Хора, предупредени сте!

Антон Гицов

През 1948 г. английският писател Джордж Оруел публикува своя роман "1984 г.", представляващ опит да се предскаже бъдещето, в което няма свобода на словото и има Министерство на истината и Полиция на мисълта. Главният герой Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, където обработва новини, така че да са в съответствие с представяните от властта факти...

Някои събития в нашата страна ни напомнят мрачните предсказания и предупреждения на Оруел за властов режим, при който се извършва посегателство върху свободата на словото и правото на медиите да поднасят информация, която да не бъде цензурирана.

Ето примери:

На 1 март тази година Съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение да спре разпространението на руски телевизионни програми на територията на България, защото не представяли безпристрастно новините. Но Бетина Жотева, която внася предложението за решение и членките на СЕМ не са политическа институция, те не разполагат нито с капацитет, нито с пълномощия да оценяват пристрастността или безпристрастността на предавания на чужди, че даже и на наши телевизии. Ако имаха това право, досега да са забранили предаванията на няколко телевизии, които изразяват пристрастия. А забраната на руските телевизии отне правото на българските зрители да чуят гледната точка и на руската страна. То бе посегателство срещу свободата на медиите и напомня онези времена, когато се заглушаваха предаванията на Свободна Европа и на БиБиСи на български език - по същата причина, гражданите да нямат достъп до друга гледна точка.

На 19 май новият СЕМ взе решение да прави занапред пълен мониторинг на отразяването на военната инвазия на Русия в Украйна във всички телевизии и радиостанции - държавни и частни. Този мониторинг ще включва профила на канените в медиите гости, както и съдържанието на изразяваните от тях становища. Предложението е на партията на премиера "Продължаваме промяната" в лицето на нейният представител в СЕМ Симона Велева. По време на това заседание СЕМ е наложил глоба на на една кабелна телевизия за разпространяване на фалшива информация във връзка с войната в Украйна.

Това решение на СЕМ представлява брутално посегателство срещу свободата на словото. СЕМ си вменява правото да осъществява мониторинг за това как медиите отразяват едно външно политическо събитие, превръщайки се по този начин в политически орган. На какво основание СЕМ ще оценява профила на канените в медиите гости, както и съдържанието на изразяваните от тях становища?

На какво основание субективните мнения на членовете на СЕМ могат да бъдат основа за упражняване на контрол и налагане на глоби на медиите отразяващи руско-украинската война? Не се ли превръща така СЕМ в своеобразна Полиция на мисълта, в цензор, който в решенията си ще се ръководи от правилото, провъзгласено от Соломон Паси, че "Истината не е във всички гледни точки, а в добрите гледни точки"? Не представлява ли това решение грубо нарушение на самият Правилник на СЕМ, който постановява, че "при осъществяване на своите дейности СЕМ се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио-и телевизионните оператори".

Във връзка с това, че СЕМ е наложил глоба на една кабелна телевизия, която била разпространявала между другото фалшива информация във връзка с войната в Украйна, на какво основание СЕМ си присвоява правото да преценява коя информация е истинска и коя фалшива?

В условията на прерасналия във война руско- украински конфликт, в страната настъпи

поляризация на общественото мнение 

и на конфронтация между две основни групи от политици, политически коментатори и интелектуалци. Едната група, в която се изявяват политици, включително българския премиер Кирил Петков, и доста политолози с русфобски уклон, изразява мнение, че Путин/Русия извършват непровокирана агресия срещу Украйна, в опит за осъществяване на имперски амбиции и възстановяване под някаква форма на бившия Съветски съюз.

Втората група, около която гравитират русофили, посочва, че конфликтът е предизвикан от обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и от договорката между САЩ/НАТО и проамериканския режим в Киев, Украйна един ден да бъде приета в НАТО, което застрашава националната сигурност на Русия. Между тези две групи се води битка в медийното пространство.

Фактите в това отношение показват, че са налице опити от страна на първата група, да се ограничат медийните изяви на втората група, с аргумента, че с изказваните от нея мнения и твърдения се лансира дезинформация за руско- украинския конфликт, и че тази група се превръща в проводник на путинската пропагандна машина. В тази битка очевидно СЕМ взима страната на първата група, без да се съобразява, че по този начин започва да изпълнява ролята на своеобразно министерство на истината и извършва посегателство срещу свободата на словото.

Свободата на словото е свещено право. В Международния пакт за граждански и политически права приет на 16 декември 1966 г. от Общото събрание на ООН се указва, че (член 19, т.2): "Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид". 

Аналогичен текст за това право съществува и в българската конституция (чл.39, ал.1), като съществува и текст за Свобода на медиите (чл.40, ал.1): "Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура". Съществува също така и текст за Свобода на информацията (чл.41, ал. 1): "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.

Това право търпи отношения, също с оглед на- защитата на националната сигурност; - запазване на обществения ред и превенция на престъпността; - защита на здравето и морала; - защита на репутацията и правата на другите граждани; - съображения за запазване на тайна".

Видно е, че решението на СЕМ от 19 май представлява фрапантно нарушение с българската конституция, която допуска ясно постановени ограничения в упражняването на свободата на словото и на информацията от гражданите и медиите, и не включва по никакъв начин ограничения по отношение на правото на отразяване и разпространяване на информация вътрешно и външно политически събития, определяни от когото и било за "дезинформация". Недвусмислено е казано, че медиите не могат да бъдат подложени на контрол и цензура, защото това ограничава свободата на словото.

И още нещо, което буди тревога

На парламентарния контрол в петък от изявление на министъра на електронното управление Божидар Божанов стана ясно, че към Министерството се създава аналитично звено, което да упражнява мониторинг върху съдържанието на медии и социални мрежи и ще следи за случаи на целенасочена дезинформация. Министърът увери, че министерството се водело от един основен принцип и той бил, че "не трябва нито правителството, нито някоя голяма корпорация да решава кое е истина, кое не, нито да има правомощия да блокира нещо, просто защото така е решил".

И тук възниква въпросът, след като министерството е част от властта, къде е гаранцията, че това негово звено ще определя безпристрастно кое е дезинформация? След като този министерски орган уж не трябва да решава кое е истина и кое не е, как ще преценява кое е целенасочена дезинформация? Защото една такава оценка би трябвало да основава на някакво собствено определение, кое е истина, а кое не е, нали? Не е ли налице опасността, че това министерство може да се превърне и в Министерство на истината?

Решението на СЕМ и създаването в Министерството на на електронното управление на специално звено за мониторинг на медиите и социалните мрежи, което да следи за случаи на дезинформация бяха предшествани от атаката срещу свободата на словото от видни политици и личности.

Става страшно наистина

В едно от своите послания от 2013 г . към обществото Евгени Дайнов, споменавайки че БНР предоставя платформа на руската пета колона у нас, писа: "Предупредени сте.... Да няма после ДАма откъде дойде това?Ф когато, като украинците, някоя четвъртъчна вечер си легнете като членове на ЕС, а в петък сутринта разберете, че Дв интерес на националната сигурностФ вече сте членове на Русия. Имате уши - слушайте. Имате мозъци - мислете".

Красиво казано и ние ще си позволим да плагиатстваме част от посланието му:

Хора, предупредени сте. Имате уши - слушайте. Имате мозъци - мислете. За да не се събудите някоя сутрин в държава, напомняща онази описана от Джордж Оруел в книгата му "1984".

Епицентър, със съкращения