Хората искат сигурност и спокойствие

Милко БАГДАСАРОВ е роден в Пловдив на 21 октомври 1957 г. Завършил е математика в Пловдивския университет, информатика в Софийския университет, има и магистратура по икономика във Великотърновския университет и по право, бизнес и държавна администрация в УНСС. Той е директор на най-голямото училище в Южна България - СОУ "Петко Р. Славейков" в Кърджали. И е най-дългогодишният областен председател на БСП в страната. Семеен е, има двама синове и внук. 

Цитат
"Всяко дете има свободата да учи майчин език, проблемът е научаването на българския."
 

- Районът на Кърджали е сложен в политическо отношение, като имаме предвид влиянието на ДПС. На какво залага БСП там?
- Спецификата на района е такава, че трябваше да заложа на нещо нестандартно. То идва на първо място от състава на листата ни. Мисля, че в това отношение постигнахме нещо оптимално - ние сме най-младата листа, средната възраст на членовете й е 35 години. Като изключим моя милост, останалите 9 души са млади хора, досега не са се занимавали активно с политика. На второ място е едно момче от гражданската квота - финансист, специалист по кредити, сега работи в банка, то представлява втората по големина община в Кърджалийска област - Кирково, и това присъствие е един знак. На трето място имаме пак млад човек, младо момиче от турския етнос, което пък е другият знак. И още едно туркинче имаме - на 6-о място, тя е юрист, завършила е право и е само на 24 години. Когато попитах за нея хора, които я познават отдавна, казаха: много точно попадение, тя и в гимназията винаги имаше позиция по всеки един въпрос и всички знаеха това". Четвъртият ни човек е една много лъчезарна, пак млада жена, която има частен бизнес, но професионално е инженер, металург, завършла е и банково дело. На пето място е бившият младежки лидер на БСП, най-добрият екскурзовод на Перперикон. В листата имаме и човек от протестиращите - той е от работниците в ОЦК.
- Значи си доволен от екипа, с който тръгвате на избори?
- Много е хубав екипът. Според мен силното е, че всички си имаме професиите, реализирали сме се всеки в своята област и в голяма степен искаме чрез политиката да помогнем на професиите си, а не обратното - да търсим политиката, за да ни устрои на добра работа. Всички сме професионално добре изявени. По принцип аз лично от самото начало - преди 18 години, влязох в политиката, за да помогна на образованието, което ми е професия.   
- Освен общите послания на БСП към хората за една политика, насочена към тях, към човека, кое е специфичното, с което смяташ, че ще привлечете хората и ще ви повярват?
- Мисля, че даваме ясни знаци и към двата етноса в областта. При нас нещата са доста различни и по отношение на присъствието на досегашните управляващи. ГЕРБ и ДПС на практика ни превърнаха нас, БСП, в боксова круша. Бяхме между двете сили. Едните, от една страна - монополисти на местната власт, другите - монополисти на държавната власт. Най-потърпевши бяха нашите хора навсякъде. В същото време твърдя, че най-добре квалифицирани и най-добре професионално подготвени са хората от БСП. Заради това притискане започна една миграция към другите части на България и към чужбина, започна обезбългаряване. Защото ние казваме, че ни е кауза да защитаваме хората, които са извън ДПС, но идва ГЕРБ и за какво се бори? Те се борят да не дават на върхушката на ДПС на място възможност да управлява. Само че това нещо рефлектира пряко върху всички хора, това е лошото при нас.
- Имам впечатления от смесените райони и смея да твърдя, че хората живеят добре заедно и е вредно политиката да ги разделя по етнос. 
- Да, разбира се. Това, което ни отличава, е, че всички наши хора умеят да правят разлика между ДПС и населението от турския етнос. Но като дойдат избори, започват да се търсят разделителните линии всеки за своя изгода. Ей ги сега ДПС, намериха още преди няколко месеца повода с ген. Делов да поставят разделителна линия, да си втвърдят електората. ГЕРБ пък тръгнаха да чертаят разделителна линия между останалите хора, за да покажат, че и те в крайна сметка могат да представляват някого. Лошото е, че там бъркат тотално.
- Дали пък агресивното залагане на разделителни линии не хваща повече декиш и не увлича хората повече, отколкото когато се залага на общото, на спокойното съжителство?
- На общото трябва да се заложи. Хората вътрешно го искат това спокойствие. Защото в обикновения делник всички сме заедно. Лошото е, когато дойдат избори и започнем да търсим разделителните линии, за да вадим дивиденти от цялата работа. Завчера присъствах на нещо, което в някаква степен ме втрещи, което е също голям минус за ГЕРБ и за местната водачка на листата им. Ние имаме 4 черкви и аз примерно съм настоятел в едно малко манастирче. Сега имаме нов свещеник в една нова черква и ГЕРБ се опитват чрез този нов поп да натрапят разделение спрямо другите свщеници и хората, те на практика разделят вярващите. Този поп бил за една партия, другият  бил за друга партия.
- Това е чудовищно.
- Това е най-чудовищното. Казвам й на водачката на ГЕРБ, че аз мога да си позволя да отида при всеки от свещениците и да вляза вътре просто като православен християнин, но тя не може да го направи заради разделението, което сама насажда. 
- Но това означава въвличане на религията в политиката или правене на политика в лоното на религията!
- Това е, което и ДПС правят. Ето с това писмо от главния мюфтия до местните имами, с което той апелира да се гласува не за ДПС, а за Касим Дал и за ГЕРБ, за да можел Борисов с Дал да направи правителство. Мюфтийството отрича, че е писало такова писмо, но хората се разбунват. Някой просто иска да противопостави дори хората, които са от една вяра. В момента ДПС бележат загуба на немалка част от досегашния си електорат и те това го осъзнават. При всички случаи един от мандатите ще го загубят. Въпросът е кой ще го спечели - ще видим дали ще сме ние, дали ще е ГЕРБ.
- Очакваш ли манипулации от страна на ГЕРБ за изборите?
- Очаквам. При положение, че ГЕРБ направиха 7 предизборни щаба, във всеки квартал на Кърджали, отделно в общините. Аз не виждам какво могат да правят в седем щаба.
- А как може да се противодейства на манипулиране в избирателните секции?
- На предишните избори имахме много интересна ситуация. Тогава социологията показваше, че имам 7% преднина пред кандидата на ГЕРБ. В един момент, след като минаха изборите, се оказа, че кандидатът на ГЕРБ ме е изпреварил със 150 гласа. Хасан Азис спечели с 51% - много малко над необходимите на първи тур гласове, и ГЕРБ обжалваха неговия избор и избора за общински съветници. Съдът реши да се броят бюлетините наново. Броиха цяла седмица, но още на третия ден бяха намерени около 300 мои бюлетини в купчинката на гербаджиите. И те веднага си отеглиха жалбата за съветници. Защото се видя, че аз съм втори, и то с много пред човека на ГЕРБ.
- Как може да се противодейства, за да не се случи същото сега?
- Манипулациите тогава са правени на практика при броенето. Сега имаме повечко застъпници, заложили сме повече неща, да видим какво ще излезе.
- Няма как да не говорим с теб за образованието. Какво смяташ, че трябва много спешно да се направи, за да се спре сривът на училището и в знанията на децата?
- Още докато бяхме на власт, имах теория, дори я бях споделил със Сергей Станишев - в стратегическите цели на БСП освен равния старт и качественото образование трябва да вкараме още една думичка - мотивацията. Защото според мен мотивацията играе много важна роля. Говоря за мотивация не само при учениците, но и при учителите, при родителите, мотивация в цялото общество. Тази думичка изисква цялостна разработка на съвсем нов тип мислене за образованието. Видя се, че ние при нашето управление нормализирахме образованието - имам предвид и финансирането, и вкарването на делегираните бюджети. Няма да проявя скромност и ще кажа, че делегираните бюджети тръгнаха от моето училище - през 1992 г. бяхме първото общинско училище, второстепен разпоредител на бюджета. Около 400 души от цяла Южна България минаха при нас на квалификация, ние бяхме домакини. През 1999 г. 4 общини направихме пилотен проект по програмата "Делегирани бюджети", тогава изкарах една магистратура по икономика към Великотърновския университет и дипломната ми работа беше на тема "Необходимост и бъдеще на делегираните бюджети в България". Когато през 2008 г. ги въведохме, в личен план за мен беше удовлетворение, че нещо сме направили. Делегираните бюджети в огромна степен доведоха до спокойствие в училището.
- За твоето училище съм чувала само супер бляскави оценки...
- В основата на всичко беше фактът, че имаше средства, с които разполага директорът на училището, т.е. директорът е водеща фигура в българското образование.
- Системата на делегираните бюджети създава обаче проблеми за малките училища.
- Има го този проблем, много пъти сме говорили за него и сме спорили. Аз знам негативите, но те могат да бъдат отстранени. Това, че ги има, означава, че делегираните бюджети са преразпределени не по най-добрия начин. Философията на делегирания бюджет е в това, че директорът сам управлява парите, а не е в начина, по който сме ги разпределили, за да стигнат до него. Грешката, ако я има някъде, тя е във формулите, по които са разделени тези пари. Но е важно и парите да ги има. Защото се оказа, че стандартът за издръжка на един ученик, оставен преди 4 години, бе силно намален след това и едва сега е почти достигнат отново. В това време обаче ръстът на разходите е много сериозен и по отношение на издръжката, и по отношение на учителските заплати.
- Как приемаш идеята на ГЕРБ в предучилищната подготовка да влязат задължително и 4-годишните деца?
- Нямаме готовност за тази работа. При сериозен анализ се вижда, че и ХII клас въведохме без готовност да го направим. И въпреки че много смело въведохме и матурите, и всичко, когато нямаме традиции в този вид образование, сега имаме пропуски.
- Какво ще кажеш за овладяването на българския език от децата, за които той не е майчин? Проблем отвсякъде?
- Специално в нашия район това е най-големият проблем. Огромен проблем.
- Имаш ли виждане какво да се прави?
- Аз много разчитам на моите учители, защото те са много добри. Няма друго училище в България, което две години поред да печели наградата на фондация "Кирил и Методий" за най-добър учител и по математика, и по български език. Всяка година има и сесия на ученическия институт по математика при БАН и винаги битката е била между СМГ и НПМГ. Тази година има 7 първи награди за ученци - едната е във Враца, другата в Пловдив, две са в СМГ и 3 са в моето училище. При нас направихме специален съвет за българския език и сме разписали поне 30 мерки. Само че те не зависят само от мен и от нашето училище. Това трябва да бъде програма за областта като цяло, пък и не само за нашата област.
- Би ли описал основното в тази програма?
- Като се започне с всякакви форми, още от най-ранна детска възраст децата трябва да имат относителна езикова култура. Големият проблем при нас е, че те нямат в средата си носители на езика. Оттам идва проблемът. Преди аз бях доста краен срещу учители, които си позволяват на турски да казват някои неща. Сега влизам в положение на колегите по селата, че за да научи детето все пак нещо по математика, по биология, по история, учителят им говори на турски. Защото иначе детето просто не разбира, идва в VIII клас и не разбира езика. В това отношение консумираме минусите и от политиката на функционерите на ДПС. Защото много неща се стопираха. В нашата партия имаме политика за малкото училище, но в един момент трябва да видим кое е по-социално - да ограмотим детето, или да оставим знамето върху училището, пък какво ще да става с детето. Това е голям проблем. Този въпрос е много дискусионен и за мен е първи по важност. Децата трябва да знаят български език. Имам ученичка, туркинче, която е номер едно в рефератите по математика, но самите професори идват и ми казват: трябва нещо да се направи, защото тя застава, защитава прекрасен проект по математика, обаче като започне да говори на нейния български език, става ужас в залата. Разговарял съм с много родители от този етнос, защото и за да учи детето, и за да се развива след това, то трябва да знае български език. И сега имаме доста спорове с депесарите на място и с някои от турците, които са в БСП. Майчиният език трябва да се учи, всяко дете, което иска, има пълната възможност да го изучава като избираем предмет. Но още през 1991 г. въведох индивидуалния учебен план в прогимназията. Сега го правим вече законно, но тогава имахме много трудности. Направихме специални паралелки - учат по 3 часа повече български език в прогимназията, в V, VI и VII клас. И докато навсякъде средният успех е от 3,20 до 4,10, децата от тези наши паралелки показаха успех 5,60. А те просто учеха 3 часа повече български език.
- Т.е. проблемът не е в майчиния език, а е в българския?
- Мои колежки от нашето училище бяха авторки на програмите за допълнителна свободноизбираема подготовка по български език. Сега вече влезе като модел да има 3 часа задължително избираем предмет. Като искат - да учат турски, ама те не искат. През 1991 г. в училището имах 5 учители по турски език, около 400 деца учеха майчин език в различни групи. През 1993-1994 г. останаха четирима учители, след още две години - трима, през 1999 г. беше вече само една учителка, а от 8 години нямам нито една. Просто защото нито един ученик не желае да учи майчин език. В същото време имам 7 групи по религия, вътре има и 2-3 турчета във всяка група от 15 човека. Всичко зависи от интереса на децата.
- Смяташ ли, че може всичко това да се доведе до хората? Мисля, че понякога те не знаят какво им се предлага.
- Може да се доведе, просто трябва много търчане, много апостолска работа. И това промиване, което ДПС го правят в крайна сметка чисто политически, според мен цели хората да са малко по-ограничени. Така че - ще имаме интересен сблъсък с Лютви Местан, който е водач на листата им. Ние с него сме били колеги дълги години, заедно учихме и право в УНСС, уважаваме се много. Макар че той обикновено пропуска да спомене, че единственият пълен отличник бях аз...