Хора с пари си поръчват закони

Ветото на президента на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е поредното и най-ярко доказателство за това, че този парламент законодателства по неправилен и порочен начин. Това не се дължи на незнание и непознаване на процедурите и методите, по които в една цивилизована и демократична държава се приемат закони. Не е така. Има друга причина, поради която се случва  това и тя е, че истинските им цели са такива, че никой не смее да поеме политическата отговорност за тях. Тези, които обещават на заинтересовани лица, че спорният законопроект ще мине, не биха искали публично да се ангажират с неформалният си ангажимент. Неформален, защото формалните ангажименти, истинските, реалните, легитимните, тези, които са поети пред българските граждани, често са точно обратни на това, което някои хора обещават на други с пари. Това важи за целия Министерски съвет, който предпочита законопроектите, изработени в министерства, да се внасят от отделни народни представители.  Това важи най-силно за най-многобройната парламентарна група, гръбнакът на това управление - тази на ГЕРБ, без която тези законопроекти не могат да видят бял свят.  Хитрината е много проста - трябва да си осигурят ход. Ако стане скандал, той е за сметка на друг, ако скандалът е голям, тогава оттеглят подкрепата си от него. Работи се на принципа "ако мине", а основната цел е да не се опръскат с мръсотия онези, които я създават или поне допринасят тя да бъде създавана. Така виновните се изкарват спасители, а опозиция, президент, критични медии и протестиращи граждани са наричани саботьори, превратаджии, конспиратори и какво ли още не. Опитите да се изкара черното- бяло стигат до абсурд, но въпреки това, те не могат да скрият очевидната схема на управление, която днес се демонстрира за пореден път. Схемата е следната: държавното управление е конституирано около няколко играча, които са предпазвани от общественото недоволство чрез бушони и единствената реална политическа тежест на министри, зам.-министри, шефове на агенции, отделни депутати е да изгарят тогава, когато на някой от големите играчи им припари под краката. В тази система оставките не са израз на политическа отговорност, те са точно обратното, спасяват се от отговорност тези, които би трябвало да я носят. Пешките саможертвено умират заради офицерите, а царица е парица.  Хора с пари си поръчват закони и това е най-ясният начин, за да се опише лобизмът . Или както казва президентът във ветото си: "Общественият интерес не само няма да бъде защитен, а ще бъде съществено увреден." Добре е, че това вето ще бъде прието, но това съвсем не е достатъчно. Благодарение на президента на България, днес ще предотвратим ощетяването на българската хазна. Голямата опасност за българската демокрация, Конституция и парламентаризъм остава. Тя се крие в начина на функциониране на това Народно събрание и върнатият закон е в следствие именно на това. Първоначалното му приемане окончателно и необратимо дискредитира този парламент. Приемането на ветото е задължително, но генералното решение е друго. Генералното решение е тук да има много  повече хора, които милеят за националния, а не за нечий частен интерес.

(Публикуваме пълния текст на изкаването на зам.-председателя на ПГ "БСП за България" по време на дебатите върху ветото на президента)