Хорът на софийските момчета - пеенето, което си остава обич завинаги
Трите състава на формацията представиха на "Софийски музикални седмици" амбициозна програма с хорове от опери, мюзикъли и оперети
/ брой: 145
Проф. Боянка Арнаудова
С необичайна програма и с трите си формации (детска, младежка и смесена) се представи Хорът на софийските момчета при читалище "Цар Борис III" на фестивала "Софийски музикални седмици", дирижиран от доц. Адриана Благоева.
В своята над 40-годишна история хорът, който е измежду първенците в този вид музикално-изпълнителско изкуство у нас, е изнесъл десетки концерти, носител е на ред големи и престижни международни награди, вписал е името си в историята на националната култура. Адриана Благоева, талантлива музикантка и педагожка, вече 23 години ръководи състава с любов и всеотдайност. През този период тя обособява три групи - момчешка, младежка и смесена, които се представят със съответния за възможностите им репертоар. Нещо, което е много продуктивно и включва в работата и изявите и млади хора, бивши хористи, които така не прекъсват връзката си с музиката и пеенето. Съответно - програмите се обогатяват, диапазонът на репертоара - също. Което е привлекателно за един много широк кръг слушатели и почитатели на жанра. Това, което остава зад кулисите, не е само огромният труд в обработването на детските и младежките гласове, а и музикалното образование, изграждането на критерии, възпитанието на характери и на обич към музиката, създаването на личности с отношение към ценностите в музикалната култура, в частност и към църковното изкуство. А най-важното е пеенето, което си остава обич завинаги. Някои от момчетата му се посвещават, стават професионални музиканти. Знам не един и двама, които поеха пътя към оперните сцени у нас и в чужбина.
Този път доц. Адриана Благоева бе подбрала за трите състава хорове от опери на автори от ХVIII и ХIХ век, също и от англо-американски мюзикъли и български оперети от ХХ век. Идеята е да се представи в историческа перспектива, макар и само с някои малки откъси, участието на хора в музикално-сценичното изкуство. И ако в някои изпълнения нямаше достатъчно звукова наситеност и пълнокръвност, както сме свикнали да ги слушаме на оперна сцена, това се дължи на крехкостта на малките и не-оперни гласове. Наистина, много амбициозно е да се изпълняват хорове, които са написани за укрепналите и пълнозвучни гласове, присъщи на професионалния хор. Но намирам за красиво и това младежко-детско звучене, което приемам като своеобразна форма на интерпретация на музиката на Росини, Верди, Доницети (хор от операта "Лучия ди Ламермур" впрочем бе едно от много успешните за смесената група - в звук и музикално внушение, както и от "Селска чест" на Маскани), Мусоргски, Рахманинов. Ефектно прозвучаха и откъсите от оперетите на Асен Карастоянов "Българи от старо време" и от "Бунтовна песен" на Георги Златев-Черкин.
Специално подчертавам ентусиазма и въодушевлението на изпълнителите, както и сътрудничеството на пианистката Зорница Гетова. Макар с уговорката, че оперните хорове - по-точно от голямата италианска класика, не са в амплоато на състава (той звучи подходящо в бароковия и навярно би се вписал успешно в една модерна стилистика), младите изпълнители и всеотдайната им диригентка ни доставиха удоволствието да се срещнем с красива музика и певци, които пяха много музикално и емоционално.