложени в Националната художествена галерия в София, Галерията за съвременно изкуство в Берлин, Художествената галерия в Осака и частни колекции в страната и чужбина. Вписан е в "Златната книга на Есенния салон в Париж" (1992) и в "Златната книга на Международната академия за съвременно изкуство в Белгия" (1993). Картините му "Поетичен танц" и "Нотр Дам де Пари" са включени в престижния каталог "Сребърната книга на авторите от Музея на двете Америки". Член е на СБХ, на Международната академия за съвременно изкуство на Кралство Белгия, на прочути художествени съвети в Япония, на Международната асоциация по изкуства към ЮНЕСКО в Париж, Франция. Удостоен е с много награди за творчеството си. Участва и в престижния каталог "Златната книга 

Двете Америки" (2020), който ще бъде предоставен на 950 галерии и 50 музея в Америка, Азия и Европа.

"Артистът доброволно е социално изолиран"

"Доста сръчни изпълнители и интерпретатори пълнят "пазара" с какво ли не"

"Когато свободата е ограничена, липсва полетът"

- Включен сте в "Златната книга на Двете Америки 2020". Как се случи, г-н Вачев? 

- По тяхна покана. Вече бях участвал в предходния - "сребърен" каталог, а по-рано бях поканен за член на този музей. Така че вече бях познат на "Двете Америки", последва покана и жури селекция. 

- Представен сте в престижното издание с творбата "Ателието на артиста". Защо именно с това ваше произведение?

- Вече бях познат с моето творчество в жанровете пейзаж и композиция. За да дам още по-широка представа за себе си като автор, избрах този сюжет и реших да покажа именно това мое произведение, създадено с акварелна техника.

- В каталога са включени творби на 107 автора от 43 държави. Какво за вас означава да представяте България в такава сериозна селекция?

- Преди всичко, включването в този известен международен форум на изкуството носи престиж и гордост. И името на България стои високо и достойно сред другите световни държави. И аз се гордея с това.

- Имате над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Коя от тях заема по-специално място в съзнанието ви? 

- Може би първото ми участие на Есенния салон в Париж през 1992 година. Оттам последваха покани и от други места... 

- Творбите ви са търсени от частни колекционери в Австрия, Аржентина, Белгия, Германия, Гърция, САЩ, Франция, Япония... Ласкае ли ви този факт? Всяка от тези страни ли имахте възможност да посетите?

- Приятно е да те ценят на толкова много места по света. Където е изкуството ми - там съм и аз. Обиколил съм доста държави с моите творби. Изкуството отваря много врати - дори там, където политиката не винаги успява. Затова то е най-добрият посланик за една държава.

- Различават ли се вкусовете на българите от предпочитанията на чуждестранни ценители на изкуството?

- Вкусовете са различни навсякъде. Но там, където има изкуство, то се цени и уважава. 

- Удостоен сте с множество награди. Коя от тях е най-желаната или най-ценната за вас?

- Отличията дават определена оценка на творчеството. Но тази работа не става само с желание. Всички награди са признание и е нормално артистът да е поласкан, когато работата му е приемана и харесвана. 

- Можете ли да си представите живота си без изкуство, без рисуване?

- Изкуството е цветът на живота. Всичко това е съдба - път, по който съм тръгнал. Не бих го променил. Изкуството е велико - дава много, но и изисква много. То е ревниво... Като жената е...

- Ако животът ви бе картина, как щеше да изглежда тя?

- Вероятно не сива, а доста цветна и разнообразна.

- Всъщност, как се насочихте към изобразителното изкуство? Какви бяха първите ви стъпки? Спомняте ли си първата си творба и съдбата й?

- Моите спомени са още от ранните детски години. Беше ми любопитно, интересно - как така се случва, как се създава картина... После ми повлияха учителите в училище. След това срещата ми и посещението в ателието на големия художник Христо Бояджиев, бил съм 15-годишен. Много време мина... Още оттогава участвах в училищни и регионални изложби. Имах награда - албум с много художници и картини, който ме провокира да рисувам. И така започна моят път в изкуството. Последва запознаването ми със занаята и технологията на материалите, постепенно проявявах интерес към големите световни музеи. Отначало се запознавах с тях от албуми - Ермитажът, Третяковската галерия, Националната галерия в Букурещ, Бритиш мюзеум и още други. После на живо посетих Лувъра, музея в бившия дом и ателието на Рубенс от ХVII век, Кралския музей на изкуството, много световни изложби на известни автори. Видях например голяма колекция рисунки на Микеланджело, творби на Сезан, Пикасо, Матис, Модилиани, Джон Констабъл, Джоузеф Търнър, барон Реноар, къщата на Дюрер, музей "Роден", залата на Камий Клодел и още много други... Списъкът е голям. Всичко това е невероятно богатство, което зарежда и учи.

- Кога сте най-плодотворен - по кое време на деня или годината?

- Изкуството не е производство: сядаш и правиш. Няма такова нещо. Картината се създава, ражда се. Това е процес. Има и добри дни, и не чак толкова. Правят се и паузи.

- Кои са учителите ви в живописта? От кого усвоихте тънкостите на това изкуство?

- Учих се от всички наши големи и значими художници, както и от световните класици - от ренесанса до импресионизма и съвременното изкуство. Голямо влияние ми е оказал Огюст Роден със словото и творчеството си.

- Кога творецът предизвиква по-голям интерес у публиката - ако е провокативен или с таланта си?

- Винаги, когато има откритие в сферата на изобразителното изкуство, то буди интерес. Но не само това. Днес медиите играят голяма роля, която не винаги е позитивна. Те искат сензация, а изкуството не е сензация.

- Вие ли търсите вдъхновението или то ви намира?

- То идва неусетно. Затова трябва да се работи всеки ден. И когато дойде, се случва магията... 

- Интересуват ли се българите от изобразително изкуство? Купуват ли често картини? По-големи ценители ли са от чужденците или и тук изоставаме?

- Въпросът е деликатен. Постепенно интересът към изкуството нараства. Но ценителите са единици. По начало изкуството не е за всеки и не всеки може да си го позволи. Има картинки ширпотреба и те си намират мястото... Доста сръчни изпълнители и интерпретатори пълнят "пазара" с какво ли не: слънчогледи, мадони, "класически пейзажи", "модернизъм" - пълен хаос. Но така е навсякъде. Все още няма реален пазар! Което е въпрос на потребност и култура. Нужна е и подкрепа на авторите, да се стимулират, като с творби на доказали се имена се попълват фондовете на галерии, които имат вакуум от 30 години. Но това е тема за друг разговор. 

- Наскоро във фейсбук бе създадена група "Купи изкуство, помогни на художник". Какво мислите за подобни инициативи?

- Няма лошо. Вероятно нещо може и да се случи, но не това е пътят. Необходима е намесата на държавата, тя да проявява загриженост и да помага на творците. Необходими са закони за меценатството, за запазването на изкуството и подкрепата на неговите създатели.

- Как ви понася принудителната социална изолация заради коронавирусната заплаха? Събужда ли у вас по-голямо желание да творите или, напротив, не ви провокира точно сега да се посветите на изкуството?

- Артистът доброволно е социално изолиран. Неговата работа е интимна, тя е в ателието. Пък и това е индивидуално. А иначе, социалният живот обогатява, зарежда и провокира. Но сега е принудително изолиран. Което не е добре. Изкуството носи и дава свобода. А когато тя е ограничена, липсва полетът. Сега обаче е така. Да се надяваме, че скоро и това ще отмине.

- Най-важното, на което ви научи професията ви, е?...

- Вероятно, на много неща. Изкуството е интимен процес, който не е на показ. Едва когато резултатът е налице, се замисляш какво си сторил. Изкуството дава идентичност на нацията...