Хитлеристка Германия бе разгромена от СССР

Доц. д-р Минчо НАЙДЕНОВ

На 9 май 2020 г. се навършват 75 години от края на Втората световна война. Разпалена от фашистка Германия и нейните сателити за господство над света, за нови територии, суровини и енергийни източници, тя обхвана в гигантски планетарен сблъсък 61 държави и 80% от населението на земята. Военните действия се водиха по бойните полета на териториите на 40 страни, а също и по въздуха, по морски и океански акватории.

И до днес има различни погледи, всевъзможни становища и оценки за Втората световна война. Всички монографии, книги, изследвания, статии и вестникарски публикации по темата сумарно са повече от 500 000. Естествено е, че сред тях има сериозни, задълбочени, обективни и стойностни изследвания. Съществуват и друг тип анализи, главната цел на които е да се омаловажи и дискредитира решаващата роля на СССР за разгрома на хитлеровия фашизъм и японския милитаризъм.

Особено място в пъстрата мозайка от фалшификации заемат 

деформираните и неверни оценки 

за значението и мястото на СССР във Втората световна война. Не са малко авторите, които с голямо усърдие "доказват", че в германо-съветската война агресор е Съветският съюз, а не фашистка Германия.

По този повод не може да не се припомнят някои твърдения от книгата "Ледоразбивачът" на Виктор Суворов. Това е псевдоним на Владимир Резун – бивш офицер-изменник от Главното разузнавателно управление на Съветската армия. Той сега живее във Великобритания и с особена наглост в книгите си хули своята родина и хипертрофирано показва нейната решаваща роля във Втората световна война. Авторът твърди, че Сталин заедно с Хитлер е изготвял грандиозна десантна операция за завладяване на Англия. През пролетта на 1941 г. обаче Хитлер, след като получил уверения от Чърчил, че британски войски заедно с Вермахта ще нападнат СССР, решил че е по-добре и по-престижно първо да разгроми своя източен съсед. Сталин след като разбрал за провала на съвместното настъпление, дал заповед на Червената армия да нахлуе в Германия. А група генерали, сред които Павел Ричагов, Яков Смушкевич,  Борис Ванников и Иван Проскуров, причастни към съвместната съветско-немска агресия, били репресирани за запазване на тази тайна. Твърденията на Виктор Суворов не са аргументирани с никакви документални източници.

Добре известни са историческите факти за агресията на фашистка Германия срещу СССР. Окупацията на Китай от японците, гражданската война в Испания, нападението на Етиопия от италианците и подялбата на Чехословакия бяха предварителни етапи към нов глобален конфликт – Втората световна война, чиито главни удари бяха насочени срещу Съветския съюз. Трябва дебело да се подчертае, че няколко месеца преди 22 юни 1941 г. немски самолети многократно нагло и безнаказано нарушават съветското въздушно пространство. А в края на май 1941 г. на пристанището в Хамбург Гестапо разстрелва открито, направо на кейовете, екипажите на три съветски търговски кораба, които карали жито в Германия.

Явно, както с тези, така и с много други провокативни действия се е целело съветското ръководство да не издържи на натиска и да даде заповед Червената армия да настъпи срещу Германия.

Много се спекулира с проблема на кого принадлежи решаващата роля във войната – на СССР или на САЩ и Англия. Безспорно на Източния фронт бяха съсредоточени основните, елитни сили на немския Вермахт. От тях в различни фронтови операции Червената армия унищожи 607 дивизии – 507 немски и 100 на съюзниците на Германия. 10 милиона съветски военнослужещи загинаха на Източния фронт. Справедливостта изисква да се посочи, че след откриване на дълго забавения Втори фронт през юни 1944 г. съюзниците ликвидираха в Западна Европа и в Африка 176 германски дивизии, а дадоха само 400 000 жертви във военните сражения. Немската армия разруши на европейската територия на съветската страна 1700 градове, 70 000 села и 32 000 промишлени предприятия, чиято цена се измерва с 679 милиарда рубли по довоенни цени. Човешките загуби на СССР бяха 27 милиона военнослужещи и цивилно население. На коя държава от антифашистката коалиция

следователно се пада решаващата роля

за разгрома на нацистка Германия, нека читателите сами да преценят.

Много се спекулира, че без военно-икономическата помощ, оказана от САЩ и Великобритания на СССР от ноември 1941 г., Червената армия не би могла да победи Германия. Така ли е наистина? По системата "ленд-лийз" (заем-наем) съветската страна получава от своите съюзници през целия военен период оръжие, военно снаряжение, транспортни средства и суровини, които количествено са едва 4% от необходимото за успешни военни действия на Червената армия на съветско-германския фронт. Не трябва в никакъв случай да се забравя, че през последните три години на войната съветската промишленост произвеждаше годишно 30 000 танка, 40 000 самолета, милиони единици стрелково оръжие, боеприпаси и други военни материали. На фона на тази огромна военна продукция помощта на САЩ и Англия е, меко казано, капка в морето.

Невероятни са спекулациите за ролята на човешкия фактор в частите на Червената армия. Популяризира се тезата, че едва ли не червеноармейците не са искали да воюват, че са били заставяни да се сражават насила, че в тила на фронтовите части е имало заградителни части от войските на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи), които без съд и присъда са разстрелвали дезертьорите и отстъпващите от полесраженията. Възможно е и такова да е имало. Неслучайно се говори: "На война - като на война!". Но е логично да се зададе въпросът как е възможно да бъде заставена силом да воюва няколко милионна армия, дислоцирана от Баренцево до Черно море? Тази теза не цели нищо друго, освен да обрече на забрава огромната организаторска работа на ВКП(б) и на фронтовите политически отдели за поддържане на висок боен дух у червеноармейците. Впрочем, цинизъм и кощунство е да се казва, че съветските войни страдали от липса на дух, борбеност и патриотизъм. Стотици са примерите за героизма им. Ето само два. Известно е, че още в първите дни на войната лейтенант Виктор Талалихин съзнателно извърши таран срещу немски самолет в небето на подстъпите към Москва. През зимата на 1943 г. в битката за с. Чернушки, Псковска област, редникът Александър Матросов

закри с тялото си картечницата 

на немския бункер, за да могат другарите му да превземат селото. И двамата посмъртно станаха Герои на Съветския съюз.

До края на войната още 200 съветски летци направиха тарани във въздушни битки с хитлеристки пилоти, а подвигът на Александър Матросов повториха на различни фронтове още 300 съветски бойци. За героизъм, проявен през Отечествената война, 12 600 войници, сержанти, офицери и генерали бяха удостоени със званието "Герой на Съветския съюз", а 150 станаха кавалери на златната звезда два пъти.

Немският генерал Блюментрит след войната споделя: "Ние никога не очаквахме да воюваме с такава Червена армия. Бяхме поразени от нейния героизъм“. Червеноармейците се сражаваха с ясно съзнание, със смелост, себеотрицание и жертвоготовност за своя народ, за своята Родина! Същото може да се каже и за хората в тила, които денонощно произвеждаха оръжие и всичко необходимо за фронта.

В заключение трябва да се подчертае, че днешните, а и бъдещите опити (а такива ще има) за изопачаване и омаловажаване на ролята, значението и решаващия принос на Съветския съюз и Червената армия за разгрома на фашизма през Втората световна война няма да са успешни.

Гаранция за това са не само научните и вестникарските публикации, но и огромните материални загуби на СССР и на милионите негови жертви.

Символът през вековете на тяхната светла памет и на великия им подвиг е вечният огън в Москва на Гроба на неизвестния войник пред Кремъл.

Обикновеният надпис на надгробната плоча „Твоето име е неизвестно – подвигът ти е безсмъртен!“ винаги ще призовава днешните и бъдещите поколения да не допускат никога фашизъм на земята!