Хоро (откъс)

Антон Страшимиров

Бялата нощ жълтееше: страшно жълти, с раззинати уста, се издаваха простреляните черепи из грамадата трупове.
И кървите миришеха.
Жените, подкарани от предния двор, прииждаха по уличката, изпущаха отсечени писъци и скубеха коси пред кордона войници.
Сбиха ги в куп, оградиха ги каскети и заиграха камшици пак.
- Ще онемеете!
И онемяха.
Тогава началникът на гарнизона, кметът, прокурорът и всички пристъпиха към грамадата.
Изтегли полковникът сабята си и разля стоманен глас:
- Проклятие и храчки върху родоотстъпниците за вечни времена! Плюйте! Който не плюе, ще го съсека на място!
...Плюеха.
Камшици подкараха и жените.
Още малко - ще почнат и те.
Но зафуча над всички глави - полудя може би! - висока, чорлава, окървавена Капанката: зафуча под камшиците.
- У-у-у-у, мари хе-е-ей! Която плювне, жа я удуша-а!
Пристъпи, дигна крак високо към грамадата напластени трупове и впи ръце в корема си. Гласът й беше прегракнал, но изрева отчаяно:
- Не жа ги плюем ние, г-н офице-е-ер, че хай така сме ги късали от себе си!
Камшиците замряха над потръгналите жени. Сопнаха се главите с каскети. Онемя всичко. И се разрасна грамадата от трупове - възцари се в бялата нощ. Страшно, до полуда страшно!
Полковник Гнойнишки се стъписа и се облегна о земята с върха на сабята си, която заигра като пружина. Трепереха и нозете му. Мърмореше нещо. Обмисляше може би тактично отстъпление.
- Добре... И ти имаш право... Така да е: няма да плюете... Добре...
После потресе глава и разля тънък глас:
- Музиката! Да дойде веднага! Не-медле-но!
Жените се свиха, блъскани от стеклите се музиканти.
Гнойнишки пъхтеше. И заповяда:
- Хоро! Пайдушката! Веднага!
Настръхна и самото небе: музиката засвири. И мъничкият полковник, бесен в лице, разигра сабята си.
- Кмете, повеждай! Хоро искам! Хващайте се всички! Хоррро, ви казвам, или с труповете ви Марица ще задръстя!
Но Капанката - разкрачена, снажна, чорлава - залюля се като пияна. И изпищя:
- Убий, куче! Убийй!
Дребничкият полковник трепна пак. Съвзе се обаче и грабна камшик от стражар.
- На хорото, твоята...
Капанката се преви, попипа с ръка окървавената си наново шия, поколеба се... Но изръмжа като тигрица и се впи в ръката на полковника:
- Хайде, г-н офицееер! Скачаай!
Капанката скачаше - полковникът я ритна и се откъсна, - но тя скачаше: играе...
Хоро.
Чупи ръце, блъска нозе и крещи:
- Иху-у, мари, земьо черна! Иха-а, мари, земьо сладка! Иху-у! Иха-а! Препукай се мари - иху-у! Препукай се, курво земьо, та ни погълни мари - иху-у, иха-ха - хи-и-и...